Съгласна съм с горния коментар
. Едва ли има нещо, в което да сме 100% сигурни в днешно време, но нали затова гледаме да изберем възможно най-малкото зло и да носим на организма си повече полза и минимална (доколкото е възможно) вреда - със суровоядство, пречиствания, повече контакт с природата и т.н. Иначе трябва да минем на фотосинтеза направо!
Освен това съм абсолютно съгласна с коментара на Петко в дневника му - много по-важна е психическата нагласа на човека
. И най-здравословната храна да ядеш, тя с нищо няма да ти помогне, ако се консумира с нежелание, насила. И в същото време, ако храната се приема с благодарност, с радост и положителна нагласа, отрицателните й качества
се променят, ако считаме какво се случва с нея в организма. Не казвам непременно, че една баничка или вафла е по-полезна от плодовете и зеленчуците, но ако страшно много ти се е прияла, до степен че да я сънуваш (и такива случаи има
), то по-добре я изяш, защото психическата и емоционална вреда от това да си забраняваш нещо е по-голяма от тази, която ще ти донесе консумацията му (с която организмът все пак лесно ще се справи).
Един прост пример - мигар в концентрационните лагери са ги хранели здравословно? Хич! Давали са им някаква помия, колкото да не пукнат от глад - най-вероятно токсична дори за прасета, камо ли за хора! Да, но ако човекът е твърдо решил да оцелее на всяка цена, той знае, че трябва да се храни и затова почва да се насилва да го прави
с желание. И затова, хранейки се, почва да си въобразява, че това е нещо много полезно, питателно и дори вкусно, или че му напомня за кашата на баба му едно време (или нещо подобно
)... И оцелява - дори се чувства по-жизнен и по-здрав. Невероятно, но факт - описани са хиляди такива случаи.
Така че всичко е в главата. Моят съвет е, не гледайте толкова продуктите, а гледайте себе си (или както пише Абрахам: "Не се опитвай да оправяш света - оправяй себе си!".)
