Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Ками]

Въздухът е склад на Божествени енергии и е важно да се научиме да дишаме съзнателно и с Любов, за да може да сме изпълнени със сила, живот и здраве. Това са само малка част от нещата, които Учителя е казал за ДИШАНЕТО :

Ако не дишаш правилно и храносмилането не става правилно; ако храносмилането не е правилно и кръвообращението не става правилно; ако кръвообращението не е правилно и мисълта, и чувствата не са правилни.

Когато човек диша изправен на крака се засяга повече главния мозък. Друг начин на дишане е в седящо положение, тогава се засяга симпатичната нервна система. А може и да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. Тогава се влиза във връзка със силите на земята. Гръбначният стълб трябва да е изправен.
И трите начина имат специфични резултати.

Вдишването трябва да става бавно и дълбоко. Задържането трябва постепенно да се увеличава, за да има време да се възприеме от организма не само кислорода, но и праната, която прониква въздуха.
Издишването също трябва да става спокойно и бавно. След издишване никога да не се задържа въздуха. Дишането да става през носа.
Да се брои, както бие пулсът на сърцето.
При дишане през едната ноздра, другата ноздра леко да се затвори с палец, а да не се притиска силно.
Дихателните упражнения да се правят преди ядене или 2-3 часа след ядене. Хубаво е да се правят на открито.

При вдишване, задържане и издишване човек трябва да има хубави чувства и мисли.
При вдишване да се осъзнава как приетата прана прониква целия организъм, как отива до всички органи и системи на тялото.
При задържане на въздуха да се осъзнае как тази прана се усвоява от всички клетки на тялото, от всички органи и как внася във всички тях сила, здраве, живот и обнова.
При издишване човек да осъзнава как всички клетки, органи, системи, така проникнати с животворна сила, са вече напълно активни и проявяват навън в своята дейност жизнените сили, които са приели.

Механичното задържане на въздуха не е достатъчно. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевия възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевия възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е мястото, чрез което човек общува със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно Слънце, което изгрява в един разумен свят.

Има една прана , която се усвоява през лявата ноздра, и друга, която се усвоява от дясната. През лявата се приема магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел. То се нарича Слънчево течение. А през дясната се приема електричното течение, което се нарича лунно течение. Първото има връзка със сърцето, а второто - с ума. Когато искаме да развием повече сърцето, вдишваме повече с лявата ноздра и издишваме през дясната. А когато искаме да развием ума, вдишваме през дясната и издишваме през лявата ноздра. Така установяваме равновесие между ума и сърцето, а също между електричеството и магнетизма. И когато сменяме дишането - ту през лявата, ту през дясната, то уравновесяваме двете течения.

Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, пречиства нервната система.

Щом се карате и нервирате, това означава, че не дишате дълбоко. Когато сте неразположени, неспокойни правете дихателни упражнения. Дишайте дълбоко, като задържате до 100 бройки.
Ако ви боли стомаха, направете четири пъти дневно по 6 дихателни упражнения и ще ви мине.
Тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след 3-4 месеца бръчките ще се опнат.

[Ками]

Упражнения с дишане

1. При дълбоко вдишване ръцете се издигат постепенно над главата - отвесно и успоредно. При това положение ръцете и поетият въздух се задържат. Следва издишване, при което ръцете се спускат отстрани надолу.

2. Въздухът се поема при поставени ръце пред гърдите. След това те бавно се изнасят настрани и хоризонтално, докато се обтегнат назад. В това положение поетият въздух се задържа. При издишването ръцете се връщат пред гърдите, а след това се спускат и надолу.

3. При вдишване ръцете се вдигат настрани, в хоризонтално положение, с дланите надолу. При издишване ръцете бавно се спускат надолу, докато прилепнат до краката и се брои до 20. По време на вдишването и издишването мисълта е концентрирана.

4. Изходно положение: ръцете спуснати надолу, а тялото - изправено. С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата с прилепнали длани. След това със задържане на въздуха ръцете се спускат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение, от двете страни на тялото, с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. След това издишването продължава, а ръцете се спускат до хоризонтално положение.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.

5. Ръцете успоредни една на друга и със свити пръсти се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите. След това се изнасят настрани, до хоризонтално положение. При тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са вече в хоризотнално положение, въздухът се задържа. После ръцете бавно се спускат надолу като се издишва.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.

6. Изходно положение: ръцете пред гърди с върхове на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, а след това с бавно издишване се прибират до изходно положение. Това се повтаря три пъти. После ръцете бавно се свалят надолу.

7. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръцете върху раменете става задържането на въздуха. След това с издишване ръцете се разтварят настрани и се спускат надолу.

8. С вдишването ръцете се изнасят в хоризонтално положение, настрани. След това се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздуха се задържа и мисълта се отправя нагоре към Бога. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спускат надолу.

9. Изходно положение: двете ръце се протягат хоризонтално, настрани, с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време. В този период двете ръце бавно се прибират пред гърдите, като им се свиват пръстите. Във фазата на издишването ръцете постепенно се протягат настрани, хоризонтално. Когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов.
Упражнението се прави 3, 6, 9 или 12 пъти.

10. Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетият въздух, докато мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпускайте въздуха бавно и ритмично, като мислено броите до 9. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. То е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението се прави 21 пъти на ден, т.е. 7 пъти сутрин, преди обед и вечер.

11. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. След това се спускат хоризонтално, настрани, като се задържа въздуха. При издишването ръцете се спускат надолу.

[Лейла]

Много благодаря, точно това ми трябваше за коректив:)

[Ками]

Пак заповядай 

[Gubka]

 Винаги когато съм се чувствала отпаднала несъзнателно съм правила на пръв поглед налудничеви движения с размахване на ръце, вдишване издишване, защото това ми помага, зарежда ме с някаква енергия. Обяснявам си го с това че тялото знае от какво има нужда, просто човек трябва да му позволи да си каже думата. А сега в тази страхотна статия разбирам че всичко си имало обяснение, че някой вече е открил закономерностите и ги е документирал!

Браво и много благодаря за ценната информация!