Бате Бино, много точно казано - при мен например, преди да спра месото, то ми беше много вкусно, но имах някакъв далечен отглас на чувство, че не е добре за мен да го ям. Без хал хабер да имах защо, без да бях чела и една буква от всичко, що съм прочела досега за осем месеца. Може би е било неосъзнат вътрешен конфликт, защото много обичам животните (като цяло, някои повече, някои по-малко) и макар да ми е било вкусно, съм усещала, че не трябва да ги ям. Аз поне така си го обяснявам. Сега, откакто не ям месо, все едно някакъв камък ми се е смъкнал от плещите и всеки ден чувствам облекчение.
