Различават се четири вида живеещи йоги отшелници: 1) аудумбари, които се хранят с плодове, диви рас¬тения или корени, практикуват аскетизъм, но запазват ритуалния огън шриманака; 2) вайринчи, които още практикуват ритуалите (агнихотра, шраманака, вайшвадев), но същевременно „напълно са погълнати от Нараяна" (те са теисти и са избрали пътя на бхакти); 3) валакхиля, които мо¬гат да бъдат разпознати по дългите коси и по дрехите от парцали или от дървесни кори; 4) пхенапи, които са екстатици {унматтака), спят на земята, хранят се с онова, „което пада на земята", и практикуват покаяние, наречено чандраяна (хранене в зависимост от фазите на луната); те мис¬лят „само за Нараяна и се стремят изключително към осво¬бождение". Живеещите без жени отшелници са множество видове; те нямат специални имена, но се различават в за¬висимост от аскетичната им практика - живеещите като гълъби, изхранващите се само с онова, което е изсушено от Слънцето, и др. Те приличат на съвременните ин¬дийски факири, които са доказателство за удивителната жиз¬неност на тази практика. Споменава се и още една категория аскети - стремящите се към освобождение; това може да означава, че останалите аскети се стремят не към осво¬бождение, а вероятно към безсмъртие, щастие или придо¬биване на йогистки сили (това не се отнася до пхенапас, които са също мокшамева прартхаяте). Тази категория от¬шелници със сотерологически тенденции се разделят на четири групи: 1) кутичаки - те пътешестват от един знаменит манастир към друг, като навсякъде си позволяват да изядат само по осем хапки; познават основите на йогисткия „път" (iйогамаргататтваджня) и се стремят към освобождение; 2) бахудаки - те носят „тризъбец", червени дрехи, просят храна само в домовете на брахманите и другите благочестиви хора и се стремят към освобождение; 3) ханси - могат да остават в някое село само едно денонощие, хранят се с кравешка урина и изпражнения, съблюдават пост чанд- раяна и т. н.; 4) парамаханси - тези отшелници са особено интересни за нас. Те са наследници на необикно¬вено древна, автохтонна, антибрахманска традиция, която сякаш предвещава йогистко-тантрическите школи. Парама-хансите живеят под дърветата, а също и на гробищата, в изоставените домове, понякога се обличат, понякога ходят голи. От тяхна гледна точка „не съществува нито добро, нито зло, нито свято, нито греховно, нито пък какъвто и да било друг дуализъм". Безразлични към всичко, което ги обкръжава, те еднакво спокойно разглеждат глинената или златната топка. Потънали в Атман (сарватманах), те при¬емат храна от хора от всички касти.
В изложения накратко тук текст ние откриваме опит за систематична класификация на пътищата, водещи към ос-вобождението. Кутичаките практикуват Йога, парамахансите - вид Тантризъм, бахудаките и хансите - „мистичния път". Активният аскет, тоест решително настроеният да разкъса житейския възел чрез познания, почерпани от философията на Йога, постига осемте сиддхи. От текста научаваме обаче, че ис¬тинските риши презират сиддхите. Пасивността се състои в сливането след смъртта на индивидуалната душа и брахмана (параматман). Тогава душата достига висшата светли¬на, която превъзхожда чувственото познание и е източник за вечно блаженство. Както се вижда, тази концентрация принадлежи към „мистичния път", когато индивидуалната душа се отказва от себе си заради висшата душа, губи „индивидуалността си" и получава безсмъртие и вечно блажен¬ство (анандамрита).
В зависимост от различните „практики на пасивност" йогините се разделят на три категории: саранга, екаршя и висарага. На свой ред всяка от тези категории се разделя на няколко видове. Не ни е известно доколко класификацията съответства на действителното положение на нещата, но няма съмнение, че описаните във Вайкханасасмарта- сутра са съществували (някои от тях все още съществуват), независимо че отношенията между тях може би не са били точно такива, каквито са представени в текста. Аскетите саранга се разделят на четири вида: 1) тези, които не практикуват пранаяма и други йогистки упражнения, но живеят с убеждението, че Азът е Вишну (следователно, те принадлежат към едно от направленията от които е възникнал вишнуизмът); 2) онези, които практикуват пранаяма и други йогистки упражнения (очевидно те следват „ортодоксалната" Йога, свързана с Йога-сутра); следващите „правия път", практикуващи осемте анга на Йога, но започващи с пранаяма (тоест пропускат яма инияма)', 4) вървящите по „неправилен път" (вимарга), напълно практикуващи Йога, но обявяващи се против бога (този текст е трудноразбираем, вероятно става дума за атеистична Йога).
Аскетите екаршя се делят на пет типа: 1) тези, които „стигат далече" (дурага) - те практикуват космическа медитация, много напомняща танртристката (опитват се да постигнат сливане с Вишну чрез „реализация" на космичес¬ките сили, в скрита форма присъстващи в пингала, в „канала"; целта на медитацията е преживяването на такива състояния на съзнанието като космическо-слънчево, лунно и др.; този метод се нарича дурага, защото за съединяване с Вишну е необходимо да се загърби космическият път); 2) онези, „които не стигат далеко" (адурага), практикуващи непосредствено съединяване на индивидуалната с Косми¬ческата душа"; 3) тези, „които преминават между веждите" (бхрумадхяга), практикуващи сливане на индивидуалната душа с Космическата, като заставят прана да преминава през пет части на тялото (от пръстите на краката до коле¬ната, от колената до ануса, от ануса до сърцето, от сърцето до небцето, от небцето до междувеждието), и я принужда¬ват да се върне през пингала\ 4) тези, „които не се прекла¬нят" (асамбхакта), те постигат сливане с Космическата ду¬ша чрез практическа медитация - тоест опитват се да видят обекта на медитацията (Космическата душа) със собствените си очи, да я приветстват с жестове на ръцете и т. н. (независимо от странното им име асамбхакти - „непрекло- по нищо не се отличава от описания в Иога-сутра и в други класически текстове. Аскетът трябва да избере уединено място (в гора, под дърво, в пещера, на гробище или дори върху купа сено насред полето), да седне в поза асана и да пристъ¬пи към медитация. „Избавяйки се от жаждата за светски живот, той живее без желания и прочиства ума си от алчност. Избавяйки се от лошите помисли, той живее свободен от недоброжелателство, благосклонен и състрадателен към всички същества, изчиства ума си от злобата. Отхвърляйки леността и апатията, той се освобождава от тях; осъзнава светлината, става прозорлив и самоуверен, прочиства духа си от леност и апатия(...) Избавяйки се от съмненията, той живее като човек, надмогнал объркването; вече не тъне в несигурност какво точно е добро и прочиства ума си от съмненията."
