Начало   Помощ Вход Регистрация  
Страници: [1]   Надолу
Изпечатай
Автор Тема: Приятно ми е...  (Прочетена 1549 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
ve_san
New
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 6


« -: 02-07-2013, 11:39:00 »

Приятно ми е, казвам се Весела, на 35 години, от София   Smiley
Интересувам се от здравословно хранене (с жива, неживотинска храна) и се стремя към хармоничен и балансиран с природните цикли живот, практикувам йога, имам зад гърба си няколко лечебни гладувания. Отдавна следя сайта, който е пълен с полезна информация, благодаря на авторката и всички нейни сподвижници ! Най-накрая реших да се регистрирам, за да мога да пиша във форума и да споделям своя опит, както и да почерпя опит от "по-напредналите".
Ами...това е общо взето, като за начало, мисля, че е достатъчно  :Smiley
Активен
Тихия
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 741


Болката е неизбежна. Страданието - по желание.


« Отговор #1 -: 02-07-2013, 15:39:26 »

Ааа, не, не е достатъчно. За картотеката са необходими: религиозна принадлежност, семейно положение, деца, любими места, и всичко останало. Ако нямаш нищо против, разбира се.  Хахахаха
Активен

Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.
ve_san
New
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 6


« Отговор #2 -: 03-07-2013, 08:46:43 »

 Grin Grin Grin

Добре, хайде от мен да мине  плезя се

Деца нямам, домашни любимци - също. Планината е моят дом.

Ето нещо за четене от мен:

http://4ebura6ka.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

http://4ebura6ka.blogspot.com/2011/08/blog-post_15.html
Активен
Ros
Hero Member
*****
Неактивен Неактивен

Пол: Жена
Публикации: 615



« Отговор #3 -: 03-07-2013, 09:36:39 »

ve_san, привет  заповядай, цвете
« Последна редакция: 03-07-2013, 09:44:41 от Ros » Активен

salvaje
Sr. Member
****
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 303


« Отговор #4 -: 04-07-2013, 00:01:01 »

Здравей, Весела.  Grin

Втория ти блог-пост е покъртителен. Много ясно пишеш за неща трудни да се опишат с думи. Много ми хареса, защото преди няколко седмици и аз имах подобни мисли, породени от този откъс от Кастанеда:

Цитат
The weight of don Juan's words was too much for my shoulders. I collapsed. I felt that I had
to lie down. My head was spinning. Maybe it was the setting. I had made the terrible mistake of
arriving at don Juan's house in the late afternoon. The setting sun seemed astoundingly golden,
and the reflections on the bare mountains to the east of don Juan's house were gold and purple.
The sky didn't have a speck of a cloud. Nothing seemed to move. It was as if the whole world
were hiding, but its presence was overpowering. The quietness of the Sonoran desert was like a
dagger. It went to the marrow of my bones. I wanted to leave, to get in my car and drive away. I
wanted to be in the city, get lost in its noise.
"You are having a taste of infinity," don Juan said with grave finality. "I know it, because I
have been in your shoes. You want to run away, to plunge into something human, warm,
contradictory, stupid, who cares? You want to forget the death of your friend. But infinity won't
let you." His voice mellowed. "It has gripped you in its merciless clutches."

Докато четах това за вкуса на безкрайността, си помислих че някой път съм го усещал смътно докато съм бил на някое диво място и се опитах да го усетя пак преди 2 седмици. Мисля че като си излязла от палатката онази сътрин, си усетила доста силно вкуса на безкрайността.  амии... знам ли
Активен

Now I lay me down to sleep
I pray the raw will make me freak
Страници: [1]   Нагоре
Изпечатай
Отиди на: