От както съм суровоядка живота ми се промени мега тотално. Още не мога да проумея мащаба на тази промяна - в мислите, в разбиранията, в ценностната система, в психиката, във вярванията и на последно място на физическо ниво.
Работата ми е - обработвам снимки за списания. Преди година и нещо още бях "човекът-кариерист", който иска да става богат, да трупа материални придобивки, да гради кариера, да купува по-голяма къща, автомобил, смятах, че успеха се измерва в тия неща, бях недоволна от това, което съм постигнала и все си поставях още по-високи цели. Колкото повече навлизах в този начин на живот толкова повече разбирах колко съм била сляпа или заблудена за почти всичко. Сега като си спомня и тръпки ме побиват.
Работата ми за мен не е никак важна, защото виждам в нея съучастничество в изсичането на още повече дървета. Не виждам нищо благородно и полезно в нея и все още обмислям как да променя това. Много ми се иска даже да не работя, а да си имам градинка, от която да се изхранвам и да правя единствено неща, които са ми на сърце. Но нали сме част от този свят и трябва и пари да изкарваме, поне за сега. Вярвам в проекта Венера и смятам, че наистина парите са хартийки, които не би трябвало да контролират света и дори няма смисъл от тях. Животът на Анастасия много ме плени и така ми се прииска да живея като нея - сред природата и без нищо да притежавам....
