Това,за което отидох при Елмазов,го знаех предварително,повечето неща.Но когато прочетох на бележките на хапчетата цитати като този ''За възрастни,над 40 години след инфаркт'' ,а аз бях на 19...Осъзнах,че пътят който бях поел бе неправилен,осъзнах,че цената ще е голяма,относно тогавашните ми осъзнавания.Мислех си,ама как ще живея без чипс,ама и бира няма да мога да пия,защото това ми носеше болка,Това което внасях от вън ми носеше болка(храна и напитки).Не ме болеше от болестта,болеше ме,че имам един шанс.И той е да се променя.Другият вариант е самоубийство.
Та относно болката,трябваше да си изясня кое наричам болка.Болестта ли ми носи болка или аз си я причинявам,като се самонаказвам с продукти,които ми дразнеха и влошаваха състоянието ми.
В този момент от живота си,нямах друг избор освен да премина на сурова храна.Всичко останало неможех да го понеса.Язвата беше голяма,и пред операционно.Трябваше да решавам,да чакам ли влака да мине или да се метна да пресичам пък каквото стане.Избрах първото.И така се започна.Елмазов бе вторият ход.В очите мила Миа,не пише само болестта.Истинският лечител знае какво се крие зад една болест.Знае отговорните душевни проблеми от които произлизат заболяванията.Ако ти не питаш Бог защо си на тази земя,то той длъжен ли е да ти отговори?Ако ти не питаш своят лечител който си избрала,какво очакваш?Да седне и да ти каже имаш проблем с приемането,имаш проблем с гнева,имаш проблем с осъждането?И като ти каже това какво ще направиш?Когато човек търси лек,той никога не може да го открие.Когато човек приеме тази нелека задача тласкаща към вътрешна промяна и не мисли за всичко онова което ще прави след като има достатъчно добро здравословно състояние какъв е смисъла,то и пътят се открива,и нужните хора идват.Замисли се,за всички онези хора които са се излекували от нелечими болести,каква е причината?Борили са се срещу болестта или са намерили причината за нея?Седнали са да реват в самоотчаяние или не са спирали да мислят за онова което ще правят,веднага щом се оттърсят от препядствията?
Когато започнах билковата програма,включих и дихателни упражнения,и разходки,изключих стреса от себе си,и не спирах да мисля колко е прекрасен живота и колко простичко е устроен,а колко сложен сме го правели.По времето на поста с диета,билки,упражнения,не се борех срещу болките и неразположенията,но ги наблюдавах и полека започнах да осъзнавам защо са ми дошли,и какво щях аз да си причиня ако не бяха дошли тези заболявания.Не знаех какво искам от живота.Не знаех на къде съм тръгнал.От там и всичките болки от ревматоидният артрит,чак болки не са били,но тази постоянна схванатост и напрегнатост особено в гърба ме изнервяха.Така започнах да пия вода правилно и достатъчно,започнах да виждам бъдещето светло,припомних си какво е да метая.Мислех си,че на 19 вече съм твърде голям за да вярвам в мечтите.И бърках.От толкова проблеми задръствах мозъка си,е на моменти ме болеше главата да споделям от един човек на друг човек колко ми е тежко,колко е несправедлив света,как са ме глобили на работа,колко сметки сам трябва да оправям.Не замених всичко това с нищо,нито с позитивизъм нито с нещо различно за правене.Но наблюдавах как говоря,как се държа,как осъждам,как се оплаквам.Просто наблюдавах.И тогава се пречупи нещо в мен.Не ми е било цел.То просто си става с лекота и естествено.И всичко това вече нямаше смисъл.Просто започнах да се уча да се обичам,да обичам другите,да се радвам на малките неща.Така си отиде и мигрената,без хапчета. Билките са като една врата,на която има прозорче,когато приемаш програма с тази смес от сбита енергия,ти се дава шанс да надникнеш през прозорчето,да видиш един нов свят,едно ново осъзнаване.Ти решаваш до къде да стигнеш.Ти приемаш или отхвърляш пътя.Човек без път няма.Така,че каквото и да приемеш,за твое добро е.И това е най-правилното.Защото изборите ни са отгоре.Ние само избираме колко да приемаме и колко да отхвърляме,като следствие от това е до колко ще изпитваме болка и страдание и до колко любов и разбиране.
Промяната настъпва.Само един е пътят.И това е пътят на любовта.Както приемаш и отдаваш любов така и ще ти се дава.Ако гледаш на любовта като на страдание,то страдание ще ти се даде.Ако я приемаш като радост,с радост ще си изпълнен.Ако се съмняваш в любовта,страхът ще те обладае.И всяко клонче на любовта ще те води по такива пътища каквито е нужно да минеш за да осъзнаеш връзката,цялостността,докато не стигнеш до корена,източника.Там си самият ти.И там идва най-трудната част.Да осъзнаеш,че си едно нищо,а в същото време си всичко
.Защото докато се страхуваме от тази вътрешна празнота,до тогава и ще страдаме.Когато човек се превърне в любов,няма страдание,няма болести,няма добро и зло,няма страх и щастие.Няма радост и мечти.Има само едно течение,един извор на благодат.
Окултният път е труден за разбиране. Труден е за приемане. Труден е за логиката на ума ни.Но толкова силно нещо тайно ни тласка по този път,че всеки наш отказ ни носи болка,заболявания,отчаяние.
Това са само мои мисли.Който избере да мисли над това,нека мисли,който не,нека си търси панацеите и вълшебните методи за излекуване и знайни и незнайни воини лечители.
Та преди Бате Бино да каже,че се отменям от темата,веднага ще вмъкна-ирисологията е окултна наука.И методите за лечение,са методи за прочистване.За да помогнат на един човек тези методи има условие-нуждаещият се да вникне дълбоко във вселенските принципи и закони,да ги изучи добре,да ги постави в живота си и да им служи.Не го ли направи,резултата няма да е по различен от който и да е друг метод..Нищо от вън не лекува.Но това което приемаме отвън може да изчисти по такъв начин натрупани ненужнотий в организма ни,та чак да го съставим в положение сам да се лекува.За това Благодаря на Елмазов,че чрез билките ферментите и т.н. успя да изчисти от мен толкова боклуци,които умело натрупах в мен самият години наред,та чак станах нов човек.Но избора го направих аз,и от самодисциплината ми зависи до колко окултното ще е част от живота ми и до колко ще се доближа до мен самият такъв какъвто съм.Колкото и да иска човек да не живее в служба,това е невъзможно.Но когато човек служи на вселената,на природата,на любовта,то и неговите възприятия и осъзнатост ще са в хармония с всичко.И това неминуемо е душевна радост и щастие,състояния,не стремежи.Защото стремежа има край,но когато живееш в състояние на радост,на практика,край няма и тогава любовта е едно състояние,не цел,не копнеж,не стремеж.Просто състояние в което ти си си ти,и си един чист извор на радост и щастие и благодат.А в чиста вода заболявания няма