Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30 % вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно.
Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 гр. дневно.
Съдържание на някои от незаменимите аминокиселини в говеждото месо, яйцата, сиренето и пчелния прашец
Прашецът притежава висока хранителна стойност - на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др.
Пчелният прашец има добре изразен анаболен ефект. Той е източник на голямо количество белтъчини. Прави впечатление, че личинките, които от 4 -ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време нарастват 1200 - 1500 пъти. Анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, т.нар. "ускорители на растежа". Прашецът има регулиращо въздействие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ензими (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способстват за нормализирането на перисталтиката на червата. Откритият в прашеца антибиотик има значителна активност спрямо чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната, което е от особено значение при лечението на чревната дисбактериоза. Особено благоприятно се оказва комбинираното приложение на прашеца с прополис.
Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.
За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 гр. дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 гр. дневно. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 гр. дневно, а при деца от 3 до 5 години по 5-10 гр. дневно. Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода. Може да се взима и в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите.
Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания придружени от анемия. Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др. При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение - намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др.
Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 гр. дневно. Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.
Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.
