Аз пък без да имах никакъв опит направих 21 дневно гладуване , като преди и по време на гладуването изчетох около 10 книги на тема гладуване и захранване. Попрочетох по форумите също и в крайна сметка отслабнах с 20 кг и без никакви усложнения, само позитиви.следо около 40 дни повторих и свалих още 20 тина кг и отново захранване .Тогава влязох в нормата и годишно правя 2 пъти по 10 тина дни глад. Всичко зависи от умствения багаж
Прав си, титанчо, но бих допълнил - не само от него...трябва и самодисциплина, защото Marry An, а и аз, както и много други са с достатъчно умствен багаж, но... без нужната самодисциплина - знаем, че не трябва да се ползва сол по време на захранването, но... решаваме да "проверим" дали няма да ни се размине, ако си позволим да опитаме - затова и си получаваме жълтия картон от тялото - подпухване и подуване
Така че Гарванчо - опитай 30-те дена, но на твоя отговорност
Прав е homo futurus на 100 % за всичките рискове, а аз бих прибавил и още нещо, което вероятно ще изпиташ по време на такъв дълъг пост. В книгата на Николаев за гладуването е описано как въздържащите се от храна водят активен двигателен режим, правят си водни закалителни процедури, дълги разходки, клизми... а аз бях като парцал и по време на двете ми гладувания - искаше се пълно волево мобилизиране, за да стана от леглото и да отида до тоалетната, да взема душ и да направя клизма - можех да спя и по 20 часа на денонощие без проблем. Нямах сили и желание нито да седя на компа, нито да гледам телевизия... А най-лошото беше, че на 16-тия ден ми писна да съм такъв парцал, и затова прекратих въздържането от храна. Определено най-важното нещо по време на въздържането и захранването е умствената нагласа - трябва постоянно да си съзнателен - да знаеш какво правиш, ЗАЩО го правиш, и КАК трябва да го правиш.
Изпуснеш ли за малко юздите на ума (който така сполучливо някой беше сравнил с маймуна, която постоянно скача от клон на клон), рискуваш да кривнеш от пътя, било то с храна, или с лоши мисли