Здравей, Люба.
Чудих се дали се включа с дежурните нахъсващи реплики, с идеи и енергия за нови неща ...Но от личен опит знам, че когато същите биват казвани с премерена поза и от сърце, създават приятен микс от закачка и обгрижване. Както беше казал един мой приятел преди време –
ако не се провалим, сме обречени да успеем… 
Покорно уважавам тези, които се борят, опитват, провалят се, кървят и започват отначало. Истински – пълни с любов и болки… Още една причина, която със сигурност ме кара да те приемам като рядко срещана симпатяга.
Моята емисия откровения няма да включва компоненти с конкретни насоки за налични и действащи идеи в борбата с кретените по пътя (което е нещо нормално), както и хитринки за тестване на реакциите на подводниците ти, ориентирани в конкретна посока за бърз отскок, пълен цикъл на емоционално презареждане и справяне с проблема... В крайна сметка като изчетох поста ти направих една спонтанна оценка за себе си (като ретроспекция към това което преживях аз преди години) и от позицията на изминалите дни, години по-късно –
не смятам, че проблема с първостепенна важност е залитането по „забранените” храни и завръщането към господството на старите навици... 
Да, изглежда твърде рисковано и костеливо предизвикателство. Или най-малкото е тласък в доста различна за теб посока (покрай новите ти хранителни навици). Да!
„ Ние сме това, което ядем, мислим и прочие.” Да, корените на тази епиграмична максима са заложени във всяка фаза на нашето съществуване – както в емоционалното ни състояние, така и в храната, която поглъщаме ( а и в елиминирането на отпадъчните материи от нашето тяло).
Защото именно състоянието на ума и храненето работят съвместно - ръка за ръка. Конкретно в твоя случай нещата са във фаза „конфликт на интереси” (ако мога така да се изразя..) Като в едната категория стоят
силата на мисълта, здравия разум, чистотата на интелекта, духовното извисяване дори, трезвата мисъл и всички останали фактори за състоянието на съзнанието ни, които издигат възможностите ни за разбиране, правилна преценка, разширяват перспективите и възможностите и т.н.А от другата страна стоят всички деградивни емоционални реакции –
състояния на тревожност, яд и подобни чувства. Нямам точния текст пред себе си в момента, но ще се опитам да цитирам д-р Уокър. Та в неговия труд „естествения път към блестящо здраве” се казваше, че
„..и най-качествената храна се превръща в отрова за организма, когато консуматора й е обвзет от негативни емоции в процеса на хранене...” (Тъй като храната не се смила напълно). Когато сме уморени, ядосани или изпитваме някакви негативни чувства, не се препоръчва приема на храна, течности, докато човек не се успокои. (Междудругото аз също споделям мнението, че храненето в приятна за нас атмосфера, прави храносмилането й по-качествено и храната се асимилира по най-добрия начин.)
Знаеш ли, Люба.. Не съжалявам за грешния си начин на живот ( зарязах нещата, които обожавах да правя – тогава рисувах, ходех на плуване, езда... И в един момент пълната липса на активност, какъвто и да е социален, а и личен живот близо 10 месец, в съчетание с тогавашните ми комерсиални хранителни навици, премесени с напрежение, страх, стрес, паника, усилия, трудности ... дадоха своето отражение. (Държа да отбележа, че не съм се тъпчела тогава...) Не казвам, че е задължително и че ще се случат при теб така нещата, просто имай едно наум. Мен липсата на усещане за дом и уют от една страна и безтегловността на емоционалната празнота от друга ми повлияха най - зле. Стигнахме и до най-страшното, Люба.
нямам желание да виждам приятелите си и още и още....
Всъщност, може би ако не бях предпочела да се докосна до болезнените пипалата на есенциалната самота, може би щях да имам много повече хъс и по –скоро щях да преодолея случилото се.
Повярвай, няма друг такъв унищожител на енергия какъвто е самотата. 
Каквито и акумулатори да мислиш, че носиш в себе си, те не стигат. Напротив - точно в тези моменти енергията ни не е в излишък, бързо свършва, и после си като посъсухрена батерия. И няколко цикъла на заряд - разряд не оправят нещата, особено ако не можеш да презаредиш с нечия усмивка.
А вместо това ходиш като зомбиран и всяка вечер стигаш до едно и също място - до адреса, татуиран върху личната ти карта, където да пренощуваш безлично със своите проблеми и неволи... Това не е решение ! Целувки... (Иначе ако решиш- в мое лице винаги можеш да откриеш приятел и рамо
)
P.S. Не допускай да се превърнеш в заека на батериите дюрасел.
Автор
Тема: Провал (Прочетена 5968 пъти)