ЙоаннаДнес в 09:38:09
Здравейте
идвам с мир и ми е приятно да съм ви съфорумка,
макар че поводът да съм тук е неприятен.
На майка ми й поставиха диагноза ревматоиден артрит - имаше болки в китките странично.
Лекуват я с някакъв препарат венозно, веднъж на около 2 месеца, но ме притеснява, че има странични ефекти.
Моля за помощ Cry
Как да го излекуваме това автоимунно заболяване ...
veronikaЗдравей:)
Точно с тази диагнозаартрит се запознах с жена, която се е оправила с глад.
Това което ми разказа, че една сутрин се събудила със силни болки и подутини в китките.
Отишла на лекар и й поставили диагнозата. Започнали да я лекуват с кортикостериди,
но тя започнала да се влошава. Естествено зарязала всичко и започнала глад само на вода.
Каза че е правила само един дълъг пост и доста се е подобрила.
Имаше останала една подутина на китките. Оплакваше се, че не е могла да спре да пуши и затова не намира сили за още периоди на глад. Според нея не се е излекувала напълно, но води нормален живот
и няма болки. Ако искаш мога да я попитам за някакви подробности:)
ЙоаннаЩе съм ти много благодарна.
Тук прочетох нещо за препарата Тодикамп - може ли да се закупи от някъде в България? А и дали ще помогне за ревматоидния артрит ...
veronikaЗа тодикамп пиши на Бате Бино.
Само трябва да ми кажеш какво точно да я питам.
Знам че нищо друго не е пила и реално това е направила единствено.
Веднъж е гладувала екстремно, даже след това е забременяла и сега има дете на 2-3 годинки.
Не е имала дълъг период на кортикостеридна терапия и е атакувала състоянието почти в самото начало.
Аз не знам доколко е безопасно човек отведнъж да се впусне в такъв екстремен глад.
Тук ще си кажат мнението и хората с опит, тъй като аз нямам такъв.
Важна е и настройката на майка ти и изобщо желанието и за промяна във всяко едно отношение.
ТихияЗдравей Йоана,
Съчувствам ти, но това не е сайт за лекуване, а за здравословен начин на живот. Ако майка ти си живее по старому, каквото и лекарство да взима, няма да реши трайно проблемите си. Колизията идва, когато не искаме да променим начина си на живот, навиците си, а силно желаем да сме здрави. Нали това което правим, ядем и мислим всеки ден, ни е довело до този резултат. За жалост малко хора на възраст са в състояние да се променят трайно. Казват си, е това е значи и страдат перманентно. Ето защо здравето е избор, а не независещо от нас състояние.
ЙоаннаКак е гладувала - с вода или на плодове и колко време ...
Наясно съм, че тук никой не може да ми даде формула. Просто исках да чуя мнения и споделен опит, нищо повече.
Грамотен човек съм и разбирам. Прочетох, че тук има хора, които живеят здравословно и исках да почерпя от знанието и опита им - сигурна съм, че ще сте ми от полза, най-малкото, защото сте прочели повече неща от мен за здравословния начин на живот.
Аз отдавна проявявам интерес, но съм лаик.
Благодаря предварително и на всички, които ще се включат в темата
veronikaГладувала е само на вода.
Сподели, че много трудно й е било захранването,
не толкова като как да захрани, а да си удържи апетита.
Аз лично имам опит в еднодневното гладуване.
Понася се лесно и е добре като за начало.
Постепенно може да пробва тридневни.
Въобще из сайта има много писано и ще ти стане ясно.
Доста хора са споделили опита си.
Но наистина най вече зависи от настройката на майка ти желанието й за промяна на всички нива.
Това последното го казвам от личен опит, защото и аз имам здравословни проблеми, които се опитвам да реша без лекарства и лекари. Аз например не успявам екстремно, моя подход е по бавен, като давам възможност на тялото и психиката ми да се настрои. Май съм по страхлива. Ефекта идва бавно и влача разни кризи дълго време.
Преди опитите за гладуване първото, което направих е да променя коренно хранителния си режим.
И с това се справям бавно и постепенно, но затова пък навиците остават трайни.
На психическо ниво промяната също е много важна и сякаш най трудна.
миаЙоана, истината е, че и аз търсех и ровех за много болести, за да бъда полезна на вуйчо, който е на 60 години, но от преди 20 години тотално се предаде в ръцете на лекарите. Като се започна с 2 операции на сърцето- има изкуствена клапа, байпас, инсулинен диабетик е, и за капак всички кости на краката го болят от коксартрозата и куца чак.
Що билки съм му варила (които оттичаха в мивката).......
Колко болки и ходене по мъките и доктори е изтърпял само той и ние около него знаем. Като го гледам, сякаш го виждам през скенер, колко подкиселен е целият му организъм- от меса, от теста, от сладки болкуци и от песимистични и лоши мисли. Когато му кажех да вземе здравето в свои ръце, и по- малко да вярва на лекарите, закостенялото му, застаряло мислене веднага ме апострофираха "Бай бабо, да не те срещне мечка в гората".
С годините разбрах, че колкото човек сам предпочита да търпи болката, и да я носи върху гърба си, токова тя така се сраства с него като неудобна гърбица и расте, расте.....
С твоя помощ, Йоана, и най- вече с желание от страна на майка ти, нещата могат да се подобрят или влошат. Пътят вие самите ще си го изберете.
И за да не прозвуча съвсем като спам, ето тук има за ревматоидния артрит:
http://narodnirecepti.blogspot.com/2012/02/blog-post_02.htmlhttp://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/213/color/4/cat/12/bil/bil/page/1http://www.zdraventer.com/2011/05/blog-post_03.html#axzz3BgLZIGEyПоздрави!