Привет отново!
Днес реших да споделя още малко опит, освен теория и уроците, научени до този момент.
Преди 2 дни завърших 3-дневен сух пост в планината и продължаих още 2 дни с малко водичка, като приключих на Екадаши. Общо взето, и този път премина без физически проблеми, макар, че първите два дни драпахме по баира. Обичайната ми ацидоза се появи още на вторият ден, под формата на няколкосекундно гадене с киселини 5-6 пъти за деня.
Другото, което се проявяваше на моменти, бе завързването на всички нерви и ганглии в областта на слънчевият сплит(вторият коремен мозък), но това го оттдадох на менталната ми слабост, за която ще обясня по-долу.
Накрая, когато си тръгнахме сутринта, реших да завърша С.П. във водите на яз. Доспат. Макар, че нямах подкрепата и съдействието от страна на семейството, под изплашените им погледи, че ще замръзна и ще се удавя, все пак направих това потапяне, преди което правих загряване на тялото с коремно бързо дишане. Не почувствах студ. Изводът, който направи другарят ми беше, че "всичкият този цирк, който сътворих е от инат и пордотлук".
Но от този момент нататък умът ми се успокои на макс и просто му отговорих, че самосъзнанието ни е на различни нива.
Изводите, които аз си извадих от цялото планинско приключение са няколко, един от които е:
Да не се настройваме прекалено от далеч за по- дълъг пост, още повече, че в това начинание желаех да забъркам и мъжът ми, защото колкото повече наближаваше денят, толкова повече мислих и почти нямах сън.
Вторият извод е, когато ходим да правим такова лечение, е наложително да сме сами, без външни дразнители. В нашата компания бяха братът на мъжът ми и неговата половинка, които също имат нужда от лечение, но се поддържат с медикаменти. Макар, че ги бях предупредила от рано, че отиваме на такова лечение, този път решиха да ни саботират, като си донесоха килограми храна, включително и много месо за всеки ден. Имах им доверие, защото през юли месец на морето имахме малко пречистване- аз само на сурови плодове и зеленчуци - а на тях предложих да се поразтоварят, като се откажат за седмица от барбекюто и минат на млечно -растителна храна. И действително, за пръв път нямаше скара на почивката като единственият животински продукт, който си взеха заедно, беше прясно козе сиренце. Не минаха съвсем без месо, защото си купуваха гироси, но беше рядко явление.
И така денят за сух пост дойде най-после, като давах напътствия, препоръки и успокоение, обяснявах процесите и макар да ме гледаше подозрително, скептично и дори с малко насмешка, действително, този ден партньорът ми устоя 24 часа на малко водичка само, защото не му се пиеше. Още вечерта, когато етърва ми настоятелно ни пробутваше сочни пържоли и когато мъж ми отказа с думите: "Днес така е тръгнало без ядене, но утре......", разбрах, че го прави на инат, за да докаже, че е гладувал за ден, но без да осъснава ясно процесът на лечение.
Третият извод бе, че не можеш да спасиш някого, ако сам не се издърпа от водата, но тогава това ми тежеше и макар, че моят физически и душевен пост протече много добре, ментално куцах, защото умът не ми даваше покой на моменти. Затова последният извод, който сторих е, че ако ученикът е готов, може да се появи учителят, и че никого не ще насилвам против волята му. Мисля, че това е правилното решение, защото ако не успокоя на първо място своя ум, не че няма да помогна на другите, но сама на себе си ще навредя.
От друга страна, милата ми майчица, като разбра какво сме решили да правим, и дойде кураж и сила да направи 3 девен С.П. по същото време, но в равнината. Тя успя със своя първи пост в живота, без вода и като се видяхме после, ми каза, че се чувства невероятно, макар водата да и е липсвала както никога досега. Общо взето много се гордея с нея, защото стоически издържа, но тя обича да чете и не разчита само на моята подкрепа. Дори си е дала обет всяка сряда да прави С.П.
Край на дългите ми среднощни размишления, които ме будеха като проблясъци, и ако не бях си записвала на момента, сега може би нямаше да пиша!
Автор
Тема: Историята на моето неочаквано и непланирано течно гладуване (Прочетена 24451 пъти)