Сега както стоя и си мисля, така и пъзелът в главата ми започва да се подрежда. Подреждат се и събития, съпътстващи предисторията на спонтанното ми гладуване седмица по-рано.
И така психичната ми атака започна в началото на предшестващата седмица, когато голямата ми щерка скъса тригодишната си връзка с приятелят и. В същото време малката ми дъщеря е записана от месеци на училище за първи клас, в което ще посещава класа на майката на бившият приятел. Признавам си, голяма бъркотия, нали?
След това към средата на същата седмица, идва и другата атака от страна на половинката ми, когато ми носи зайче, което трябва да сготвя.
Нещо в мен се преобърна, когато хапнах от него и сигурно трябва да ми е приседнало, защото не съм твърде месоядна. Дали съвестта ми е заговорила? Знам ли?
Тежи ми и друго нещо на душата. У дома, а и не само взеха да се съмняват дали не съм влязла в секта. Познато, нали? Пак ме пращат по доктори и казват :"Отивай бе, ще умреш така!" Само си представям ако ги бях послушала, какъв би бил резултата- изследвания, откриване на нещо, бог знае какво, предписване на хапчета, и ако недай си боже бях ги изпила, какви работи ще се отключат в организма ми, не е за помисляне дори.
А всъщност от всички атаки събрани вкупом, мисля, че се ражда нещо добро и съм готова да му се насладя.
Деветият ми полугладен ден беше последен с повръщания. На десетият, както и всеки ден започвам деня с билков чай с мед и малко домашен ябълков оцет в чашата. Следва праскова към 10 часа, след това много вода, в ранният следобед към 1- 2 часа хапнах половин домат без сол( усетих напълно вкуса му, беше като балсам за организма ми), и последната твърда храна, която сложих в устата си беше 1 сушена слива, към 7 часа и която смуках като бонбон 1 час. От тук до времето за сън, на власт идват течностите.
Следващият ден беше съвсем идентичен, като пропуснах да спомена, че дори имам много повече сила през тези 2 дни и вече отново си играя с малката.
На дванадесетият ден- тоест днес си дадох една обелена ябълка( седяла, седяла, че чак се сбръчкала), но пък с каква наслада я изядох...., след обед обелена краставица, пак без сол, и естествено мисля да завърша пак с кадифеният вкус на сушената слива.
Дотук резултата мисля, че е повече от задоволитен. Просветна ми пред очите, съзнанието ми се просветлява, езикът ми не е така обложен, бих казала дори розовее, килограмите станаха 60 и всичко това се случва с желание, без следа от насилване.
Засега ще си плувам в същото поточе, незнам докога, но може би ще следва продължение.