Необятна е темата по повод религиозните учения и съм абсолютно убедена, че ще намери много привърженици и хора които ще отхвърлят твърденията с лека ръка, обосновавайки се на реалността.
Първата ми книга на тема будизъм беше преди 18-20 години а на църква започнах да ходя още по-рано, когато беше забранено това (вероятно някои от вас помнят).
Имах толкова много въпроси.. някъде тогава разбрах, че източните учения са по-достъпни за мен самата.
Горе-долу по същото време се запознах и с Аюрведа, но по онова време нямаше китайски и био магазини, както е пълно навсякъде с тях сега.
За повечето неща писани там не бяхме и чували дори.. приложението беше ограничено.
Никога няма да забравя първата си книга с особено влияние върху мен: Пътят на Толтеките от Карлос Кастанеда.
Да имаш много знания не означава, че си вещ в практикуването им ..
Практикуването на неща с които не си много наясно, може да се окаже и опасно..
Четейки я, а там има и приложения, успях да успешно да завърша едно от упражненията му, а именно отделяне на духа от тялото..
Нямам идея дали бях под вид самовнушение или преживяното беше реалност, но бях сама и това преживяване страшно ме изплаши.
Някъде по това време спрях да чета всичко с подобна тематика ..
Няколко години след това, посетих Кипър и естествено някои от старинните им църкви, скрити навътре в островът им.
*За незнаещите, кипърци като към това число и гърците са православни християни, но тяхната вяра е в пъти по-силна от нашата. Спазват всички обичаи и традиции, мало и голямо, независимо от семейният статус и положение.
Та, тези църкви не бяха като нашите, целите бяха изрисувани с картини... ужасяващи картини на войните случили се там... естествено имаха и църкви като нашите, но тези другите..
Заведоха ме в една малка църквичка, почти като параклис .. цялата беше пълна с бастуни, патерици.. та дори и помощни колички.
Казаха ми, че там много хора са се излекували и са проходили отново.
Бях изумена ..
Контраста между църквите с изрисувани ужасяващи стени и тази малка църквичка пълна с доказателства за дадено чудо, бяха в толкова голям контраст, че в даден момент си помислих че сънувам.
Много съжалявам, че нямам снимки от посещенията си там..
Та, дори и да не си вярващ, ще повярваш .. особено като си заобиколен тяхната лека фаза на фанатизъм..
Казвам лека фаза, защото в Турция са тежка категория..
Последователите на друга религия - Ислямът.
Красиви и огромни джамии, силна вяра и спазване на старите традиции, много от които отричат жените като равни на мъжете, включително като става дума и за храмовете им и начина на молитва.
В огромните им и пищни с орнаментики джамии, супер високи куполи и минарета, заобиколени с изрисувани стъкла и милиони малки крушки.. там в един съвсем малък ъгъл, скрит зад параван, беше отредено мястото за молитва на жените.
Дам.. там..
В нашата скромна държава, ние сме неверни.. това ни е останало от едно време.
Няма кой да те научи на Библия и кой да ти покаже пътя, нито традиции.. ако семейството ти не ги е съхранило през годините.
Това е и една от причината много от нас да търсят отговори в източните религии.
Друг е въпросът, че те са представени на един "по-земен" език и далеч по-приложими от християнството и ислямът, но това е друга тема, която не искам да зачеквам в момента.
Аз самата изчетох много книги на тема Будизъм, но така като си нямах учител а те са и много видове .. вероятно някъде там съм загубила и нишката..
Преди 7-8 години изживях пост травматичен стрес, като ми отне 4 години да дойда на себе си .. особено нощем, когато всеки кошмар се превръщаше в реалност.
Цялата ми философия за будизъм, прераждания и прочие, потънаха в тъмнина при сблъсъкът ми със смъртта.
Едно е да отидеш на погребение и съвсем друго е това да се случи пред теб, да си сам и да загубиш единственият ти близък човек.
В самото начало на всичко това, първото място на "убежище" и търсене на отговори беше църквата.
Поп Димитър, беше и моят наставник и подкрепа по-това време.. за жалост колкото и мил, човечен и изпълнен с желание да ми помогне, думите свързани с професията му не бяха в състояние да ме извадят от шокът и страховете през които преминавах.
В християнството няма отговори за много въпроси.. но е толкова учудващо, че като ти дойде нещо по-сериозно до главата и търсиш утеха точно там.
Започнах да ходя на църква, не мога да кажа, че бях вярваща но се чувствах спокойна там..
Чувствах се спокойна, до един ден в който бях закъсняла за литургия, не че съм и голям фен на препълнените с хора църкви и пушек, дори мога да кажа, че когато е празно е милиони пъти по-приятно и отпускащо..
.. та точно този момент на миг спокойствие и тишина, беше разсеян от жена почистваща пепелта и пясъците, паднали по земята от големите свещници.
Не можех да повярвам на случващото се.. аз, от моя страна с прилежно облекло и още не изсъхнала до край коса, излязла от банята, бях застанала до една от големите им икони и се вглеждах някъде напред към олтара, когато огромни облаци от прах и мръсотия прииждаха към мен с всеки замах на метлата от тази проста жена.
.. сега като се замисля, това беше и последният път когато посетих църква.
Зен е това което е водещо при мен сега.
Не е религия, не е учение а просто начин на живот и радост от малките неща, както и усъвършенстване на познанията и уменията.
Да, любов към всичко и всеки е много гот идея, но според моето скромно мнение е изключително трудно приложимо..
Бих искала да достигна някакво такова просветление, но далеч не съм готова.. еле като знам, че има още много какво да видя и преживея.
Един час медитация, зареждане с енергия, четене на гот книжки, разходки с кучето, посещения на приятни места, срещи само с позитивни хора, възможно по-чиста храна, възможно по-чисти мисли.. така ги виждам нещата при мен.
"Здрав дух - здраво тяло" или "Здраво тяло - здрав дух" - толкова са свързани едно за друго, че ако наистина едното заболее и другото ще последва след това..
Всеки е свободен да вярва в какво ли не, стига да се чувства комфортно с вярата си и тя му носи спокойствие и утеха.
Аз имах приятелка, която беше твърдо убедена, че в котката и имаше прероден роднина.. е, щом това я прави щастлива ..
Вярвам в кармата и вярвам че няма нищо случайно..
Милиони са пътите в които съм се уверявала в тези две неща, дори самото ми посещение в този форум и честа да се запозная с всички вас, много от които вече ми подадоха ръка не е случайно.
Не съм сигурна дали има нещо по-висше от нас, нито в живота след смъртна, но смятам да се насладя на този с пълна сила.