Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Вери]

Оооо иранците са интересни хора. Учуди ме, че е имало и иранки. Съвременни жени ли са, Анджи? В Иран са с доста закостеняли разбирания- ходят забулени, в черно, не ходят там, където има мъже. Прави ми впечатление, че в чужбина трудно се отърсват от разбиранията си, религията.

Тъкмо щях да те питам ти ли прави тортата. Браво за партито!  

Канат, грееш!
Събрали сме се тук най-убавите.    

[Angie]

Вери, като студентка живеех с иранци. Не бяха въобще закостеняли. Те ми станаха толкова близки, че нямам думи, като роднини си бяхме. На долния етаж имаха училище по суфизъм и лекциите им ги водеше жена!
Тези двете девойки на рождения ми ден са на по 24 години. Едната със сигурност за тази учебна година е дошла, видях и снимки във Фейсбук от демонстрациите в Техеран. Пиеше си алкохол без проблем. Видях и доста други снимки, който определено бяха правени там, и беше пълно с младежи и девойки на партита у дома. Другата също ми се видя отворена, но като каза че е девствена, чак не можах да повярвам. Но то и аз можеше на 24 да съм девствена, ако не се бях влюбила много 
За съжаление не остана време да правя аз тортата, въпреки че Дани ми каза как да я направя и без да си помагам с блендер..
А така ме заръсихте с хубави думи, че вече дори и аз се засрамвам

[Вери]

Направо не учудваш. Аз в Иран бях последно зимата на 1996год, което си е доста време- цели 13 години. Не беше хич розово положението. За Техеран пак става дума. Дори и аз трябваше да ходя със забрадка; челото да не се вижда, никаква коса също, китки и глезени да не са голи. Имаше и женска полиция. Алкохол нямаше; по заведенията /кафета и сладкарници / жени не се срещаха; гледаха ни много странно, когато влизахме двете с майка ми. Като кацнахме на летището ни взеха всички списания, които бяхме купули за брат ми. От скука ги разглеждахме в самолета, някой шпионин ги е видял и ни спряха за проверка на летището. Повечето бяха на спортна тематика; имаше мъже по къси панталони, което за тях си е голо. Преди това сме живяли 5 години там /1978-82 /. Майка ми е разправяла, че е било много хубаво за живеене преди да изгонят Шаха. Иран е била страна-голям конкурент на Америка.  Дано сега са се поочовечили малко нещата. Хубаво е там, с богата култура са.
Тук в Канада все още има такива забулени иранки.

[Atanassia]

Ох, нека и аз да се включа по тая тема. Какво да ви кажа. Моят мъж е египтянин. Пак от онзи край там- на хънда-мънда в дивия. Честно ви казвам, преди да отида при него преди 2 години, за да се оженим там/толкоз ми беше и акъла да се излъжа толкова жестоко/ аз никога не съм предполагала, че ще видя жени със закрити лица. Да ви кажа ИЗПИТВАХ Някакъв такъв страх от тях. Мъжът ми също е със закостеняли разбирания. Случвало се е например/след като дойдохме да живеем тук в БГ/ да ме бие, при това бременна, защото съм казала ``здр`` на мой приятел от мъжки род. Но това са други теми на разговор. Искам да кажа, че не смятам, че някога тези хора там ще се модернизират, жените винаги ще робуват на ``мъжете `` си, ще бъдат бити, и разбира се , те не смеят да се защитят и ще продължават да търпят този ужас, а мъжете кво-ще си живуркат като Симеончо, през царско време. Общо взето поради 3годишният ми опит, мнението ми вече се промени на отрицателно. И не искам да се изказвам като най-голямата философка, или да критикувам религии и т.н., но смятам, че тези забрадки и всички тези неща, с които са затормозени жените са адски ужасни.

[Angie]

Анастасия, много съжалявам, че твоя опит в такъв! Но все пак в Египет са араби, а Иран е друга история.
Вери как така сте живяли в Иран?
Една приятелка пътува до Иран преди няколко месеца, ще се опитам да намеря пътеписа и- тя също се е била приготвила да се покрива цялата, но на границата е била много приятно очарована от отношението към нея и въобще към групата им.

[Angie]

Абе не се сещам за линка, но ако напишеш в Гугъл Янина Танева ще ти излязат нейни снимки от Иран, и откъси, също и за Индия. Тя е вегетарианка и е едно много слънчево, интелигентно и все такива хубави неща, момиче.

[Val]

леле, Вери колко ми стана интересно, дето си живяла в Иран?! Направо се чудя как си издържала, щото и аз съм предубедена за иранците. Не съм била там, но като съм гледала документални филми, като чуя за традициите им, религията, отношението към жените и ме побиват тръпки. Запознах се с иранчанки това лято в Анталия. Бяха много красиви и двете. Те ми разказаха също много кофти неща за страната си и как им се наложило заради ограниченията да отидат да живеят в Дубай. А аз самата като ходих в Дубай се запознах пък с други иранци, които също се оплакваха. Иначе там като видех забулени жени и вярвайте ми много се стрясках. Даже в един МОЛ в Дубай ме извика една полицайка и ми обясни любезно, че съм възкликнала много силно когато пред мен се изпречи поредната "завита"  /така казваше дъщеря ми / жена. Не трябвало такива жестове, мимики да демонстрираш. Междудругото скоро имаше филм за иаранския шах и неговата фамилия. И той ме разочарова накрая, щото постъпи много кофти със съпругата си.

[Radula]

Аз пък също познавам иранци и мъже, и жени, и са тооолкова прекрасни!! Приятели сме си и до днес. Мисля, че всяка страна си има своите недостатъци, разбира се и предимства, а също и богата култура. Уважавам арабската култура и даже ме привлича. Това си е техният свят и има и много добри неща, за които не подозираме... Защото едно е да отидеш на почивка за няколко дни, друго е да живееш там. На една моя много добра приятелка свекървата й е работила в Йемен преди години и от нея знам невероятни неща (в добрия смисъл). Та, всяко място си има своите красоти, навсякъде може да срещнеш и добри, и така да се каже лоши хора... Но като цяло, радва ме разнообразието на нашата Земя 

[canat]

Много трудно се обобщава за дадена нация, особено в днешно време, когато хората доста пътуват, учат и живеят в чужбина.
Едно е да видиш хората в тяхната страна/среда, друго е да ги видиш в чужбина. Има и различия в отделните прослойки. Хора с различни професии, култура и образование се различават помежду си. Факторите, които влияят и изменят хората са много.

[Вери]

Анджи, баща ми го бяха пратили на работа там. Представител на външно-търговско предприятие, беше тогава в кантората за бои, лакове, химикали  . Те по онова време не бяха много тези предприятия. Живяхме там, когато Иран воюваше с Ирак, един път се счупиха прозорците в хола от бомбандировките, а ние бяхме с брат ми твърде близо. Вал, аз тогава през дългия престой бях малка. Беше си ми супер.   Е, вярно, малко в затворен ктъг живяхме, предимно до мама, но имам ярки спомени, повечето хубави. Върнахме се в България, когато бях на 5год. После баща ми пак замина там / 1993-96 год /, беше търговски представител. Нашите вече бяха разведени, отидохме тогава на гости с майка ми за месец. Забрадките и т.н. са от този период.
Така е, иранците не са араби, те са персийци и хич не обичат да ги наричат араби, а езикът им арабски. Говорят на фърси, хубав език е. Аз по-горе споделих, че са много интересни хора, нямам нищо против тях. Майка ми ми е разказвала, аз нямам пряко наблюдение, че са много сърдечни и топли хора. Баща ми също има, по-точно имаше, хубави спомени от Иран.
Тук в блока ни има иранци и не мога да кажа нищо лошо за тях. Ясен като се роди, едно от семействата му подари мече, толкова му се радваха, а не се познавахме.
Който има път към Иран, да посети Исфахан. Страхотен град. Там влизахме в една джамия и трябваше задължително всички да се събуем. Не си спомням дали не трябваше да сме с бели чорапи. Беше ми много странно, бях малка.

Анджи, ще гугълна непременно.
За Шаха нищо не мога да кажа. Аз знам, че много са си го обичали и съм слушала само хубави неща. Не мога да навлизам в подробности, а и вече няма как да питам. Баща ми почина, за съжаление, а той най-добре беше запознат.

[benato]

Атанасия,много е лошо това което споделяш. Да те бие и то бременна? Това е изрод,още ли си с него? Какво ви привлича в тези араби,много се чудя? Жените са им робини,не съпруги. Но всеки си е с късмета,нямаше ли едно интелигентно и възпитано момче,българин,да те уважава и обича,да те гледа в очите и да правите всичко заедно? Не ми се мисли

[ДарбиМак]

Анастасия, много е тъжно и тревожно това, което споделяш. Надявам се насилието върху теб да е приключило. Аз самата като съвсем млада бях подложена на тормоз от съпруга ми. Спомням си колко тежки нощи и дни изкарах тогава. Естествено се разведох след година тормоз.
Аз да се вмъкна в темата като споделя,че съм била в Пакистан. Стоях там около месец. Е, верно, че като турист. Но жените там наистина са като робини. Мъжете са им собственици - бащите на дъщерите си, мъжете на съпругите си. Все още не е наказуемо ако мъж убие жена си. Много тягостни отношения. Там трябваше да съм с покрити лакти и глезени. Понеже беше много горещо - над 40 градуса - си купих една дреха които носят местните жени. Шалвари, туника и голям шал с който даси криеш лицето. Аз не си криех лицето но си забраждах главата. Таз идреха беше от много фин памук и ме спаси от жегите. В противен случай ходех с дънки и блуза с дълъг ръкав. Сещате се как се чувствах. Местните ме гледаха изумени, защото не съм от тяхната раса, а съм с техни дрехи. Нямах право да ходя сама по улиците и по магазините.
Имах неблагоразумието да се разболея. Лекува ме местен лекар. Преглежда ме през чаршафа и ме преслушва през чаршафа. Лекаря изглеждаше като изпаднал тип - с типичните им дълга риза и кепе - мърляви. Обаче толкова бях зле, че ми беше все едно дали е читав. Но ме излекува тай. За един ден ме вдигна на крака.
Иначе пакистанците са много сърдечни помежду си. Направи ми впечатление, че се прегръщат и се усмихват помежду си. Не видях хора да се карат. Запознавала съм се с пакистанци в Европа. Съвсем по друг начин изглеждат и по друг начин живеят. В Ислямабад се запознах с един младеж и той ме води на гости в дома му. Баща му е бил министър на финансите в предишно правителство. Къщата беше голяма, със скъпи мебели, но всичко беше много мърляво. То въобще в Пакистан е много мръсно навсякъде. Та като отивахме в дома на този младеж, сестра му и майка му въобще не се показаха в гостната. Говорихме само с бащата. А! Сестрата дойде само за малко и беше забрадена. А беше студентка по медицина в местния университет. Искам да кажа, че това е уж по-съвременно семейство, а порядките бяха назадничави. Но бащата не беше смутен от моята визита и от това, че сина му ме води там. 
Друго, което се сещам, че на летището въобще не ме проверяваха защото аз бях там с няколко мъже. Щом съм с тях значи те отговарят за мен. Навсякъде, където трябваше да се регистрирам трябваше да напиша името на баща си. Защото съм разведена. Ако бях омъженат трябваше да напиша името на  съпруга си. Моето име няма никакво значение. Това също много ме учуди.
Не си мислете, че впечатленията ми са толкова ужасни. Пак бих отишла в Пакистан 

[mariiina]

 :kisss:И язе искааааам...рожден ден с такиви екстри, ако мож...

[Angie]

Хайде да поразпитаме какви са били порядъците само преди 2 поколения преди нас! Че и по-малко- ето лелчето каза, че се е развела с мъжа си, който я е биел. Да сте забелязали, че всички баба по селата ходят със забрадки? Според мен не е само до религията, а до културата- личната и на общността, и до индивида. Заете много добре, че в "цивилизованите" държави има горещи номера, на които жени и деца подложени на насилие да се обаждат. Е, нали тия цивилизовани държави са изцяло християнски?! Нека да не хвърляме вината само в една посока. Мисля, че проблема с насилието и със злоупотребата далеч надхвърля границите на една религия- примерите са много- през Инквизиция, след-колумбовото насилствено похристиянчване на "дивите" племена, та дори и използването на евтина и детска работна ръка в бедните страни, за да могат "благовейните" англичанки да си купуват блузи за по 3 паунда! Може и да се поспори по въпроса дали християните или мюсюлманите са нанесли повече щети на света и на различните култури. Икономически интереси, това е отговора. А в частен план, е много по-лесно да поставиш като знаме пред себе и някаква догма и с нея да оправдаваш всичките си действия, отколкото да си признаеш какво същество си ти всъщност... Абе темата е обширна..

[Petko]

Напълно си права, Анджи!

[mariiina]

 :kisss:Браво Анджи, браво дете!!!Право в десятката!!!Няма лоши религии, лоши етноси- има незрели индивиди навсекъде...Хай, за това да си помагаме в зреенето, кото не вадим сламката от чуждото око, а не виждаме гредата в своето- да извадим гредите от очите, тапите от ушите ...и всички заедно, един до друг  правилата да следваме и напред и нагоре ,макар и бавно да напредваме!!!Охххххххх, как ми се иска!!!

[Вери]

хайеде, чакаме Андрей да ни разкаже за Сеул.

[Val]

Да, чакаме....

[Андрей]

Здравейте!
Виждам тук, че ме разпитвате за Корея. Всъщност по принцип моля всичките си познати и приятели да ме питат всичко друго но не и за това.
Когато бях малък и живех в Ямбол имах желание да отида в голям град, да работя в голяма компания...
Тази ми мечта беше пощадена и от София, която не е чак толкова лоша. Но Сеул просто ме смаза. Сега мечтата ми е да избягам на някое чисто и закътано месненце, далеч от ситито, навалицата, шума, мръсотията и останалите "екстри на цивилизацията". Може да ви звучи странно, но е така.
Иначе, ако се опитам да опиша страната и хората с едно изречение ще прозвучи ето така - малка страна, страшно много хора с ГОЛЕЕЕМИ АМЕРИКАНСКИ МЕЧТИ, т.е. пари, кеш и пак пари. Култура и традициите им са все още много силни, но нещата се променат страшно бързо и американизиранито (душевно осъкатяване) върви с бързи темпове. Това особено се отнася за младото поколение. Познато, нали? Този процес го забелязвам и в повечето други държави където съм бил.
Във връзка с горните постове. Тук също има известно неравенство между мъжете и жените. Повечето жени престават да работят след като се омъжат и забременеят. А след това се занимават само с отглеждането на децата и домакинската работа, тъй като няма добре развита система от детски домове, а и фирмите принципно избягват да наемат омъжени жени. Работата, която могат да си намерят обикновено е ниско платена и нискокачествена - в производството, продавачки в магазини, жени за всичко в традиционнните ресторанти, на полето и др. Според мен тази система е доста куца. Бащата поема цялата отговорност за семейството и ако нещо се случи с него, това ги обрича на мизерия.
Има един филм за Япония "Изгубени в превода". И тъй като двете държави са доста сходни, когато го гледах след първата ми година тук имах чувството, че са снимали мен.

[Angie]

Андрей, направо си илюстрация на приказката " Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне". Но все пак, договора ти все някога ще свърши, и ще можеш да идеш на друго място, където да се чустваш по-добре. Но и тогава- внимавай с пожеланията ) "Изгубени в превода" и аз много го харесвам