- Милена , прегледай темата ни "хомеопатия и странични ефекти". Вероятността да попаднеш на добър хомеопат е нищожна , с което изборът върху тази система се обезсмисля.
- Лекарите не само у нас са такива , "невежи"..
Те са толкова добри, колкото е добра медицината, която са учили.
И затова те няма как да са добри, ако не са намерили (или проправили) път
отвъд нея, към истинските знания , които грижливо са потулени, защото са неудобни. Хората трябва да осъзнаят , че на Медицината здрави хора не й трябват! ( думи на проф. Неумивакин, а и на всеки мислещ човек
) Трябват й пари! А където е бизнес ( особенно голям ) , място за морал няма. Ако ние искаме да оздравяваме, сме принудени да вършим работата на лекарите - да се докопаме да тези знания. Единственото лечение е разумното самолечение! Това е и мисията на всички натурални честни лекари - да ни подскажат как сами да се излекуваме ( с евтини природни средства) ( Спешните състояния са отделно, там е ясно, че ще търсим официалната Медицина, но след като ни спасят, грижата за здравето ни ляга отново на нас )
- Как определи , че киселинноста в стомаха ти е висока? Да не би някой треторазряден лекар да те е избудалкал? Това се измерва единствено със сонда в стомаха, мушната там за 24 часа! По субективни признаци това не може да се направи! А и какво като е висока? Радвай се ако е висока и се бой ако е ниска
Високата киселинност е подарък свише, смила всичко докрай. А и ако случайно е по-висока, лесно може да се намали.( Достатъчно е да пиеш по време на ядене - разрежда киселината. Или пък със сода.) Обратното обаче е трудно - да я увеличиш ,ако е ниска
Ниска киселинност означава лошо смилане
( особено на белтъците) , което води до загниване в следващите отдели на храносмилателната система. С възрастта киселинноста отслабва, което е и една от причините за взрива от храносмилателни проблеми при възрастните.
И на мен ми се появиха храносмилателни кахъри , и аз тръгнах по единственият верен път - сам да се образовам и да си търся варианти, след като видях , как никой от гастроентеролозите ,които посетих , не си направи труда да помисли заедно с мен . На мен ми е ясно , че са безсилни в лечението , но поне за възникването на състоянието да дадат малко инфо.. Но как да дадат, след като никой не ги е учил да мислят?
Учени са по симптоми и изследвания да РАЗПОЗНАЯТ състояние, което да облекат в диагноза и веднага след това - да изпишат лекарствата, които се препоръчват при тази диагноза! И ако може да ги освободим от присъствието си , за да влезе следващият..
Тоест, ние искаме от тях нещо, което те не могат да ни дадат! А и системата им плаща за изписана рецепта, или просто , че са ни прегледали. Но не и за мислене..