В йога нещата са описани до качването на енергията по задния канал, защото се предполага, че това е доста трудно постижимо само по себеси и повеето усилия трябва да отидат в тази насока. От това което знам за дао си правя изводите, е даото е продължение на йога, защото там повечето неща са от този момент нататък. Хубавото на йогата е , че можеш да водиш нормален живот и пак да отделяш по 1-2 часа на ден за практики, докато в даото има медитации дето се правят по 2-3 денонощия и ако ги прекъснеш става по-лошо отколкото ако не ги започнеш.
Тук има линкове за сваляне на книгата "Портите на дракона" в удобни за четене формати. Тази книга за известно време беше изчезнала от нета за известно време.
В нея е описано как главния герой е трябвало след някаква начална подготовка да проведе 4 часова медитация в задимен влажен изкоп. Пише следното - ако беше прекъснал медитацията щеше да загуби уменията постигнати до момента. По- нататък два пъти приема "Златния елексир" - свързано е с медитация в продължение на дни при която токсините трябва да се изведат от тялото. Ако останат под кожата ще се увреди и самата кожа и космената покривка и ще се загубят и уменията натрупани до момента.
Тук се намира книгата на Лю Гуан Юй "Даоска йога - алхимия и безсмъртие". Не съм виждал друга книга, в която нещата да са обяснени толкова добре - сега се опитвам с нейна помощ да разбера какво точно е това "приемане на елексира".
А
това е прословутата енциклопедия на даосите (за съжаление част от нея липсва). Добре е да се изчете втората част.
В йога също се споменава са опасноста от това финните енергии да потекат обратно по сушумна. В тибетската йога процеса се нарича "капене", а когато стигне до манипура чакра се получава горене - усещане за блаженство при което практикуващия губи финните си енергии. Това се избягва с жаландхара бандха - брадичката се допира до гръдната кост.
Но след като има практика при която кръгът се затваря директно (не през небцето е през корена му - т.е. над него) при което от ажна чакра се стича нектар (наистина е нектар - в началото има леко стипчив леко солен вкус, след 6 месеца има вкус на земна ябълка, а след една година практика има вкус на фурми). Въпросния нектар предизвиква описаните вкусови усещания в езика и тръгва по предния канал.
Надите се отпушват с няколко техники. Едното е стоеж в сидхасана. Тази поза отпушва всички нади. Има още 2-3 асани, които го правят ,но са много сложни и скоро няма да опитам да ги правя (при тях се получава доста голямо огъване на гръбнака назад). Друг начин да отпушване на надите е подготвителната алтернативна пранаяма при която се вдишва от едната ноздра, издишва се от другата, вдишва се от тази която е издишала и обратно издишваме през тази с която сме започнали. съотношението между вдишване, задържане и издишване е 1:4:2 като се започва с малко стойности и постепенно се увеличават.
Трябва да се прави 3 месеца 4 пъти дневно (ама не мога 4 пъти затова го правя години 2 пъти дневно).
В сушумна има 3 възела. Те се развързват по 2 начина - или с раздвижване : в поза лотос правя хоризонтални кръгове с главата, след това подпирам с ръце бедрата за да опъна гръбнака и правя кръгове с гръдния кош и с кръста по 3 във всяка посока без да се бърза. След това ръцете се подпират на земята и тялото се повдига както е в лотос и се стръсква един два пъти.
Друг начин за развързване на грантхите е бхастрика пранаяма или бандха трая.
След като веднъж изчистим сушумна тя не е отпушена през цялото време - трябва да се застане в лотос и след около 20 мин се отпушва и праната започва леко да циркулира.
За секса - още не съм правил - да се изкаже някой с повече опит, но самата сексуална възбуда действа много лошо върху финните тела затова към тези неща е добре да се подхожда когато умът е достатъчно успокоен.
Какво е кундалини - вече и аз цяла седмица си задавам този излишен въпрос. Усещам го когато тръгва нагоре, но усещанията са различни. И някои да не си мисли, че от един път се постига просветление - поне аз не съм го постигнал. Резултата се натрупва с редовна практика.
