Може да е малко отклонение от темата, но така и така задаваш въпроса тук...
Нека уточним позицията, от която го казвам и "размера" на тези думи 
В контекста на форума и в контекста на здравословното хранене, естествено, че това не е вярно.
Казвам го от позицията на инедията. Има много материали, много книги и интервюта, както и десетки известни на световната общественост личности, които са живия пример за това, че пълноценното физическо съществуване на човека не зависи от храненето и пиенето на вода и няма нищо общо с тях.
Отдавна не е тайна нито за официалната, нито за неофициалната наука, че хората по света, които съществуват пълноценно без каквато и да е нужда от храна или вода (но от въздух имат, повечето), сигурно наброяват десетки хиляди. Това е научен факт.
Тоест самият акт на хранене не е тази буквалност, за която човечеството до сега го смяташе, а е по-скоро тригер... чиста ритуалност и изкуствен стимулант за нещо много по-съществено, което все още не е световно-обществен научен факт и като цяло е неизследвано.
Тялото няма нужда от химията, то синтезира в себе си всичко, което му е необходимо, значи цялата тая работа по прекарването на разни неща през системата е ненужна и хаби енергия, която бихме могли да използваме за живот.
Добре, откъде да започна сега... Ами, първо едно гомямо и експресивно:
И да, и аз много искам да обявя негодуванието си от храненето, и особено от плодовете... Толкова са вредни!
Особено онези, истинските, гледани без химии и с много грижа и любов по селата, където хората живеят по 100 години - е*аси хората
. Цял живот се хранят с плодове и зеленчуци от градината, мед от кошера и натурално кисело мляко и живеят 100 години - това е мъчение. Да се забрани храненето, защото явно то е вредно, консумиращите достигат до 100 години, това не е нормално.
Така, а сега сериозно
. Разбирам логиката ти, достатъчно добре известни са ми и примерите с йоги, живели по 15 години само от слънчева енергия и тибетски монаси на фотосинтеза. Май съм склонна да повярвам, но от друга страна коя е основната причина да остаряваме? Ами... кислорода. => Дай да го спрем!!!
Виж сега, приятелю, и аз, и ти ще умрем 1 ден. Съжалявам, че го разбираш от мен, може би сега ти е тъжно
. Дали ще ядеш плодове или не - няма да промениш изхода. Може да си цоцкаш сокчета цял живот или да пасеш трева по поляната с кравите, но пак това ще е краят. Тъжно.
Дето вика един мой приятел, един живот ни е даден, все някак ще го избутаме, нъл` тъй? Не е ли малко по-добре да се концентрираме повече върху процеса на самия живот и да си го направим по-приятен, отколкото върху това как да отложим изхода му (и да се вайкаме от този факт)? В крайна сметка всеки сам си избира, никой не ни кара да се храним... И аз мога още ей сега да спра да се храня. Само дето съм провеждала вече 15-дневно гладуване на вода и знам, че по някое време вече някак си не става
. Почват да ти треперят краката и да залиташ като пиян... Особено ако искаш и да учиш, работиш, разговаряш/общуваш с хора, спортуваш и т.н. Явно не всички могат (а и искат) да станат от раз като "хората по света, които съществуват пълноценно без каквато и да е нужда от храна или вода". И още веднъж ще съжаля старата сто-годишна баба на село, която яде плодове, мед и кисело мляко - наистина е жалко да живееш цял живот в заблуда
. Все пак, колкото и да ни е неприятно, това е положението - съвременният човек живее в общество (и по-специално, в една Европейска, Христианска цивилизация) с всички произлизащи от това плюсове и минуси. На когото не му понася - да се изнася. Ако не ни харесва и искаме да достигнем онова висше духовно равнище, на което онези хора могат спокойно да фотосинтезират, трябва да зарежем всичко и да ходим по горите (в Индия, Тибет, или където там има достатъчно тишина, спокойствие, природа и никой, който да ни саботира). Другият вариант е просто да живеем както досега. Пример: ето, сега затварям форума, изключвам лаптопа, ставам от пейката, на която съм се насадила в Докторската градинка и отивам да
живея. Да се забавлявам, да се радвам на пролетта, хората които са ми приятни, и всичко, което ме радва
... и пет пари не давам колко ще ми навредят плодовете, или каквото и да е там, с което се храня; нито пък дали ще доживея сто години, или още докато пресичам улицата ще ме сгази ТИР. Продължителността на живота за мен никога не е била от значение, а качеството му (важно е не колко, а как живееш). Здравето може да бъде идеално средство (за качеството на живота - за да не си губиш ценното време за забавление пред кабинета на джипи-то, или в аптеката), но никога - самоцел. Хич не ми дреме на шапката колко ми вреди "прекарването на разни неща през системата", ако някъде в прекаленото старание да не го правя съм си забравила живота.
