мноого спорна е темата с меда и неговата полезност. особено на меда, които се произвежда днес. някъде в миналото сигурно е бил прекрасен лек за безброй страдания (лек, а не храна за хората, защото пчеличките го произвеждат не за нас, а тяхна собствена консумация, както кравата произвежда мляко, за да храни теленцето си). в наши дни искрено се съмнявам да има някъде чист мед, наистина произхождащ изцяло от цветен прашец. ако медарят ви казва, че меда му е истински, то попитайте какво ядат пчелите през зимата? отговорът е: захар! бяла, рафинирана, разредена с водица. и после на пролет първия мед от къде е - ами от захарта, която са яли пчелите цяла зима, защото медарите от десетилетия не оставят достатъчно мед за прехрана на пчелите, а ги дохранват с подсладена вода. от там идва и нашата пристрастеност към меда - хапваме си още и още и ни се иска пак още, точно както е с бялата захар, когато се консумира редовно. може и да греша, може някъде в България да е остнал съвестен човек, който искрено ще отговори, че не си храни пчелите с мед, но... все пак остава въпроса дали пчелите усърдно се трудят, за да нахранят нас. подслаждайте си душицата главно с плодове, ако мноооого ви се иска сладичко прегреашавайте без угризения, защото може да си навредите психически повече, отколкото физически хапвайки парченце шоколад да речем. а с времето тялото свиква със сладостта на плодовете и рафинираната захар става някак прекалено сладка, съвсем малко хапваш и ти стига за седмица напред. поне така е при мен. фурмите също са добра алтернатива, когато ви се иска нещо наистина сладко, но и здравословно. не съжалявайте, че трудно се намира агаве нектар и кленов сироп - те също далеч не са толкова "органик" и здравословни, както се опитва да ни убеди производителят