:kisss:ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА СТЕПЕНУВАНЕТО НА ГЛАВИТЕ В БХАГАВАДГИТА- ТО НЕ Е СЛУЧАЙНО!!!
1. ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.
2. ЙОГА ЧРЕЗ РАЗМИСЪЛ
3. ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ
4. ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
5. ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
6. ЙОГА ЧРЕЗ СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
7. ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО
8. ЙОГА ЧРЕЗ НЕПРЕХОДНИЯ БРАХМАН
9. ЙОГА ЧРЕЗ ЦАРСТВЕНАТА НАУКА И ЦАРСТВЕНАТА ТАЙНА
10. ЙОГА ЧРЕЗ ПРОЯВЛЕНИЯ НА СИЛАТА
11 .ЙОГА ЧРЕЗ СЪЗЕРЦАВАНЕ НА ВСЕЛЕНСКАТА ФОРМА
12. ЙОГА ЧРЕЗ ЛЮБОВ
13. ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО
14. ЙОГА ЧРЕЗ ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ТРИТЕ ПРИРОДНИ СИЛИ
15. ЙОГА ЧРЕЗ ВЪРХОВНИЯ ПУРУША
16. ЙОГА ЧРЕЗ РАЗПОЗНАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА И ДЕМОНИЧНАТА ПРИРОДА
17. ЙОГА ЧРЕЗ РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ ВИДА ВЯРА
18. ЙОГА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ САМООТРИЧАНЕ
Брахман (съществ. от ср. р. — първоначално: „свещена фор¬мула". В индуизма — основна философска кате¬гория, универсален принцип, обединяваща, все-проникваща реалност, основа на битието; тотал¬на негова същност. Основно положение в индуизма е тъждеството на брахман, катo състояние, с атман. Със синонимично значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т. н. В индуистката лексика думата брахман играе първостепенна роля - напр. 1 - в значение на молитва, молитвена формула, а по-късно като общо обозначаване на религиозните текстове, състоящи се от четирите веди; 2 - обозначаване на вселената като яйцето на брахман (брахманда), небесния свят кат о света на Брахма (брахмалока); 3 - използуване на съответния корен за обозначаване варната на жреците, за определени текстове (брахмани - коментари на ведийските химни) и техните части и т. н.
Пуруша — букв. „човек". В древноиндийската митология — първочовекът, от който са възникнали елементи¬те на космоса. Според сачкхя всичко съществува¬що произлиза от сливането на пуруша и пракрити (вж.). Пуруша е мъжкото начало, а Пракрити — женското. Във ведите за пуруша е характерна многочисленост и множественост на органите (хилядоок, хилядокрак, хилядоглав и т. н.). Той се принася в жертва на божествата по пътя на разчленяване на съставните си части, от които възникват основните елементи на социалната и космическа организация. Същият този пуруша, който е образът на прехода от единната цялост към множествената разчлененост, е и този, който неутрализира противопоставянето на „да бъдеш един" - „да, бъдеш много". „Бхагавадгита" структурира космоса с помощта на трима пуруши: унищожим (разрушим), неунищожим (нераз¬рушим) и един над тях. Първият е „личната ду¬ша" на всяко същество, вторият е единната све¬товна жизнена енергия или силата на майяшакти, чрез която абсолютът придобива осезаема фор¬ма. Илюзията на майяшакти се смята за унищо-жима единствено чрез познаването на атман, Пурушоттама - „върховен пуруша", космически принцип, който стои над разрушимото (кшара) и неразрушимото (акшара), над пуруша и пракрити, обеди¬нява ги и управлява света, като го прониква на¬всякъде. В „Бхагавадгита" пурушоттама има смисъл на неперсонифицираното духовно начало.