:kisss:Уаоооооооо, страхотни сте!!! :whistling2 - emotloader:Само ,че няма да е лошо да знаем какво става и с душите , например на ...самоубийците???
Това е интересен въпрос. Пак опираме до въпроса за МОТИВА. Едно е да се гръмне човек, защото гаджето му го оставило, не може да плаща ипотеката или защото не вижда смисъл, а съвсем друго е ритуалното, осъзнато самоубийство, което не е работа за всеки.
При животните каква карма може да има?
( За нисшите като насекоми не говорим, там няма топла връзка с потомствата )
Животните имат групов дух, доколкото съм чела. Не съм сигурна, че можем да говорим за карма при тях. Но кой знае?
Та мисля, че самоубийството е грях понеже съзнателно и доброволно наказваш близките си, които те обичат.
А защо хората тъгуват, когато някой близък умре? В идеалния случай би трябвало да се радват. Нали отива на по- добро място?
Винаги ми е било чудно. Тъгуват чисто егоистично, защото няма повече да видят този човек, мъчно им е за тях самите, не за него. Въобще..тежко ми е дори да пиша за това, но аз ги виждам нещата така: Тъгуваш, защото когато си толкова близо до смъртта, именно в този момент виждаш безсмислеността на битието, на живота, такъв, какъвто ти го представят. На живота, да, а не на ЖИВОТА! Защото идваме, живуркаме и заминаваме, без дори да знаем защо сме били тук. По- страшното е, че може никога да не разберем.
А деца умират, защото Духът им има нужда от това преживяване. За нас са "деца", но погледнати
отгоре, те са толкова деца, колкото и ние. Или умират, за да "родят" нещо голямо, нещо, което без тяхната смърт е нямало как да се случи.