Весо, ето една притча, много уместна в случая.
Само да кажа преди това, че няма ненавременно прекъсване на живота. Каквото и да ти се случва, част от теб, е съгласна с това!
И още нещо което обяснява, как чрез мисловните си модели определяме съдбата си!
#Част от интервю със Стюарт Свердлов:
Д.О.: Какво става, когато някой създаде преживяване, което ви засяга, но нямате нищо общо със създаването му?
С.С.: Човек трябва да поеме отговорността и да каже: „Аз го създадох и го привлякох към себе си.” Енергията е като магнит. Когато имате магнит с определен гаус и го пуснете сред метални стружки, той привлича само определени стружки. Не можете да обвинявате металните стружки, че се привличат от вас....
...Д.О.: Значи нищо не зависи от случайността?
С.С.: Случайността не съществува и това е най-трудното за приемане от хората. За тях най-трудното нещо е да поемат отговорността, нали така? Никой не иска да поеме отговорността за нищо, но точно затова съществува физическата реалност. Помислете за следната аналогия – мислете за мисълта като за филм, съзнанието ви е прожекторът, а физическата реалност е екранът. Какъвто е вашият филм, който проектирате, това ще виждате в своя свят....
...С.С.: Не, влиянията биват два вида – едното се проектира навън, а другият човек трябва да го приеме или отхвърли. Това е нещо, което трудно се разбира от хората, защото трябва да приемете, че каквото и да проектирате навън, то ще се отрази обратно към вас. Ако аз създам някого, който ме нападне, отговорността е моя. Ако го проектирам, ставам уязвим, превръщам се в жертва и трябва да осъзная, че там навън някой ще улови това и ще го изиграе заради мен.
#Приказка за Кармата
Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.
