Ице, то е много интересно наистина тази тема за страха от смъртта и може да се поразнищи.
Ама пак спам се получава пък . ( Обаче пък не върви някак си да пускаме нова тема
" За страха от смъртта ", нали ?
Обаче според мен този страх е също "многоаспектен."
Да стоиш на дивана и да си представяш как някога все ще умреш - е едно нещо.
Обаче съвсем друго е да се разболееш, да кажем от пневмония, и да си кажеш : " Не ме е страх от смъртта , каквото е писано.." и да не правиш нищо за да се оправиш. Тогава току виж си умрял преждевременно и нито ще има кой да ти доизгледа децата, или да ти изплати кредита, нито да ти допредаде духовните уроци , да не говорим за довършване на предплатения курс по аутокад..
Тоест, "страх от смъртта" е в основата на инстинкта ни за самосъхранение. А без него вече отдавна да е обезлюдяла земята -и хора и животни не биха останали. Ако го нямаш , ще си караш нормално в насрещното , и ще бараш оголени кабели , докато все някога попаднеш на "фазата"... и т.н.
Значи трябва да се направи някаква граница между еволюционно и физиологичнообусловения "страх от смъртта", който се проявява като защитна реакция и те пази жив и "допълнителните" терзания в тази насока, които вече ти носят болести, защото ти "идват в повече"..
( Както в "Ронин" единият му вика на ДеНиро : "Аа, страхуваш се за кожата си " А пък Де Ниро му отговаря : " Да, тя ми покрива тялото "
)
Но аз мисля , че повечето от нас бъркат подсъзнателно страха от смъртта със страха от старостта, което е вече по -различно..
и определено трябват някои мерки да се вземат, защото за съжаление , това ( да остарееш) е единствения начин да живееш дълго