Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Даниела]

СПИСЪК С ВЪПРОСИ КЪМ МЪЖЕТЕ-УЧАСТНИЦИ В ШОУТО:
(Обновява се постоянно)

1.Умееш ли да прощаваш?

2.Каква е за теб идеалната почивка?

3.Обичаш ли традициите и празниците?

4.Сладко или солено?

5. Доволен ли си от живота си?

6. Вярвате ли в любовта от пръв поглед (а от втори?) и защо?
   
7. Каква е нормалната разлика във възрастта за една връзка и въобще има ли значение възрастта за любовта?

8. Каква е представата ви за хубава първа среща ?

9. Какви черти от характера на една жена харесвате?

10. Намерили сте жената на живота си, тя е всичко за което сте мечтали, с времето я обичате все повече.Но тя не понася най-добрия ви приятел, с който сте от детската градина заедно и в един прекрасен ден казва: "Или той или аз" Как ще постъпите?

11. Свирка или секс за закуска?

12. Ако родителите ти не одобряват човека, с който си избрал да остарееш, и непрекъснато демонстрират отношението си пред теб, какво ще предприемеш?

13. Как се разделяш с гаджето, което вече не те вълнува?

14. Умеете ли да правите компромиси? И въобще какво ви е мнението за компромисите в една връзка?

15. Приемате ли здравословният начин на живот като мисия? Как постъпвате с приятелите и роднините? Пазите наученото за вас, поучавате ги ден и нощ докато се връзумят или давате съвети само, когато Ви помолят за това?

16. Как е по-добре да живеете - сами или с родители и защо?

17. Опитай се в един/няколко цитата да сумираш отношението си към света/околните/себе си.

18. И понеже момчетата се справят с въпросите много по-бързо от нас им отправям следното предизвикателство:  Нека дадат линк към песен, която смятат, че отговаря най-точно на темперамента им. Дооточнявам - не песен, която харесват, а такава, която ги описва най-точно.
/забележка: VBOX не се зарежда за хората в чужбина, ако може линкът да е в YOUTUBE/

19. Имате ли деца? И мислили ли сте колко бихте искали да имате? Бихте ли си осиновили дете, дори ако си имате ваши?

20. Какво обичате да правите като занимание, дейност през свободното време?

21. Вие сте на възраст: под 25, 25-35, 36-43, 44-50, над 50?

22. Ревниви ли сте?

23. Любима вегано-суровоядска храна/ястие? Кое за вас е супер храна при този начин на хранене?

24. Вярваш ли в чудеса?

25. На какво животно се оприличаваш? Защо?

26. Когато хората се събуждат сутрин те са най-различни типове: някой мрънкат и мърморят, други са кисели до обяд, трети направо скачат от кревата с усмивка... Вие от кои сте?

27. С какво асоциираш думата "уют"?

28. Цици или дупе? (без да обясняваш колко е важно да е умна...)

29. Фантазиите ти с какво са пълни - блондинки, брюнетки, кокошки, кобили, гъски, мулатки,...?

30. Някога удряли ли сте жена? (Отговорете честно. Това, че сме вегани, суровоядци и т.н. не ни прави съвършени )

31. Приемате ли шамаросването на децата като възпитателен подход?

32. Грижите ли се за себе си? ( нокти, обезкосмяване, фризура, фитнес  и т.н)

33. Защо ти харесва да гледаш докосването на две жени?

34. Говорите ли чужди езици, какви и колко?

35. Хвърляте ли си чорапите където ви падне?

36. Може ли някой да отгатне специфичния ти хранителен режим без да си му казвал? Тоест, има ли и други признаци в живота ти, че си алтернативен?

37. Любовта не се подчинява на закони, логика, правила...Както беше казало едно от момчетата, тя просто се случва. Тогава до каква степен единомислието по определени въпроси е предпоставка за нещо?

38. Изразете себе си във формата на хайку или ако това ви затруднява под формата на кратко стихотворение.

39. Какъв е идеалният мъж и вие доближавате ли се до този идеал?

40. Защо мъжете харесвате жени с изкуствен бюст, въпреки, че ви е пределно ясно, че е изкуствен?

41. Ако можеш да изживееш живота си отначало, какво би променил?

42. Спонтанен ли си в действията си или внимателно обмисляш всичко преди да го направиш?

43. Изброй 5 неща, които би взел със себе си на самотен остров.

44. Наистина ли мъжете харесвате жени на висок ток или само си се мъчим да ги носим?

45. Плащали ли сте за секс и какво е мнението ви за платения секс като цяло?

46. Ако знаехте, че утре ще умрете, как бихте прекарали последния си ден?

47. Какво най-много НЕ харесвате в себе си?

48. Бихте ли се обвързали с жена, която има дете от друга връзка? Ще го огледате ли като свое?

49. Какво мислите за нашумялата напоследък Европейска практика, за детето да се грижи този родител, който е по-ниско платен? Или предпочитате да живеете с по-малко пари, но да не лишавате детето от майка му?

50. Радвате ли се, че въпросите свършиха? Доволен ли сте от представянето си и какви са очакванията ви?

[marulka]

1.Умееш ли да прощаваш?

А. Умея, но зависи от постъпките и всичко си има граници. Някои неща няма смисъл да прощаваш.

Б. Винаги давам втори шанс, заради доброта и понякога суета - и трети до десети. На всеки се случва да сгреши и/или да иска да се промени!

В. Не задържам обида в себе си, но ако според това колко добре познавам другия преценя, че е можел да се представи доста по-добре в дадената светлина може да ме разочарова.

Г. Човек, който се стреми да прощава може да се нарече силен, човек който твърди че може да прощава е безумен - определено не съм от втория тип.

Д. A ти умееш ли да правиш така, че да не се налага да се прощава? Като изключим, че е субективно човек сам да определя за себе си, бих казал, че мога да прощавам, стига да виждам искреност. Лъжата, опитите за манипулация или дребно изкривяване на истината ме вбесяват, а и обикновено ги усещам, но си замълчавам докато видя как се стекат занапред събитията и дали човекът срещу мен възприема премълчаването на някои неща като вид слабост и че може да се възползва от мен по някакъв начин. Мразя тарикатите на едро и дребно, а ги има много напоследък в държавицата.

Е. Умея да прощавам, но зависи от ситуацията. Ако става дума за грешка е едно, за изневяра е друго. Ако е физическа изневяра няма проблем, но духовна ли е.... тогава прошката също ще я има, но ще бъде последвана от раздяла.

Ж. Ще бъда безкрайно честен. С годините установих, че съм злопаметен. Не забравям и рано или късно, ако имам възможност си връщам, ако разбира се, все още мисля че си струва.
За да простя, първо трябва не просто да чуя, а да видя в очите му и най-вече, да усетя разкаяние в душата на човека. Освен това, има етап на проверка от моя страна, до къде може да стигне желанието им, да им бъде простено (особено ако е "половинката"). Притискам ги жестоко, ясно съзнавайки, че ги наранявам, но може би така компенсирам и преглъщам част от моята болка. Вероятно съм го взаимствал от факта, че когато мъжът се извинява, винаги трябва да се направи на глупак (колкото повече, толкова по-добре...златно правило!) за да може жената великодушно да му прости. Колко мило от нейна страна...благодаря!
Ама на каква цена?!

[marulka]

2.Каква е за теб идеалната почивка?

А. За мен идеалният вариант е да не ми се налага да почивам. И все пак за идеалната почивка, още не съм я открил каква е, така че ако се опитам да дам по-конкретен отговор, има вероятност да бъде подвеждащ.

Б. Идеалната почивка първо трябва да е с идеалните хора. Тези с които се чувстваш спокоен, сигурен и въодушевен за подвизи.
С точните хора, всяко кътче е райско и всеки спомен е скъп!
А.....за нощувката.....трябва да има добри условия! Мразя мизерията – ликьосани завивки и мръсни тоалетни. Не може да си представите ужаса, който изпитвам от такива места! По скоро ще спя на улицата, отколкото в такава дупка!

В. Да започна с това, че идеалната почивка не включва безкрайно излежаване, мързелуване и тъпеене. Включва любим човек, място далеч от шумотевицата и някоя приятна книга.

Г. Масажистки-уиски-бело-коктейл с помело мммм... и разбира се най красивата веган-суровоядка на света в моите прегръдки!

Д. Със сигурност да е далеч от компютри и интернет, защото няма да мога да си почина, а ще кисна по цял ден пред монитора. Обичам да ходя на море, харесвам западна Европа и Америка, определено не си падам по забележителности, история и култури, пусни ми Горан Брегович, да има дискотеки, партита и цял ден регенериране и фотосинтеза с обилно хапване по плажовете!

Е. Идеалната почивка - какво беше пък това? Отдавна няма такова нещо. Доста време мина откакто нашите ме водиха за последно на море. След това един период нямаше време (цяло лято учене за изпити като студент), сега пък няма пари, а напоследък нямам желание (като си помисля как ще купувам от там доматите пълни с нитрати на висока цена). Добре, че не съм работохолик и успявам да релаксирам в движение.

Ж. Охооооо... някъде на топло, море, един месец тотален релакс, без телефони и хубава храна, а преди това на планина, да спинкам под борчетата. Ако го споделям с някоя девойка още по-добре!

[marulka]

3.Обичаш ли традициите и празниците?

А. Обичам традициите и гледам да ги спазвам, но празниците - ден като всеки друг (тази нова година не си направих труда да сложа празнична украса, защото обикновено всяка следваща година е като предходната).

Б. Не спазвам традициите, но съм по-скоро консервативен, харесвам консуматорски и комерсиални празници, Коледа определено е върхът на сладоледа!

В. Както казва Уди Алън в един от неговите прекрасни филми „Традициите са продължителни заблуди”. Абсолютно съм убеден в това, най - вече с оглед на тяхното тълкование. Като Коледа (сатурналия-сатурн-сатана. Дядо коледа-Santa–Satan-червено). Какво празнуваме
Ако празниците са повод да се съберем и повеселим, мисля, че винаги може да го направим и без специален повод. А и опитът ми с купоните показва, че най-веселите и щури купони, винаги са били спонтанните, не планирани!
И не знам за вас, но нашето семейство като се събере, все едни и същи глупости дъвче. Чудя се, ако животът ни/им беше по-разнообразен, по-различен, какви ли други едни и същи неща щяхме да дъвчем.

Г. Обичам всичко, което е свързано с материалната и духовната култура на българския народ - определено ДА!

Д. Тук съм малко раздвоен. Може би ги обичам в дадени моменти, но не и когато настъпят самите празници. Не ми харесва да пожелавам едни и същи неща, които ги изричаш просто така да кажеш нещо, защото е празник. Или пък да следвам определени неща, дето трябвало да се правят. Ако не почувствам нещо, за мен празникът загива. Понякога нещата ми изглеждат чисто битови и следващи определени принципи, отколкото да се срещнат сърцата на хората, които уж празнуват.

Е. Само ако са смислени. Сама знаеш, че колкото повече научаваме, толкова повече всичко около нас ни се струва пошло.

Ж. И да, и не. Обичам много празници като Коледа, Великден... но не обичам особено рождени дни.... Въобще не харесвам разните там обреди около раждане, женитба, смърт. Гадна работа. Харесва ми да усещам енергиите на тези празници, а не попските работи. Религията никак не ме вълнува.

[marulka]

4. Сладко или солено?

А. Метафорично мога да повдигна вежди палаво и да изръся някаква игра на думи, но всъщност отговорът е кратък - "Ако може и кисело и люто".

Б. Не минава и ден без да хапна леко посолена храна. Сладкото също присъства в менюто ми, но по-рядко.

В. Солено - без да се замислям!

Г. И едното, и другото. Ако е за храна ми харесват сладките неща, но и солените също. Мед, какао (то е горчиво, де), баница от баба... всичко е хубаво, стига да внимаваме и да умеем да хармонизираме нещата.

Д. ...и кисело

Е. Не знам точно как да тълкувам този въпрос, но ще отговоря със "сладко".

Ж. Сладко! Но, следвайки принципа, че няма удоволствие без въздържание гледам да има нещо соленичко, докато предъвквам сладичкото. Както се казва "в едната ръка медче, в другата пакетче” (с нещо соленичко).
Но ако погледнем по-надълбоко, дали не се опитвам да си подсладя живота? Защо не ми е сладък и имам нужда от патерица? Все въпроси, на които дълбоко в себе си знам отговорите, но не ми харесват!

[marulka]

5. Доволен ли си от живота си?

А. Не! Нещото, което най-много ме измъчва е, че през годините така се случиха нещата, че спрях да вярвам в себе си и сега ми е много трудно да поправя това, макар да го правя и постигам известни резултати. Знам обаче едно, аз съм много силен човек! А силните хора успяват! Следователно, аз съм обречен на успех!

Б. Изключително доволен, но винаги може да се постигне повече за удоволствие.

В. В преходен момент съм и съм твърде млад, за да отговоря на този въпрос, гледам да се забавлявам, да не съм лош и колкото се може да живея по-здравословно. Тези неща ми доставят удоволствие и удовлетворение от себе си, така че може да се каже, че съм доволен!

Г. В етапа, в който се намирам, да, доволен съм от живота си. Почти нищо материално не притежавам, но оценявам положението като много добро.

Д. Много общ въпрос. Не съм много удовлетворен от професионалната си реализация (много учене за нищо) и социалното си положение в момента (за което сигурно има някакви причини), но преоткрих по-важните неща в живота. Приятен или неприятен този урок трябва да бъде научен и затова гледам да се абстрахирам от подробностите.

Е. Ми на кантар съм 50/50 - от момичето веганка/суровоядка зависи накъде ще се наклони везната, докосната от нейната нежна сексапилна длан

Ж. Определено не съм доволен от живота си. За мен единственото нещо, което дава смисъл на живота ми е любовта. Но не се оказва толкова лесно поне за мен да срещна човека, когото да почувствам, че е създаден за мен. Могат да ме впечатлят само много истински хора, които с всичко в себе си излъчват искреност и са самите себе си поне пред мен и харесвам цялата им същност. Ако съм само една половина, няма как да почувствам живота си пълноценен, поне аз.

[marulka]

6. Вярвате ли в любовта от пръв поглед (а от втори?) и защо?

А. Любовта от пръв поглед е залъгалка на ума ни. Това е създаване на впечатление на базата на външни фактори (външността като цяло). Това е супер, ако е някаква краткотрайна авантюра. Ако е сериозна връзка няма как просто с поглед да видиш вътрешния свят на другия, неговия начин на мислене, приоритети и т.н.

Б. Любов, любов, ех... Както е царска корона, така е и тежък кръст, не само вярвам в любовта от пръв поглед - вярвам, че има и любов между двама души преди първия поглед. Просто не се е изявила и е дочакала срещата между тях за да изригне като неугасващ вулкан от емоции, страст, романтика и вълшебни мигове безброй....

В. Е как може да не вярваме в любовта! Любовта се случва!

Г. Според мен има две ситуации. В едната, виждаш някоя просто разкошна жена и си казваш "Леле, влюбен съм!"!  Стоиш като малоумник по средата на улицата, неподвижно, с увиснало чене и запаметяваш като на кино лента всяко нейно движение, всяка извивка на тялото и, нейното изражение, гласа и, погледа, аромата дори ако си по-близо, за да не забравиш  никога това, докато си жив. Ти просто искаш тази жена. Искаш я с всяка клетка на тялото си. А с някои клетки, малко повече. И точно там е проблемът. Ако не правим разлика между физическо привличане и любов, тогава сме загазили. Дефинирането на страст, влюбване, любов и обич е сложна работа и за всеки може да означава нещо различно, но в този случай преобладаваща е страстта, под въздействието на много силни хормони. Да, това може да прерасне във влюбване и после в любов или дори обич, но това с времето. Трябва да опознаеш  характера на жената, макар да считам, че това при истинските жени е абсолютно невъзможно! Амии... знам ли... Да си покаже ноктенцата и да видиш, ще я обичаш ли безусловно въпреки това и ако да, това е жената.  Ако не, започни да четеш от началото, за да знаеш какво търсиш.
Втората ситуация се отнася само за хора, които работят с подсъзнанието си и вероятно само те ще могат да ме разберат, тъй като тук става въпрос за доверие не в някой друт, а в себе си. Давайки точни инструкции на подсъзнанието ми, съм получавал това, което истински съм желал (и съм бил готов да го получа!!!) и то винаги е било толкова хубаво, колкото не съм си го представял дори!
В този контекст, при втората ситуация поглеждайки жената, ти просто ЗНАЕШ, че това е ТЯ! Интуицията, е истина свише! Знание в чиста форма, лишено от филтъра на съмнението! Тогава просто трябва да се довериш на себе си, защото знаеш, че част от теб на по висши нива, се е погрижила да получиш това което си желал и си бил готов да получиш!

Д. Вярвам в привличането и желанието от пръв поглед, защото егото и нагонът движат любовта. Или поне й дават шанс.

Е. По принцип вярвам в любовта от пръв поглед, но понякога може да е подлъгваща, затова зависи изцяло от втория поглед дали тя ще бъде истинска. Просто невинаги нещата са каквито изглеждат.

Ж. Ако не вярвах в любовта от пръв поглед нямаше да стоя и все още да чакам правилния човек, а щях да съм направил някоя прибързана глупост. А втори поглед за какво ми е - да ме разколебае ли?

[marulka]

7. Каква е нормалната разлика във възрастта за една връзка и въобще има ли значение възрастта за любовта?

А. "Любви все возрасты покорны" (Пушкин). На кой когато му дойде. Думата "възраст" е доста относително понятие (поне за мен). Аз не съдя за хората (или за себе си) по броя на годините (което е просто цифра), а по това как се чувства човек, как изглежда и как се възприема.

Б. Чувал съм, че перфектната е 5 години в полза на един от двамата партньори. И може би наистина това е идеалната разлика във възрастта между двама души. Но има разлика между любов и връзка! Защото за любовта годините определено не са от значение. Но за стабилна връзка може и да се окажат и то по-скоро от външните влияния, за които евентуално би изглеждала странна такава връзка. И това напрежение отстрани, ако го има, може да се окаже фатално в даден момент, ако единият от двамата се окаже по-лабилен.

В. Има значение, истинска любов може да има само при двама души които нямат драстична разлика във възраста особено ако са млади. Наслушал съм се на приказки от рода на "Любовта няма граници" и това важало за възрастта. Пълни глупости. Това е просто привличане.

Г. От опита на другите се учим, че нормална разлика може да бъде и до 20 години, стига мъжът да се подържа сериозно (мъжът да е по-голям). При жените с по-млади мъже нещата са около 2-4 години разлика, всичко останало е обречено.

Д. Условно казано, повече от 10 г. разлика между партньорите вече си е множко. Добре е да имат общи идеи и виждания за живота. Ако единият е на 20, а другия на 35-40 г. това просто е невъзможно. Светоусещанията са съвсем различни, почти липсват пресечни точки. Любов има, но изпепеляваща, бърза и с горчив край... поне това показва опитът.

Е. Тук веднага се сещам за израза, предаван от поколение на поколение: "Хвани си кака, да те отрака"! Ми то хубаво, ама колко са имали тоз късмет? И до там. Никой не казва за повече. Вероятно има защо. Вижте какво стана с кака Лара, а? Хвалеше голямата разлика в годините, а като одъртя чичко Владко Беряну, му наби шута в гъза и си взе млад мъж. Въпреки това, вярвам, че могат да се дадат много примери за успешни бракове с голяма разлика във възрастта.
Лично за себе си, мисля, че една разлика от 5-10 години в полза на мъжа е напълно приемлива. В полза, означава по-възрастен...да уточня! Защото 5-10 години разлика в полза на жената, може да са в "полза" на мъжа, ако е на определена възраст, в която е добре да се понаучи малко. Мисля обаче, че най-голямо значение има нивото на интелект (тук включвам обща култура, начин на възприемане, интуиция и т.н.) на потенциалния партньор. Има много момичета, които мислят доста напредничаво за възрастта си, и други, възрастни, които не знаят къде се намират. Абе трябва да са на един акъл, иначе нищо не става!

Ж. Има значение, от опит говоря, по-голямата жена може и да е фетиш, но не всеки може да плати цената.

[marulka]

8. Каква е представата ви за хубава първа среща?

А. Това е най-чакания ден в живота ми. И тъй като спадам към вид непоправими романтици, които са застрашени от изчезване и не се вписвам в никакви категории, първата среща си я представям като разходка сред природата, а може и в парк. Смятам, че е в реда на нещата първата среща да завърши на неутрална територия (примерно на спирката).

Б. Нямам представа. Очаквам неочакваното. Ако имах представа, то тази среща ще е безсмислена.....

В. Имал съм много първи срещи и много първи-последни, рядко мога да изпитам удоволствие от първа среща тъй като винаги имам очакване за равностоен партньор, а всъщност почти винаги се разочаровам. Имал съм и наистина хубави няколко първи срещи, но те винаги са били много различни,  а и не си представям нищо, защото после разочарованието е голямо, само подхождам с интерес.

Г. Представата ми за хубава първа среща е приятен разговор във Веда Хаус по езотерична или източно-философска тематика. Това е само пример. На тези теми може да се говори и в парка, на улицата и т.н.

Д. Пияни, разгонени, щастливи и с терен!

Е. Зависи от това, дали ще гледаме крайният резултат или пътя до него. Но и в двата случая, има както весели, романтични, нежни, изкушаващи, еротични моменти, така и направо абсурдни понякога. Все пак радостта от компанията на другия трябва да е водеща. Сладката тръпка в стомаха, трепетното очакване, минутите пропиляни пред огледалото в опит да се промени очевадното Смущението, когато разговорът някак не потръгва, което е ясен показател, че е редно да се действа, след като приказките не помагат... Първото докосване, погледът който казва "Желая те", пърфюмът й примесен с аромата на кожата, първата целувка...топли, влажни устни.....мммм какви хубави цици има....йееее Джакпот, бейби! (Развалих ли ви атмосферата? Не, надявам се!)
Това е важното за мен! Останалото са подробности!

Ж. Не ме интересува къде ще бъде, стига момичето да се чувства добре с мен. Ако и аз също се чувствам добре с нея, още по-добре. Ако успеем да се почувстваме взаимно би било най-добре. Все пак ако момичето му е било приятно с мен, би ми било достатъчно, за да сметна тази среща за хубава.

[marulka]

9. Какви черти от характера на една жена харесвате?

А. - умението да обича себе си и да се грижи за себе си, като видя дебела и неподържана жена ми се повдига
    - инициативност
    - една истинска жена не трябва да е проста, трябва непрекъснато да си задава въпросите ЗАЩО, КОЙ ИМА ИНТЕРЕС и КАК
    - харесвам жените експериментаторки и умението им винаги да бъдат забавни и интересни

Б. За мен една жена трябва да е преди всичко женствена. Не обичам мъжкарани.
Харесвам женската чувствителност, сензитивност. Силна, но нежна жена. Такава която оставя мъжа да бъде мъж, макар че ако си е взела някой мухльо, това едва ли ще стане някога.

В. Естествена, непринудена, спокойна (не само външно, а и вътрешно). Еманципираните и разтропани жени са непредсказуеми - направо таралеж в гащите.

Г. Все си мисля, че съм намерил определен стереотип, към когото се стремя, за да се окаже накрая, че грешно съм си мислил...

Д. Гласа.... онзи нежен еротичен, възбуждащ, неустоим глас....
    Погледа-онези изпепеляващи,незабравими очи - очи красиви, като древен персийски храм....
    И онова сърце.....сърце топло, което със своята топлина, разтопява най-големите ледове....
                                                                                       от най далечни светове....
    Искам твоята топлина миличка моя веган-суровоядке....

Е. Знам само, че ако харесвам характера на една жена, ще харесвам и положителните и отрицателните черти. Предварително дали може да се каже? Според мен може да се предполага. Но една жена е съвкупност от много черти, които може така да се комбинират помежду си, че да изненадат и теб самия какво му харесваш на всичкото това - и все пак ти допада. Освен това, ако не свържеш всичките тези черти с даден конкретен човек, е безсмислено до някаква степен. При един човек може едни черти да ти харесват, а при друг човек - други черти. Но може би държа най-вече на това да ме обича, да държи за мен и да й пука, както и това да бъде искрена, искам да я усещам изцяло (нямам предвид сексуално в случая, въпреки че и там няма да го изключа това цялостно усещане)

Ж. Това е малко безсмислен въпрос. Ако вибрираме на една вълна, значи това е жената. Ако не, просто не се получават нещата. Тя трябва да е "търсач". В смисъл да търси смисъла на живота, а не да гони само материални блага. Материалното е ниска летва. Духовността у човек е нещо по-висше.

[marulka]

10. Намерили сте жената на живота си, тя е всичко за което сте мечтали, с времето я обичате все повече.Но тя не понася най-добрия ви приятел, с който сте от детската градина заедно и в един прекрасен ден казва: "Или той или аз" Как ще постъпите?

А. Това при мен никога не може да се случи, винаги създавам баланс в отношенията.

Б. В настоящия момент не се сещам да е останал човек, който може да застане между мен и половинката ми за да ми се наложи такава дилема. Но примерно не бих се оженил за момиче, което един ден може да реши да изхвърли домашен любимец на улицата...

В. Аз ще кажа "И той, и ти! - ще бъдем най прекрасната веге тройка!" И вълкът сит и агнето цяло!!!

Г. До такова условие не би трябвало да се стигне, когато има такъв проблем бих се опитал да го разреша много по-рано.

Д. Много преди тази ситуация да се е случила, налице ще е раздялата. Такъв ултиматум може да постави само един слаб човек.

Е. Аз съм много предан приятел, но за да го поиска жена ми, явно има защо. Ако причината й е основателна, погледнато и отстрани (което малко хора правят), ще избера нея. Особено ако намеря такава булка дето иска да ми роди 4-5 деца, че такива много не се намират напоследък!

Ж. За мен всеки проблем си има решение и ако се помисли малко повече, може да се намери по-добър вариант от това "или - или". Но зависи дали и другите две страни го искат, иначе няма да имам проблем да намеря по някакъв начин баланса и всички да са доволни. Обаче съм забелязал, че най-често се гледа с недоверие като се опитам да направя нещо подобно, т.е. да потърся възможно най-доброто решение за всички, явно понеже хората са свикнали доста често другите да действат егоистично и да мислят за собствения си интерес. Надявам се жената до мен повече да ми вярва.

[marulka]

11. Свирка или секс за закуска?

А. Секс. По-пълноценна сутрешна "закуска" от секса няма. Ако и на двама ни е приятно, нека е секс. Щом утрото започне добре, значи и денят ще е хубав.

Б. Ако има време ще я изкъртя за закуска!

В. Ако е закуска в леглото - секс (за повече енергия ). Ако е закуска в движение - свирка  (за повече настроение). Ако е закуска в офиса - и свирка и секс... малко повечко работа ще е, но е с трудово-възпитателна цел

Г. Свирка, разбира се. И все пак аз закусвам по обяд, тоест надвечер....

Д. Никакъв секс вкъщи Може в колата, в асансьора, на някоя полянка, в парка, в морето, на покрива на някой висок блок, сексът е изкуство и трябва да търсим музата навсякъде!

Е. Свирката не я приемам за нещо нормално и не ми се ще да ставам обект на извращения нито на закуска, нито след вечеря. А що се отнася до секса - когато има достатъчно време да се порадваме спокойно един на друг, няма да правим половинчати неща, я...

Ж. Може и да прозвучи много егоистично, но определено свирка. Събужда се човек, протегне се хубаво, па се поразтърси да види всичко на мястото ли си е, здраво ли е, па се одърви, лошо нема. И да си стане после човек, спокоен, освежен, па да апне убаво.
Пък после, като поолегне храната, като се пораздвижи малко кръвта, тогава вече и облекчен от напрежението дето се вика, да си я подхване женичката как си требе и да й покаже Ганьо, как мандръца сливи у базуняка.

[marulka]

12. Ако родителите ти не одобряват човека, с който си избрал да остарееш, и непрекъснато демонстрират отношението си пред теб, какво ще предприемеш?

А. Ммм, леко неприятна ситуация, но трябва да съм готов и за нея. Самостоятелен съм и такъв проблем едва ли ще изникне.  Ако все пак близките ми не одобряват любимото ми същество - боря се докрай, затова или да я приемат или да се откажат от това да ме разубеждават. Ако разговорите не помагат и съм изчерпал всичко - една помирителна веге-вечеря на тема "Аз имам до себе си най-красивото същество на света - ще се боря за него докрай!". Ако пак няма консенсус - заминаваме с нея към златните плажове на Хондурас на почивка...

Б. Аз не живея с родителите си и тяхното мнение не ме вълнува особено. Аз решавам с кого ще живея, а те могат само мълчаливо да се съгласят или не с моето решение.

В. Такъв вариант не би бил възможен. Родителите ме познават добре и знаят какво търся и на какви взаимоотношения се радвам с хората около себе си.

Г. Хаха, е тук чак ми става смешно. След като аз ще живея с човека, с когото съм си избрал, а не родителите ми - няма значение чак толкова тяхното мнение. Въпреки че ако се колебая може и да се замисля, но ако съм сигурен, че това е жената за мен - всичко друго остава встрани. Обаче тук искам и нещо друго да уточня, държа доста на това да бъда най-близкия човек на дадена жена, а съм забелязал, че доста жени са по-близки с майките си, отколкото с мъжете си... това просто няма как да се случи по моите разбирания, защото връзката е на първо място и всичко останало отива по-назад.

Д. Компромис му е майката, не искам да избирам или-или!

Е. Те така или иначе не одобряват повечето неща които правя. Мисля, че просто не ги разбират, но и не искат да ги разберат. В този случай, да се отдръпнеш е най-лесното решение, но до какво води то? Според мен и едните и другите имат да научат някакъв урок. Не го ли направят, ще си носят последиците. Прекалено хипотетично е, за да мога да отговоря по-точно. При такива обстоятелства, винаги има много нюанси и за това е толкова труден изборът.

Ж. Този въпрос ще го разделя на две части.
По първата част - доколкото познавам родителското тяло - моят избор няма вероятност да бъде одобрен, но става въпрос за моя живот, а не на някой друг и това не би трябвало да ме спре.
По втората част - ако демонстрират отношението си - ще гледам да игнорирам този факт.

[marulka]

13. Как се разделяш с гаджето, което вече не те вълнува?

А. Не ми се е налагало да се разделям с гадже и търся такова, което да ме вълнува, а и аз нея и да не се налага да се разделяме.

Б. Сядаме и говорим. Или просто се отдръпвам малко по малко. Не знам кое е правилно. То винаги е различно.

В. Пълен игнор! По-лесно е и за двамата...

Г. Обяснявам й защо вече нямам чувства и как се е стигнало до тук, въпреки всички предупреждения, които съм отправял. Гледам да запазя някакви приятелски отношения, ако не иска е нейн проблем, не мой.

Д. Не обичам да наранявам хората, така че ако не се разделям по нейна вина, ще се постарая да не я пратя в някоя дупка и да й покажа, че от моя гледна точка това е било най-правилното решение. Почувствал съм, че тя не е за мен и в даден момент това ще избие нанякъде и няма да съм човека, когото тя е обичала. Просто не ми се иска да дочакам това време.

Е. Ще й подаря за последно една нощ - да прави с мен каквото си поиска. Ще я чакам полугол в загадъчна и нестандартна секси поза, а отсрани до мен ще има шампанско, ягоди и ако си пада по хард изпълнения може и белезници... След като утихне всичко на сутринта на изгрев слънце леко ще промълвя в ушенцето й, че всичко между нас приключва и че винаги ще остане важна за мен.... Ето това за мен е раздяла, а не обяснения и сълзливи романи.

Ж. Това е въпрос за ученички. Какво значи да не ме вълнува?!? Когато съм избрал да съм с някого, това не е продиктувано само от страстта и химията, а и от възможността да съградим нещо заедно. Ако нещо не е наред между двама ни, то сядаме и го обсъждаме.

[marulka]

14. Умеете ли да правите компромиси? И въобще какво ви е мнението за компромисите в една връзка?

А. Човек постоянно се променя, аз искам да променя страшно много неща в себе си, така че да не съм идеален и съм склонен да се променя, стига да вярвам, че промяната ще даде някакъв положителен ефект върху мен и стига да съм я поискал. Така че компромиси и промени могат да се правят, но пък като вярвам и държа на нещо - не съм сигурен дали бих направил компромис с нещо, което е много важно за мен да речем. Тук според мен вече трябва да говорим доста по-конкретно.

Б. Умея да правя компромиси не само в отношенията с жена, а в каквото и да е направление в живота. Компромиси не правя само когато се засяга лично и остро моят интерес.

В. Когато се налага да правиш компромиси, можеш да научиш много за себе си. Това е добра ситуация за подреждане на приоритетите. Въпросът не е в ситуацията, а как ние реагираме на нея. Компромисите са такива, само ако гледаш на тях като на компромиси.

Г. Има компромиси, които могат да се правят и такива, които не. По-добре е човек навреме да се раздели, вместо да страда дълго време преди неизбежната раздяла.

Д. Връзката се крепи на разумни компромиси от двете страни, но докато не започне самата връзка не съм склонен да правя компромиси, за да не попадна на неподходящ човек. Много ме дразни при някое онлайн запознанство въпроса "А сигурен ли си, че ще ме обичаш такава каквато съм" и то зададен още преди да съм я видял на снимка.

Е. Да умея. Правя стъпка назад - това е засилка за отскок.

Ж. Компромиси винаги има, стига те да не довеждат до ограничаването духа на другия, неговата свобода; да няма потиснатост. Човек, когато си подрежда приоритетите в живота, пак прави компромиси като поставя едни по-високо за сметка на други. Нормално е и в съвместния живот на една двойка също да има компромиси. Разбира се, и в тях трябва да има баланс.

[marulka]

15. Приемате ли здравословният начин на живот като мисия? Как постъпвате с приятелите и роднините? Пазите наученото за вас, поучавате ги ден и нощ докато се връзумят или давате съвети само, когато Ви помолят за това?

А. Да, може да се каже, че ми е мисия. Като видя, че някой е готов да получи/обмени опит на тази тема охотно споделям, но ако е от хората дето гледат с пренебрежение и присмех на това и ме убеждават да стана "нормален" избягвам да се хабя заради него, явно не му е дошло времето.

Б. Мисията ми засега ще е самият аз да живея по-здравословно, чак тогава може да досаждам на другите. Но по принцип не ми харесва да си налагам мнението, така че може би бих загатнал и след това - ако ме попитат само да говоря по въпроса. Или пък да разкажа нещо за себе си във връзка със здравословния начин на живот, току-виж вземе да им стане интересно.

В. За мен здравословния начин на живот е мисия. Но не ограничавам никого, нито натяквам. Тук роля играе степента на осъзнатост на всеки един. Не трябва да насилваме нещата. Добре е да дадем някой и друг съвет, но само когато ни се поиска. Останалото е просто да даваме пример и те нещата се нареждат.
Казвам, че за мен този начин на живот е мисия, понеже откакто се занимавам с това битието ми доби нов смисъл, а и нещата ми тръгнаха в добра посока. Но по-добре да обобщя с това, че мисията на всеки един човек е да помага, да бъде полезен.
Приятелите и роднините ми сами поискаха да живеят здравословно. Явно съм им повлиял като пример. Дори родителите ми започнаха да се занимават с някои източни практики, а доста от приятелите ми са силно заинтересовани да подобрят начина си на живот. Смисъл от агитация няма. Видимо не правейки нищо, човек може да въздейства на хората.

Г. За мен, умният човек дава личен пример, а тъпакът - съвети. Ако попитат - обяснявам, но иначе се веселим, шегуваме се взаимно и караме напред. Ако всички сме еднакви, ще е много тъпо.

Д. Приемам го като интересно решение, което може да ти е само от полза. Предлагам им помощ, без да им досаждам твърде много, всеки сам си решава, а и когато сам не пожелаеш нещо, няма сила на света, която да ти промени решението.

Е. Е, вече давам съвети само когато изрично ми се молят на колене. Всеки сам заслужава съдбата си и ако е узрял сам ще разпитва.

Ж. Медицината и съответно здравословния начин на живот са всичко за мен. Мое верою и моя Библия. Това е цял един светоглед. Винаги помагам с каквото мога като съвет. За в бъдеще се стремя да помагам не само с съвети, ами и с практика.

[marulka]

16. Как е по-добре да живеете - сами или с родители и защо?

А. Живея сам, живял съм така дълго и така ми харесва. Вдигам си шум, тряскам врати, пускам си силна музика, каня си гости когато поискам, разхождам се чисто гол преди да си взема душ, тъй като съм суетен и си избирам дълго време какво да облека, висейки пред гардероба си (понякога забравям да пусна пердетата и забелязвам как някоя съседка е вперила поглед в сексапилното ми тяло). Никога не съм сам, защото си имам приятели - те са всичко за мен.

Б. За да предпочиташ с родители, трябва доста добре според мен да се разбираш с тях. Докато аз не се разбирам и ме напрягат, така че предпочитам сам. Баща ми особено обича да се налага, докато аз мразя да ми налагат нещо, така че не сме много съвместими. Всеки сам преценява за себе си как да живее, така че предпочитам да имам спокойствието да избирам сам и да не ми се налага да обяснявам всяко мое действие или бездействие.

В. В периода преди човек да е намерил другарчето е по-добре да се живее с родителите - не се налага да пера, да пазарувам, нямам разходи за квартира и консумативи, които често са непосилни за сам човек.
След като намери другарчето смятам, че е по-добре отделно - зрели хора от различни поколения трудно се разбират помежду си, а освен това ще трябва да се изчакваме за различни ресурси (кухня, баня, посуда, компютъра). Освен това при родителите човек няма как да се усамоти с половинката, а да на говорим ако иска да остане насаме със себе си.

Г. Сам или сами, ако са семейство. Друго е да стане жената, да се поразходи по гащички напред-назад у дома, докато си хапва бананче.
Жената е господарката на къщата и да й се моткат разни баби, дядовци и лели и братовчеди, няма да стане. Едно семейство има нужда от това да е самостоятелно и да не им се пречка никой. Защото нека да сме честни: Каквото и да става, накрая винаги мъжът го отнася!

Д. Сами, но родителите да не са прекалено далече. Трябва да има уважение както към родителите на мъжа, така и на жената. Те не са врагове, а приятели (освен тези които са врагове).

Е. Сами, разбира се. Родителите, колкото и добри намерения да имат, в повечето случаи само пречат, опитвайки се да живеят живота на децата си. Освен това когато сам разчиташ на себе си със сигурност ще постигнеш повече в живота си.

Ж. И двата начина си имат предимства и недостатъци. Няма да навлизам в тривиализми и да анализирам, но важното е човек да е наясно докога е добре да е с родителите си. Аз живея с тях, защото имам какво да им дам. Те се учат от мен активно и в момента не бих се махнал от тях. Когато обучението приключи ще се махна. По-добре да помагам, когато имам такава възможност, отколкото да се тупам в гърдите колко голям и независим мъж съм.

[marulka]

17. Опитай се в един/няколко цитата да сумираш отношението си към света/околните/себе си.

А.
Отношението ми към света:
"Be firm like a rock, deep and serious like the sea. Think of the Earth as a Mother. This is one Earth. Don't be divided by thinking of yourself as belonging to different countries. This is one Earth." - Babaji.
За отношението към околните:
"Трудно се спори с простаци". Поводът, по който е било казано е следният: Константин Кирил философ бил в Рим за да защити славянската писменост пред римокатолическата църква и като излязъл го попитали защо е толкова изпотен и запъхтян, а той отвърнал "Спорих с простаци".
За себе си ще перифразирам поговорката:
"7 пъти мери и накрая помисли дали да режеш".

Б.
"Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя" - Сидхарта Гаутама Буда
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света!" - Махатма Ганди
"Безсмислено е да казваш "Лети!", на някого, който няма криле!"
"Да си добре приспособен към болно общество, не е признак за добро здраве" - Джиду Кришнамурти

В.
"Светът е природата, която ни подсеща непрекъснато за вечния кръговрат на събитията - като сезоните"
 "Когато през лятото е сухо и горещо за околните съм оазис,
 Зимата - за околните съм незалязващо и усмихнато слънце,
 Завали ли дъжд през есента - тогава съм дърво, под което да намерят утеха
 Пролетта, разтопят ли се реките - нека да съм корабче устремено към сърцето ти...."

Г.
"Осъзнах, че аз моделирам своя свят и в него мога да допусна само осъзнати хора"

Д.
"Ние сме нашата представа за себе си!" - Дейвид Айк

Е.
"Когато си тъп, то е за дълго" - може да е известен авторът, но не и за мен
"Не се страхувай от съвършенството, няма да го постигнеш" - Салвадор Дали

Ж.
"Няма грешки в живота, има само уроци"
"Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда, съдих и ме съдиха, минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен"
"Срещата на два характера е като взаимодействие между 2 химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират"

[marulka]

18. И понеже момчетата се справят с въпросите много по-бързо от нас им отправям следното предизвикателство:  Нека дадат линк към песен, която смятат, че отговаря най-точно на темперамента им. Дооточнявам - не песен, която харесват, а такава, която ги описва най-точно.

А. http://www.youtube.com/watch?v=ZHwVBirqD2s

Б. http://www.youtube.com/watch?v=8de2W3rtZsA

В. http://www.youtube.com/watch?v=mIPmGfSG2mY

Г. http://www.youtube.com/watch?v=J51LPlP-s9o

Д. http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

Е. (песента с превод) http://www.vbox7.com/play:9203a931
(песента без превод) http://www.youtube.com/watch?v=tbNlMtqrYS0

Ж. http://www.youtube.com/watch?v=Rk_sAHh9s08

[marulka]

19. Имате ли деца? И мислили ли сте колко бихте искали да имате? Бихте ли си осиновили дете, дори ако си имате ваши?

А. Аз самият съм едно 100-килограмово дете Деца трябва да имаш, когато си готов за това психически и финансово. Когато едното условие го няма, нямаш моралното право да създаваш семейство. Нямам братя и сестри, никога и не съм искал да имам, но искам няколко деца, може би повече от 3-4, не съм мислил сериозно още. Само разликата им да не е повече от 5-6 години, изгледаш едното, време за почивка и изведъж ПАААААТ ае сменяй пак памперси
Ако имам собствени деца, не бих осиновил, а ако нямам - няма да е от друга раса.

Б. Не, нямам. Мислил съм. Искам 5 деца. Сега остава да намеря и мома дето иска толкова, и да няма против аз да ги направя, и готово. Пък аз ще се постарая, да ги правя като майстор. Хубави деца да станат. А осиновяването, е твърде сериозна стъпка и някой ден, като ми се обади бащинското чувство, което при мъжете се проявява доста по-късно, може и да помислим за това. Но, преди това, трябва да преодолея предразсъдъците си.

В. Нямам деца. За в бъдеще - не знам... колелото се върти. Осиновяване - не, в никакъв случай.

Г. Нямам деца. Бих искал да имам, но не знам точно колко. Мисля, че цифрата не е от голямо значение, важна е любовта!
При определени обстоятелства бих осиновил. А какви обстоятелства? Ами нека оставим съдбата да си свърши работата, а не философстваме с измислянето на разни сценарии

Д. Нямам деца. Не съм сигурен, че искам да имам и да ги мъча да живеят в днешния луд свят. Но ако жена ми държи на това, то смятам, че бих искал да имам 2, нито повече нито по-малко. Въпреки че такива неща не винаги стават с пресмятания. За осиновяване на дете, не знам какво точно да кажа, но след като ми е минавало през акъла, значи не е невъзможен вариант, но зависи от прекалено много неща, за да твърдя каквото и да е със сигурност.

Е. Не, нямам за сега, но се надявам да имам. Това с осиновяването не е невъзможно, но е решение на семейството, а не еднолично, освен това много зависи от различни обстоятелства.

Ж. Нямам деца. При нормални условия може би 2, но в днешно време и 1 трудно се гледа. Отношението ми към осиновяването е по-специално, тъй като смятам, че връзката между родители и деца започва да се изгражда в момента на зачеването. Така, че за да осиновя дете (само ако си нямам до момента!) трябва да усетя, че ни свързва нещо наистина специално, а и моята половинка трябва да го усети иначе не става.