Противовирусно действие
Пау Д’Арко проявява силна активност против вируси.
Диапазона на вируси, унищожавани с помощта на Пау Д’Арко се разпростира от тези, които предизвикват обикновена простуда, до тези които са причинители на СПИН заболяванията. Доказано е активно подтискане, унищожаване или спиране развитието на крайно опасни вируси, като вируса херпес I и II тип, пепиовируси, вирус на везикулярен стоматит, миелобластозни вируси, левкемични вируси, саркомовируси.
Много други вируси също се подтискат от Н- и А- факторите на Пау Д’Арко.
Един от Н-факторите, който се нарича бета-Пау Д’Арко и подтиска работата на вирусните ферменти, отговарящи за синтеза на ДНК и РНК. Той също така се явява инхибитор на ензима реверстранскриптаза, отговарящ за връзката РНК/ДНК.
След като работата на тези ферменти е подтисната, вируса не може да осъществява възпроизводствена активност в клетката, и по този начин да се възпроизвежда и заразява други клетки.
Такова подтискане работата на ензимите се явява отличителна характеристика на веществата, подтискащи активността на вирусите на СПИН и Епщайн-Бара. Фермента, това е ключовия момент в активността на ретровирусите. Тези вируси са известни също под името рибодиоксивируси или онковируси, предизвикващи развитие на тежки случаи на рак в експеримента.
Бета-лапахона, отделен от Пау Д’Арко чрез проста обработка със сулфурна киселина, е показал че той притежава необичайно мощно въздействие на инхибирането на реверстранскриптазата.
Противопаразитно действие
Компонентите на Пау Д’Арко интензивно са били изучавани за техните способности да въздействат на два достатъчно неприятни паразита. Shistosoma manconi и cruzi trypanosoma, разпространени широко в тропическите страни. Пау Д’Арко е ефективен и при двете. След оралния прием на лапахола се отделя на повърхността на кожата чрез мастните жлези, действа като бариера по пътя за проникване на микроорганизмите на вътре, деактивирайки ги веднага след тяхното попадане върху кожата. И в същото време той създава същата бариера на слизестата обвивка на стомашно-чревния тракт, предотвратявайки проникването на паразити. Механизма на действие не е изучен напълно и докрай, но има данни за нарушаване на клетъчното дишане, стимулация на клетъчното дишане, стимулация на липидното преокисляване и инхибиране на биосинтеза ДНК/РНК при паразитите.
Рак
Пау Д’Арко интензивно е било изучавано за потенциална антиракова активност. Даже националния институт по рака, бил привлечен в процеса на изследване, но с присъщия им маниер, той изоставил работата преди достигането на успешни резултати. Те се спрели на изучаването на лапахола, само един от компонентите на Пау Д’Арко, и щом установили че страничните действия на това вещество превишават неговото потенциално лечебно въздействие, те изоставиха този проект. Практикуващия специалист, виждайки този резултат, естествено започва скептично да се отнася към използването на отделените от растението компоненти. В подкрепа на този скептицизъм, в изследванията се вижда, че цялостното, а не разделеното на компоненти Пау Д’Арко оказва клинично противораково действие, без никакви странични ефекти.
Изследването върху животни в САЩ е направило гигантски скок напред, когато е било установено въздействието на лапахола при тежки тумори (карциносарком на Уолкер 256 и тежкия карцином на Ерлих) и асцитните клетки на тумора на Ерлих. След това тези изследвания направиха гигантски скок назад, когато била установена клиничната токсичност на лапахола, което послужило за фактическия край на тези изследвания.
Има един интересен детайл в изследванията, когато се установява, че лапахола проявява много по-голяма активност при перорален прием, отколкото при мускулно въвеждане. Тези резултати се намират в разрез с приложението на ортодоксалните лекарства, които проявяват по-голяма активност при инжекционно приложение.
Има ли в това нещо необичайно?
Може ли това да послужи като насока, че естественото (през устата) приемане е по- подходящо за натуралните препарати. Това може би е указание, че метаболизма на природните вещества започва в устата, продължава в стомаха и завършва в червата преди да премине в кръвта – така както преминават хранителните вещества. Прякото въвеждане в кръвта оставя незадействани множество метаболични процеси. Използвайки дървесината на растението някои изследователи изучавали действието на лапахола, алфа и бета-лапахона и ксилоидона върху експериментален рак (саркома yoshida и карцинома на Уолкер 256). Отбелязано е забавяне в развитието с 84% в случаите със саркомата yoshida. И никакви токсични действия!
В едно от клиничните изследвания, южноамериканските учени са давали лапахол на пациенти с различни форми на рак, включително аденокарцином на черния дроб, млечната жлеза, простата и сквамозен карцином на небето и шийката на матката.
В резултат от перорален прием се получава затихване симптомите на заболяванията при всички случаи и значително намаляване на болката.
Продължителността на лечението варира от 30 до 720 дни, но усреднено около два месеца. Например, при един от пациентите с рак на черния дроб, след осемдневно лечение значително е намаляла жълтевината и се появили други признаци за подобряване на състоянието.
Някои изследователи смятат, че приемайки директно флоам от натуралното Пау Д’Арко, може да бъдат постигнати същите резултати, а някои подчертават, че се постигат още по-добри резултати при използването на натурален флоам.
Цитат:”При проба от лапаротомия беше установено, че имам ракови поражения на яйчниците, стомаха, тънките черва и черния дроб. Казаха ми, че ще преживея още четири до шест месеца. Аз реших да се настроя за борба. Минах през химиотерапия, ежедневно приемах по четири капсули Пау Д’Арко, унция сок от алое и различни витамини. След 11 месеца лекарите не можаха да повярват на това, което установиха. Рака го нямаше!
Аз продължавам профилактично да се изследвам и съм убедена във вълшебното излекуване.”
Запомнете, че тялото има само три основни процеса за освобождаване от шлаките:
- чревно изпразване;
- потене;
- уриниране;
Приемането на Пау Д’Арко може така да претовари процеса, че да възникнат неприятни усещания.
Цитат:”Моята жена умираше от рак. Тя има злокачествен тумор на виска. Болката беше толкова интензивна, че лекарите искаха да я преместят в болница за провеждане на седативна терапия, докато умре. Ние решихме да не се предаваме. Вече в продължение на три седмици тя приема Пау Д’Арко. Тумора започна да изглежда много по-добре; започна да изсъхва и вече не изглежда така заплашително. Болката значително е намаляла и моята жена може да става и да се разхожда около къщата. Нашия смъртен недъг е повален! Сега ние имаме надежда!”
Клетъчни механизми
За своето жизнено обезпечение всяка клетка на нашето тяло изисква кислород и глюкоза, като носители на енергия. Кислород и глюкоза са необходимите компоненти в комплексния метаболитен процес, който протича в особени клетъчни структури, наричани митохондрии. Този процес изисква определено количество ферменти и коферменти. Кислорода и глюкозата се превръщат въглероден двуокис и вода, които се връщат в кръвта. Въглеродния двуокис се отделя от белите дробове ( заради това този метаболитен процес се нарича “дишане”); излишната вода се отделя чрез кожата и бъбреците.
По време на тези процеси на превръщане се отделят свободни електрони, които незабавно се оползотворяват в процеса на производство на АТФ (аденозинтрифосфат), енергийния запас на клетките – АТФ се явява молекула, необходима на всяка клетка за производство и натрупване на енергия. Тези два пътя, единият – разграждане на глюкозата, и дригия – синтез на АТФ, са тясно свързани помежду си. Ако тази връзка се прекъсне, то клетката не може повече да получава енергия и умира. Този отравящ процес е получил названието “разделяне на окислителното фосфониране”; много от тях се отнасят към Н-факторите, намиращи се в Пау Д’Арко.
Действително било установено, че Пау Д’Арко работи като болшинството други бензохинони, тоест то разделя процеса на митохондриалното окислително фосфониране на раковите клетки, без да засяга здравите клетки. Селективното унищожаване (цитотоксичност) на тумурните клетки, ето кое прави такъв привлекателен избора на Пау Д’Арко като средство за лечение на рак.
Учените винаги се опитват да установят, на кои моменти от клетъчното дишане въздействат химичните вещества. Компонентите на Пау Д’Арко очевидно действат на няколко етапа от дихателната верига, инхибирайки ту фермента, ту кофермента, необходими за правилното построяване на цялата верига.
В частност Пау Д’Арко инхибира правилно функциониране на АТФ-а, фермента, който катализира последната стъпка в синтеза на АТФ.
Така също е показано, че лапахола инхибира друго вещество, необходимо за клетъчното възпроизвеждане: уридин трифосфат. Тази молекула се явява основен източник на вещества (наричани пиримидин нуклеотиди), необходими на клетките за изграждане на ДНК и РНК и болшинството други важни белтъци на организма.
Пау Д’Арко може съществено да блокира синтеза на пирамидините в ракови клетки (по пътя на инхибиране на фермента дехидрофотат дехидрогеназа). В резултат раковата клетка умира.
http://www.coralclub.vselena.com/pau_darko.htm
