И аз се впечатлих от книгите за Анастасия. Прочетох първите отдавна и следях всяка новоизлязла. В началото наистина ми звучаха по-скоро като художествена литература с елементи на фантастика, особено за летящите чинии, които били направени от вид гъба. Нали Виктор Шаубергер пък отдруга страна е правил опити за преодоляване на гравитацията чрез вортекс – естественото завихряне на водата, а други обясняват НЛО кръженето с магнетизма. „ Функционирал ли е наистина такъв "НЛО-двигател" в реален вид, е спорен въпрос, но изпитателният образец пробил покрива на фабриката” -
http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=9&Itemid=32 От друга страна тази книга просто говореше на душата ми, загърбих всяко недоверие и погълнах поредицата с голям интерес. Впечатли ми факта, че когато човек е истински чист, цялата природа го подкрепя – дивата мечка се явява бавачка на детето, малките буболечки почистват кожата от замърсявания, засетите растения и дървета в зависимост от нуждите на специфичния организъм на посадилия ги извличат необходимите хранителни вещества от почвата. По повод на книгата и аз си поникнах семенце, което държах в устата под езика – семето беше от дъб. Посях го с надеждата, че като расте само ще си извика в реалността къщата и двора, в който да го посея и да отглеждам децата си. Вероятно надеждата и мисълта ми не са били така чисти и силни, защото си останаха само мечти и гледам децата си в панел. Но книгите определено ми помогнаха да изградя мирогледа си.
