Не знам дали няма късмет. И едва ли бих се убедила без 100% доказателство, а такова нямам. Мисля че голяма част от нещата са твоя отговорност и други които са шанс, но ако тръгна да изследвам причинноследствена връзка ще си изгубя времето.
Нервността се лекува с малко смирение 
Според мен когато човек е толкова изнервен- е защото иска да избяга от ситуацията в която може да се набута и защото се чувства парализиран и окован от странични фактори, а когато се успокои вижда че е било излишно да се страхува.
Но това си е мое мнение.
Понеже казваш че би си изгубила времето ,да изследваш причинно- следственната връзка,разбирам те.Аз ,обаче съвсем съзнателно съм я изследвал много години.Не съм губил времето си,просто защото не съм мислил за него като нещо, което мога да разпилея.Просто съм изследвал.Има една разлика-на теб са ти нужни доказателства за това дали късмета,шанса е нещо реално или не.може би имаш пред вид статистики на случайни събития или други подобни неща.Аз,от друга страна не се нуждая от такива.Нито си задавам въпроса за необходимостта от доказателства.Направо си управлявам шанса,като прилагам воля в дадена посока към точно определена точка-цел..Не мога да управлявам нечий друг късмет,нито да докажа научно на друг човек, че това става много лесно.Защото така наречените доказателства са приети методи за утвърждения в науката.Но волята ,която управлява шанса не е нещо, дето се вписва в науката.Самата наука е приела себе си за капацитет на всичко,утвърдикла е себе си,като единствен критерий за истинност.Разбира се,това е станало ,без мнението на други фактори,какъвто е волята на човека.Затова и не поставям като важно ,необходимостта от доказателства.За нещо, което е истина ,не е нужно доказателство.Такова е нужно на един ум,поради съмнение на този ум в истиността на даден факт-нещо което няма пряко отношение към обективния факт,тъй като ума е също една фикция- функция на човешкия мозък и само това.
Тъй че не обръщам внимание на понятието "доказателство",то важи само в света на науката,създадена от хората,но не и другаде.
Що се отнася до нервността,хубава дума е смирение,но е за жалост само едно понятие ,в което всеки ум влага различен смисъл.Не е абсолютна константа.Затова казвам ,че е много общо и не е пряк метод за лекуване на нервността именно в този случай.Тук имаме нерви ,които са блокирани или прищипани,и са поставени на крайни дразнение при движение на торса и изобщо на тялото.Най напред следва да се отблокира и премахне дразнението на локално ниво-там дето е травмата и успоредно с това да се възобнови правилната позиция на прешлените.А ако има кост или хрущално вещество да е износено,тогава да се стимулира организма да си създаде сам на място нужната материя.Когато всичко това е нагласено ,точно ,тогава ,вече можем да говорим че лицето може да направи преоценки на нещо и ако иска да си интегира в психиката качеството смирение.Но за никакво смирение не можем да говорим,докато има постоянно дразнение на субниво на нервите около прешлените.Работата е твърде сериозна ,за да се мине само с една дума като лечение-смирението...И то е нужно ,но по натам,първо се иска да се ремонтира асансьора на човека-гръбнака,после той ще качи и необходимите неща в главата,едно от които е смирението,но това е друга работа...
Автор
Тема: Ставно-възпалително дегенеративни проблеми на гръбнак и други стави (Прочетена 38826 пъти)