Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[violetblossom]

От край време страдам от сънливост и разсеяност и не мога да разбера това на какво се дължи. Имам чувството, че умът ми е в тотален блокаж и блуждае, концентрацията е почти невъзможна. Лесно би било да се охарактеризира като мързел, но според мен трябва да има причина. Ужасно трудно ми е да се мотивирам за каквото и да било.
Сутрин, независимо дали ще закуся или не, кръвното ми пада 1, 2 часа след като съм станала и вече съм готова да си дремна пак. Често страдам от главоболие. Като цяло съм потисната и избягвам социални контакти.
Имам в близкото си обкръжение психиатър-специалист, но явно се получава на принципа строителят спи под моста, т.е. на най-близките не можем да помогнем.
Уж се старая да ям повече сурова храна. От идеята за гладуване се ужасявам. С позитивното мислене хич не ме бива. Не мога да медитирам, защото не мога да се концентрирам хич.
Увличам се по идеите за конспирации и търся отговорите там (chemtrails, mind control, индустриална храна), но пък се чудя как около мен има хора, които бликат от енергия, а ядат каквото им падне, пушат, пият и т.н, а аз съм смачкана, т. е ако имаше нещо, би трябвало да влияе на всички, нали? (не че го пожелавам на който и да било, разбира се!). Тъй че явно и това не е.
Имали ли сте подобни неразположения и как сте се справили с тях? Пиша тук, защото и аз търся алтернативни пътища, но ми е ужасно трудно.
Дано не съм натоварила никого. Интересен ми е форумът. Благодаря!

[бате Бино]

Колежке violetblossom, не си споменала единствено колко време те държи това състояние, циклично ли е  или си така от много време? (А това е важно като информация)
 Работата не е за психиатър, не бой се. ( Слабовати са .Най-много да установи , че като малка си била твърде привързана към дървеното си конче    )  
В  твоя случай просто  " е слаб токът в инсталацията" . А когато е така , той е слаб за всички уреди, закачени към тази инсталация.
 Тоест  - липсва ли  ЕНЕРГИЯ, тя недостига както за физическото тяло, така и за психиката, мотивацията , емоциите дори и т.н. Просто - една (засега) безпричинна умора.

За съжаление около 2000 патологични състояния се характеризират с умора.
- Само на физическо ниво може да бъде какво ли не  - от липса на някой минералец или витамин, до наличие на неприятен паразит.  
- Различни по-сериозни болести стартират точно така ( да не дава Господ) - преддиабет, предбъбречни разни патологии.. и т.н.
- Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността проблемите да са в по-горните етажи - енергийно тяло, ментално, етерно..  . По другояче казано - "чужди енергийни вмешателства" или още по-просто - нещо от сорта на магия. ПРи такива състояни се дърпа здраво енергия! Повечето хора се подсмиват , но то е само защото не са запознати ( както обикновено )  Тук мога да ти препоръчам една приятелка радиестезистка. (Знае какво може и какво прави , не е случайна .)  
- И за да усложня още повече (   ) - може да бъде и разстройство на някой жизнен принцип ( по Аюрведа)  - в смисъл , ако ти си вата да речем,  и тази вата излезе от равновесие , симптомите могат да са точно такива!   Също така - ако ти си "вата", по принцип енергията винаги е на приливи и отливи. Ще имаш дни с отлична енергия, след които ще следват няколко "лоши " дни.  И така - завинаги. ( Мъчил съм се да търся причините за тези състояния, които ги има и при мен, защото съм с преобладаваща вата и аз,  и съм смятал , че това са ненормални състояния, докато наскоро не прочетох, че за вата това е съвсем нормално! И спрях да си мисля , че ми има нещо  Ще почна да си мисля, ако спрат да се редуват и останат само "лошите " дни   ) )  
Всичко това психиатъра дали ще го съобрази ?  
Ама и аз май не трябваше да ти отговарям  .. ( едва ли си останала доволна от отговора )

[violetblossom]

Благодаря за отговора! Това е особено сериозно от 4, 5 години. Не е циклично, а е постоянно.
Здрава съм, нямам никакви физически оплаквания, правя си изследвания и всичко е ОК.
За енергийните влияния - мисля си, че това се случи откакто срещнах един човек в живота си, но пък едва ли е възможно той да се е занимавал с магии и е такива неща. Във всеки случай напълно вярвам в енергийни вмешателства и т.н., но гледам да не параноясвам, че още по-лошо.
Твоята приятелка нали не взима космически суми, да не ме качи на върталежката, че много народ изгоря така.
Пък може и социален дарвинизъм да си е това, ама много мрачно ми звучи...
Трябва да има все някакъв цер

[Zloqd]

И аз съм вата и също от доста време констатирам подобни усещания - всеки ден задрямвам по един-два пъти. Забелязал съм, че се раведрявам когато съм на открито, така, че само разходка ми оправя положението. А за дългосрочен план не знам дали може да се измисли нещо.

[توقف عن قتلى]

  Направи си изследвания за енцефалит и епилепсия.
  Много кофти наистина, познато ми е твойто състояние и се иска доста труд за да се измъкнеш, но не е толкова болезнено.
 Мисля си че дори да е енергийно вмешателство трябва да потърсим причината в себе си, как сме го допуснали. И не е момента за самосъжаление, че другите са щастливи прасета, а ти не си. Не им завиждай, просто няма повод и те търпят лишения в личния си и съзнателен живот за избора си.
 Имаш информация достатъчно, кое не можеш да промениш?
 За кое изпитваш трудност?

[titan]

A тренираш ли нещо ?

[violetblossom]

توقف عن قتلى, може би трябва да направя такива изследвания, но ми се струва наистина, че проблемът е на духовно ниво. Струва ми се, че ако за някого, да свърши определена работа, изисква еди-колко-си усилия, за мен за нужни 10 пъти повече...
Тревожи ме това и че тези неща ми пречат в бита като цяло, защото никак не мога да си организирам деня, не мога дори да шофирам или да върша нещо, което изисква силна концентрация. Просто фейлвам във всичко, с което се захвана, и все живея на ръба без никакви реални постижения.
titan, уж тренирам, но не съм постоянна. Във всеки случай се старая да се натоварвам, ама енергията ми много бързо отива.
Пила съм жълт кантарион за серотонин, но как ме боли главата от него само... Явно трябва да се пие вечер.

[توقف عن قتلى]

 В крайна сметка, каквото и да е трябва да си промениш някои навици за да се оправиш. Впрегни си волята в едно две направления. Примерно спираш месото, аз първо спрях само месото за 4 месеца, после спрях сиренето, кашкавала, захарта . Кисело мляко си ям, по 1л. на ден , нямам никакъв проблем с него.
 Имай предвид, че изследванията за енцефалит не са никак приятни/прави се лумбална пункция/ освен ако нямаш 400-500 лв за магнитен резонанс.
  Лично на мен ми помогна и пиенето на вода със сол http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2009/12/blog-post_28.html тук може да прочетеш, ако ти се нрави. Главното е да не ядеш захар докато го провеждаш, защото затруднява много оздравителния процес. 
 Трябва да обърнеш внимание и на стойката. Да ходиш изправена, с правилна походка, можеш сама да избереш какви упражнения ще ти са най-лесни за правене.
 4-5 години си така и няма да ти е лесно, но трябва да действаш малко по малко.
 Също така кръга от хора, с които общуваш е много важен. Може да са 2-3, но да не са никак подходящи, тва ти сама си го знаеш.
 Успех

[violetblossom]

Месо се старая да не ям, почти не ям, само когато се наложи поради някакво семейно парти или нещо такова. Сирене и кашкавал още по-рядко. Но към захарните изделия съм пристрастена, но съм решила да се отърва от тях, защото усещам, че ми скапват организма и нямам никаква енергия (уж били бърз въглехидрат).
Чудно ми е дали не може да се излолзва хималайска сол за целта? Малко ще ми е трудничко да премеря точно 3гр., нямам електронна везна. Това около 1ч.л. ли се пада? Трябва да намеря и стъклени шишета по 2л., за да си забърквам всеки ден дозата. Звучи много интересно и ще пробвам. Благодаря!

[Theodora]

Не съм лекар, но ми прилича на хипогликемия...  Трябват си изследвания обаче.

[Spanaka]

Не съм лекар, но ми прилича на хипогликемия... 

да...всички симптоми натам клонят, така че преди каквото и да било си измери кръвната захар...струва 4-5-6лв...навсякъде можеш...във всяка клиника

[malina]

да, симптомите много приличат на хипогликемия..но пък би трябвало напълно да изчезнат след прием на захар(поне временно). изследвай си кръвната захар,но това трябва да стане в момент в който ти е най-зле,не можеш да станеш от леглото и т.н. така, че по-добре се сдобий глюкомер от някой диабетик за да не ти се налага да търчиш до лаборатория, когато нямаш сили да мръднеш
Темата ми е много интересна, защото все едно си описала мен в първия си пост...............................
но пък при мен съм почти сигурна, че се дължи на един енергиен вампир- лешпер безработен, който се е вкопал в дивана ми, пуши и крещи, пък и да мълчи пак ми изпива въздуха и силите............почти съм сигурна, защото само като излезе за малко почвам да дишам по-леко...

[purelove]

violetblossom, извини ме за въпроса .., но градска девойка тип панелка ли си ?  
Изивни ме и за глупавата ми реакция, но определено разказът ти оставя впечатление за погрешно ВЛИЯНИЕ вследствие на "брак по сметка" между физическo и психическо здраве. И взрив в социалния комфорт .. Твърде "слаб играч" си ако си решила да преразпределиш силите си в ключовото за теб благодполучие, вместо да разглеждаш гореопоменатите в единство !    (Имам предвид, че - поддържането на ДОБРО здраве се реализира чрез успешната комбинация от мероприятия на физическо, умствено и социално ниво. И  едва при триединството на въпропросните е налице благоденствие.. ) Това е формулата на успешният модел. Често избираният, но неработещ модел е свързан с акумулиране на повече усилия в определен сегмент. Недостатъците - всички минуси се набиват на очи. Недопускай тази грешка !   Макар, че "Уж се старая да ям повече сурова храна. От идеята за гладуване се ужасявам. С позитивното мислене хич не ме бива. Не мога да медитирам, защото не мога да се концентрирам хич" -аз лично не намирам положителният аспект за промяна в навиците ти. Дано греша - но ми се струва, че си заложила на "куц кон" - ползваш разни хитринки , форсираш с бърза подмяна към други уж "по-работещи" техники, или директно заключваш, че трети не са за теб . Защото, така ...
Та за да не заключиш директно, че "в интересния инак за теб форум"  се е концентрирала извадка от "някакви луди" люде , ще се въздържа (поне за сега) от "гореща новина" около трескавото подмятане на идеи и патологии  
Би ли разказала нещо повече за твоя lifestyle? Как протича един твой ден - кои твои занимания са с преимущество, на кое отделяш най-много време и кои дейности си сбутала встрани?  

[purelove]

Колко жалко  Явно  на авторката й липсва куража да си "признае" разфокусираните постановки на ежедневието си . Е, успех в нареждането на пъзела, тогава
P.S. Съжалявам за спама. (Не съм изпитвала наркотичен глад да чета/пиша .., просто ме заинтригува "реалния" казус и имах доброто желание на помогна - понеже в обкръжението ми имаШЕ още двама души със същия симптомо-комплекс .., които уж на един определен етап бяха навлезли в здравата лудост на ЗДРАВНОзаразените, а им липсваше правилно формулирана идея за излизане от порочния кръг...  )

[violetblossom]

Не, виж, не ми липсва кураж, все пак съм започнала сама темата, макар с известно чувство на срам. Малко се затруднявам да опиша ежедневието си, защото то е доста еднообразно на този етап.
Студентка съм последна година, с мъка бутам академията. Чудя се какво точно да кажа, защото не искам да изпадам в многословие. Имам емоционална връзка, приятелства нямам. Вися през повечето време на компютъра. Върша си ежедневните битовизми. Просто ми липсва тръпката за живот, да не кажа, че насила живея. Може би има нещо и от зодията - Риби, за които се споменават подобни неща.
Искам да постигна нещо значимо, а при мен нещата винаги стават с клизми. Всичко, с което се захвана, пропада.
Отнасяла съм доста обвинения в мързел, но това е отвратително клеймо, което могат да ми лепнат! Във "Фантастичните победи на модерната психология" Пиер Дако казва, че мързеливи хора няма, а има депримирани. Той твърди, че всяко действие при стабилните психически хора се извършва с лекота и без напрежение, а аз се напрягам до край дори за елементарни дейности.
Мисля си, че при мен е доста комплексно всичко, защото аз имах ужасно детство и най-вече тинейджърски години и отрано се сблъсках с ужасни неща.
Много ми се иска да намеря покой в себе си, но явно вече съм бита карта.
И пак изпаднах в досадно многословие 

[Spanaka]

измери си захартааа!!! ...и ако не е ниска тогава умувай ...ей я студ. поликлиника да теб

[purelove]

Срам?!   Едва ли?! Срам от какво и от кого? От  „белия екран” ли ? Безумен аргумент....
По скоро става дума за навързани изречения, които не би желала да публикуваш. Текст, който съдържа най-големите ти страхове , в няколко думи.. Но след като си решила да ни запознаеш с нещата на дневен ред, явно търсиш всички „гледни точки ”. Накратно моето мнение е следното:
 - Не харесваш действителността, освен когато ти се случват хубави неща. Но това е толкова рядко, че именно заради това не си струва да повярваш в тях. И в себе си!  Нали ?! ... Решението: Осовобождаваш се от „призраците си”.  И Проектираш реалността си отново !
-  За преоткриването на „стимула в живота”  - не се нуждаеш от  безразсъдна смелост.  А от надежда, най-обикновено доверие и много малко вяра… в себе си и възможностети ти. Идеите могат да са бъдеще, само ако ги поръсим отгоре им… с действителност. Всичко зависи от теб. И очаква да бъде измечтано и сбъднато, пожелано и случено. Взимай се в ръце !
P.S Имаме си и психоПАТ във форума, но не бих ти препоръчала услугите му  (след няколко разменени реплики и ме обхваща неистовото желание да хлопна капака на лаптопа 

[Theodora]

violetblossom по-живо моля те!  Тръпката няма да дойде сама, както и щастието и...всичко което искаш като цяло. На никой не му харесва да го наричат мързелив, но това е нещо с което дори и аз, която в очите на хората съм хиперактивна, се боря всеки ден. Мързелът дебне всички. Разликата между силни и слаби е, че едните просто го смачкват и действат. Миналото също няма значение, нямаш контрол  над него, така че помисли какво МОЖЕШ да направиш, освен да се самосъжаляваш и оправдаваш. "Всичко, с което се захвана, пропада. ... но явно вече съм бита карта. " - такива не ги казвай дори и на майтап - затварят те в порочен кръг. Та...измери си кръвната захар (тъкмо ако те мързи да отидеш до болницата, това ще е първото ти изпитание  ) и после намери нещо, което те зарежда и те кара да се чувстваш значима. Имаш нужда от стабилна доза самочувствие и увереност 

Много важно нещо - общувай с хора които те зареждат! Преди около 2-3 години на мен  ми се наложи да сменя обкръжението си из корен, защото въпросните хора пречеха на развитието ми. И да...бях като отшелник доста време, но после "случайно" започнах да се запознавам с други като мен. Чувството за споделеност и разбиране е един от най-важните фактори за човешко щастие. Аз примерно,  не понасям да общувам с хора, които само ми се оплакват, все едно ми се фукат и се правят на възрастни с проблемите си, или пък просто си говорим общи приказки. Комуникацията трябва да пали муза, да зарежда и да обогатява. Иначе по-добре да я няма. Успех! 

[bpa]

Липсва ми бутона "Like"    
Но ако трябва да съм сериозен, подкрепям на 100% съветите на съфорумците 
Определено човек без мотивация прекалено лесно се предава и поддава на мързела 
Така че намери си мотивация и/или мотиватор и действай 

violetblossom по-живо моля те!  Тръпката няма да дойде сама, както и щастието и...всичко което искаш като цяло. На никой не му харесва да го наричат мързелив, но това е нещо с което дори и аз, която в очите на хората съм хиперактивна, се боря всеки ден. Мързелът дебне всички. Разликата между силни и слаби е, че едните просто го смачкват и действат. Миналото също няма значение, нямаш контрол  над него, така че помисли какво МОЖЕШ да направиш, освен да се самосъжаляваш и оправдаваш. "Всичко, с което се захвана, пропада. ... но явно вече съм бита карта. " - такива не ги казвай дори и на майтап - затварят те в порочен кръг. Та...измери си кръвната захар (тъкмо ако те мързи да отидеш до болницата, това ще е първото ти изпитание  ) и после намери нещо, което те зарежда и те кара да се чувстваш значима. Имаш нужда от стабилна доза самочувствие и увереност 

Много важно нещо - общувай с хора които те зареждат! Преди около 2-3 години на мен  ми се наложи да сменя обкръжението си из корен, защото въпросните хора пречеха на развитието ми. И да...бях като отшелник доста време, но после "случайно" започнах да се запознавам с други като мен. Чувството за споделеност и разбиране е един от най-важните фактори за човешко щастие. Аз примерно,  не понасям да общувам с хора, които само ми се оплакват, все едно ми се фукат и се правят на възрастни с проблемите си, или пък просто си говорим общи приказки. Комуникацията трябва да пали муза, да зарежда и да обогатява. Иначе по-добре да я няма. Успех! 

[Kalia]

И аз да се включа в темата. Според мен ходенето на психиатър е „скъполатено мрънкане”, освен ако не става дума за сериозно заболяване. Проблема на авторката е същият като на милионите хора в нашата мила татковина.”Тежко детство”-да, но сега вече сме зрели хора и оправданията са излишни.Всички ние се депресираме понякога, но това е нормално. А колкото до физическата страна на въпроса - да не се консумират меса, млечни продукти, много готвени храни. Повече естествена храна, но за да се усвои добре тя ще трябва и малко пречистване на организма - напр. с  гладуване защото колкото и сурова храна да ядеш, ако си затлачен тя не се усвоява - това също е една голяма причина за лесната уморяемост .И накрая да кажа един мой принцип: „Когато нещо не се получава от първия път, пробваш 2-ри.Ако не се получи - пробваш 3-ти,4,5….и така…докато се получи”(принципа на упоритото магаре).Брей, това всичкото аз ли го написах? Голям умник съм била мама му ст’ра.
П.С.Малина,ако не е тайна,кой е този лешпер на дивана и какво го правиш (защото и аз имам такива)?