Пратих й писма и тук и в друг форум, но пише, че тук е била последно активна на 13.08. Изглежда не влиза редовно.
Здравейте! Да, бях забравила буквално за форума...завъртя ме живота. Не съм писала май повече от година, а се случиха доста промени. Предвид на предходните ми постове съм длъжна да ги споделя. Само, че се чудя как и откъде да започна.......
1.Убежденията ми за суровоядството и въобще за здравословното хранене не са мръднали и грам. Това е най-доброто, това е превъзходният вариант, стига човек да го практикува. В нашия дом към днешна дата го практикуваме на 50%, стараем се и повече. Първите две години бяхме на 90%. Беше трудничко, особено като отглеждаш подрастващи деца, все търсиха миличките и още нещо на масата или в хладилника. Решихме да им приготвяме постни манджички по-често и така.
2. Две години детето ни с диабета беше напълно без инсулин. Беше много трудно. После тя влезе в пубертета, изостана много в развитието си спрямо връстниците си. Губеше кг, стана кожа и кости, КЗ/кръвна захар/ беше все висока. Спря да консумира и плодове и зърнени, и почти нищо не и остана освен зеленчук и пак КЗ беше неконтролируема. Което показа, че периода на ремисия на диабета-това, с което не исках да се съглася-наистина приключва. Явно остатъчната секреция на панкреаса се изчерпи, а инсулиновите нужди през половото съзряване са големи. Така включихме първите дози инсулин. Преживяхме го. Честно казано най- голямото ни очакване от суровоядството беше един вид възкресяване на органа, обновяване на клетките...но уви. Явно първи тип диабет е гигант, явно органа е "ампутиран" . За хората, които се интересуват и борят с диабета ще кажа:
Никога не смесвайте и не бъркайте Първи и Втори тип диабет!Те нямат нищо общо като болести. Само следствието е висока КЗ.
3. Въпреки, че детето ни продължава с инсулин разбиранията ни и действията ни за храненето са непоклатими. И ако ги знаехме по рано, вероятно нямаше да съм родител на дете с диабет. Съветвам всички диабетици и родители на такива да не се обезокуражават от нашият случай, и да не казват че няма смисъл, а напротив: Диабета не боли, и от диабет не се умира! Умира се от последиците и другите болести, които той причинява. С живата храна, дори и отчасти готвената но растителна храна аз вярвам, че именно тези последици ще бъдат елиминирани и много диабетици ще надживеят останалите безразборно хранещи се с мляко, меса, Всичко що е в опаковка с Е та...и прочее.
4. Дълбоко се интересувайте и изследвайте с годините които ви предстоят действието на живата храна-за мен друга надежда няма. Той Господ хубаво си ги е направил нещата, но ние хората сами се прецакахме и после се късаме от молитви и отчаяни действия. Както казах в началото аз съм вярващ човек, но да поясня- в това което пише в библията, че в днешно време под думата бог се разбира какво ли не. Та в тази книжка влизам в един неестествен свят, свят където Един върши чудеса, желае да спаси и изцери нуждаещите се, да избърше сълзите от очите им. И ще продължим да вярваме и занапред и за това...
5. Мое мнение, е че всеки съвревенен човек има нужда от период на мощна детоксикация на тялото, каквато може да се постигне със суровоядство и гладуване. А ако продължи винаги така и не е само период-моите адмирации. Нищо не е напразно. Всяко едно усилие в тази посока може да е само от полза.
Поздрави!