Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

Голям застой  в този раздел напоследък..    Слънцето ли напича вече по-силно..?

Въодушевен от поста на кака Дарби за добротата, за "истинското" и за удоволствието от него  ..
http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=329.msg45516#msg45516
се замислих и неизменно ми кацнаха и някои въпросчета..
 ще копна  и тук "накацалото" , защото наистина ми е интересно  мнението на хора като вас.


Често тъгувам, когато се сблъскам с хора, които не могат да дадат нищо от себе си даром.  Явно не им доставя  удоволствие и затова не го правят. И се замислям дали ако получиш някой лев за "добрината" си, ще бъдеш повече удовлетворен, отколкото  ако го направиш наистина безвъзмездно , (но и безрезервно) . Колко дълго ще те радва този "лев"..?  
Ще си купиш с него един сладолед и ще получиш своята доза  сетивно удоволствие. Но ако има начин да получиш  много по-мощното ментално удоволствие ?
Обаче явно за да можеш да получаваш наслада от това да даваш безвъзмездно, трябва да имаш и рецепторите за това. .. Дали това не е един по-висок стадий на духовното развитие?  
Има обаче тънки нюанси в причините , поради които хората (съзнато или неосъзнато)  правят добрини...
-Когато дават на просяка, те вероятно го правят неосъзнато   " да не се озоват някога на неговото място"..(суеверие )
-Когато дават на сакатия - по същата причина . ( Запитали Аристип - Защо хората дават милостиня на бедните болните и сакатите , а на вас , мъдреците, не дават? На което Аристип отговорил : " Защото знаят, че болни ,бедни и сакати могат да станат някой ден, но мъдри - едва ли ..  "
- Когато дават/помагат     " от съжаление" , тогава движещият мотив подсъзнателно е гъделичкане на егото..( "той няма, но аз ИМАМ , защо да не му дам, нека да разбере ,че го превъзхождам    " )
-Когато дават така ,че после да се разбере ,че са дали... - същото
-Когато висшестоящия дава на нискостоящия -тогава пак е друго, още един повод за подхранване на себелюбието
- Когато дават публично - "Глобул този месец отделя по една стотинка от всеки разговор за дом за сираци(....) " - то е едно "даване"...
-Когато дават християнски   (" Пусни рибата в морето. Ако самата риба не разбере това - Бог ще научи! " )  те подсъзнателно очакват да им се възвърне някога някак си тази им добрина..
  
  Но най-възвишена вероятно е добротата, която не очаква никаква отплата. Но все пак е уместно да се запитаме:  " За какво все пак изобщо да помагаме, ако не изпитваме и най-малката радост от това? "
Може ли да бъде 100% безвъзмездно? А и трябва ли?    
Кое всъщност да ни бъде стимул? ?

Нека да споделя  при мен как е. Хем е безвъзмездно, хем не е  
Тоест материално е бъзвъзмездно, но емоционално - не. Но това е и очарователното и мотивиращото май  
 Правейки някому добро , аз залагам на неговата положителна емоция ,която евентуално ще се роди  по този повод. После "вибрационно" ставам част от тази хубава емоция. В известен смисъл тя става и моя.  Оказва се че това е просто още един начин да си доставим положителна емоция?  Дали това е наистина благороден мотив обаче? Дали в основата не стои пак онова пусто Его..?
(Но съвсем без него пак не бива. Егото е тясно свързано със себеуважението. Разликата е много фина. А когато не се уважаваш сам - и другите не те уважават, защото се равняват инстинктивно по теб.. Нормално е..  А когато усещаш ,че не те уважават, ти се свиваш в себе си , затваряш в себе си всичко позитивно, прогресивно , което би могъл да споделиш   и така ощетяваш нуждаещите се , "потребителите на твоите достойнства" .Защото знаеш, че ако не те уважават, те няма да ги оценят! )
 Но дори и да е мотивирана подсъзнателно от негово величество Егото ( заради "размяната  на положителни емоции" ) наистина ли е лошо? И дали е точно "его"?
Явно във всички случай присъства емоцията. Но на какво ниво?
Срещам момиченце, което се опитва да си поправи колелото на улицата. Недоволства и е на път да се разплаче. Спирам се и му го оправям. То продължава доволно разходката си.  Щом и двамата се разделяме с подобрено настроение , положителни вибрации , при това - получени съвсем безплатно , дали наистина е лошо?  
"Най-богат е този, чиито удоволствия са най-евтини"

Нали и разните му там Фейсбуци, туитъри и прочие залагат най-вече на тази човешка потребност - да  си споделяме? Картинки, музички .. всичко. Всичко?
Явно не е съвсем всичко , след като не можем масово да провокираме у себе си добродетелта да си споделяме и емоциите от направеното добро. От безвъзмездното добро. ( Ами като не го правим, няма как и да го споделяме май ..   )

Вие какво мислите? Темата е достойна за дълги размишления ..

[Ros]

Бате Бино, извинявай, че публикувах мнението си в дневника на Дарби, но просто ти предизвика моменталната ми реакция и не бях видяла, че имало отделна тема!

[Mемория]

Аз ще добавя малко размишления под формата на случка, съвсем прясна, от вчера. Минавайки през един подлез се спрях пред един магазин за чанти. По принцип не съм (била досега?) типа човек, който обича да го заговарят или въобще да завързва приказка с непознати. Обаче с продавачката в този магазин се получи така, че прекарах вътре почти целия си ден. Възрастна, разведена, отделена от децата си-емигранти и, допреди броени дни - в тежка, дългогодишна депресия с множество симптоми. Докато преди 2 седмици не се случило чудо.

От съседен магазин я викнали на пожар, че в кухия таван се бил намърдал плъх, чувало се шумолене. Тя преценила по шума, че движението е твърде тежко за плъх и ги успокоила, че сигурно е затворена вътре котка. Викнала някой да отвори подвижния таван да я извади. В последстие й казали, че дошъл човек, намерил вътре не една, а четири новородени котенца, извадил ги и... ги хвърлил на боклука. Това дотолкова й засилило депресията, че целия ден я мъчели кръвно, треперения, сълзи... Просто трябвало нещо да направи по въпроса, не можело така да остане. Не заради себе си, не заради християнския дух, а... просто справедливост да има. "Може ли така нов живот на боклука, ако трябва и четирите ще ги прибера!" - така казала. Та, въоръжила се с едно кашонче, извадила ги всичките от кофата и ги понесла към близкия магазин за храна за животни, да види имат ли там идеи какво да ги правят. И не щеш ли, сблъсква се по пътя с непознат млад мъж от строеж наблизо, който казва: "Къде ги намерихте тия котенца?! Убихме се да ги търсим! Майката трети ден седи в трактора ми и ги чака..."

И, след тази случка, продавачката ми казва "Нещо прищрака. Нещо за част от секундата. Нещо дойде, открадна ми депресията и повече не се върна. Вървях си по пътя обратно към магазина и като лудите си говорех сама на глас: "Не ми трябват храните, не ми трябват билките, не ми трябват лекарствата - има нещо, НЕЩО..." "

Та, може би това е една от причините да вършим добро. Да се усещаме част от цялото. Да вярваме, че сме пратени на точното място в точното време, защото точно ние сме можели да направим нещо по въпроса. И пак има облаги от безвъзмездното добро. Пак тия емоции, само че тук идващи от идеята, че вече не си сам, безцелно шляещ се из дебрите на битието, а част от един непонятно голям колектив.

[Даниела]

Правим добро, защото в основата на доброто е любовта. Ако няма любов, няма и добро. А всеки от нас има нужда да обича и да бъде обичан. 
 И когато обичаш бог, хората, природата, тогава неусетно  вършиш добри дела, и живееш пълноценно.
Липсва ли доброто в живота ни се появава злото, депресията, недоволството, критиката, гнева и т.н.
И ето тази жена -  спасила е няколко живота. Направила е едно добро дело и  се е почувствала като събудена от дълбок сън.   Депресията, породена от лошите мисли и постъпки  е изчезнала. Усетила е, че е много по-важно  да даваме любов, да правим добро и да бъдем благодарни за това, което имаме, вместо да се самосъжаляваме и да недоволстваме за това , което нямаме.

[Даниела]

"Смисълът на живота се заключава в служене на доброто.

Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си.

Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да и дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10 000 000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте."

http://www.beinsaduno.eu/photo.html

[Veso]

Здрасти Бате Бино, и благодаря за материала за размисъл, определено тази част от форума беше позапустяла и имаше нужда от лека стимулация . Та и аз ще си позволя да поразсъждавам малко по темата.

За мен нещата, които си коментирал стоят в моята глава така.

Определено, мотивите за извършване на добрина могат да бъдат много. Но каквито и да са те определено по-важен е резултът. А той обикновено е, както казваш ти, минимум, положителни емоции за двете страни. А това може би е напълно достатъчна причина, за да бъде човек алтруист.

Ако разгледаме самите мотиви, те могат да бъдат безброй и егото е намесено в почти всички ситуации, може би няма нищо лошшо в това. Егото е част от личността и няма как да се изреже, дори в много случаи играе като защитен механизъм на психиката против депресия.
Примерно, може човек да е принуден да прави добрини, просто защото си е изградил образ на 'добър човек' в очите на другите, които имат определени очаквания към него и този образ трябва да го поддържа, макар понякога да не му се иска да ги прави точно тези добрини или точно на тези хора, но все пак ги прави.

Друг интересен вариант е "индиректният алтруизъм', в който човекът правещ добро не получава директна изгода от добрината си, ами би я получил негов близък роднина. На пример, баща прави голяма услуга безплатно на собственик на голяма счетоводна кантора, а съвсем случайно дъщеря му, току що е завършила счетоводство в университета.

Ако разчепкаме въпроса с егото малко по дълбоко, може да стигнем до интересни въпроси, които изплуват. Кой тип егоизъм всъщност е повече егоизъм ? И дали това, че не си помогнал на някого в нужда е егоизъм изобщо?

Често хора са обвинявани точно в това, обаче реално човекът , който се въздържа от помощ или правене на добро (независимо от формата) , всъщност, той не печели нищо повече от това, което има. Просто не жертва част от това , което притежава. В случая и двете страни не печелят и не губят. Докато ако човек помогне, печелят и двете страни и този който е помогнал получава със сигурност, най-малкото душевно удовлетворение от постъпката си. Интересното в случая е че хората са по-склонни да помагат и да дават неща от себе си, които имат в излишък. Примерно, милиардер който е дарил 10 милиона на дом за сираци, ще получи доста сериозно количество позитивни емоции, а реално няма да е загубил кой знае колко. Ако вземем примера с колелото, който Бате Бино представи, можеби има значение , човек с колко време разполага, защото очевидно това, което губи е основно време. Сигурно ако тича да хване самолет едва ли ще му се прииска да помогне на момчето и да си изпусне самолета, просто защото времето в случая, му е много ценно.
Аз съм сигурен, че много хора от този форум биха сторили много добрини от най-различен характер, но ако някой ги помоли за услуга, която изисква жертва на здравето им може би ще се позамислят малко, защото здравето е ценно за тях. Докато има други хора, които биха жертвали здраве за услуга на някого.

Всичко е доста относително и пъстро, и няма как да се даде точна дефиниция за нещата, просто защото хората не живеят във вакуум. И това с безвъзмездността също е много трудно да се обхване, поради простата причина, че нещата в човека изглеждат по един начин, а хората ги тълкуват по друг и дори и човек да има идея да споделя безвъзмездно отстрани хората могат да видят изгода, просто защото те биха я извлякли в случая, както и обратното човекът може да си има лични изгода , която сам си знае , а пък тя да остане скрита за другите и те да си кажат: "ето той дава безвъзмездно".

Та аз съм напълно съгласен с Бате Бино и макар да е проява на его, (честно казано не ме интересува, защото съм си го приел, че е част от мен) аз също обичам да помагам и после да се чувствам добре от постъпката си. А когато чувството е двустранно пък е още по-добре

[Ros]

Бате Бино, страхотна публикация!Ще я чета многократно!Просто уникално!Пресъздал си всичко 1:1!Много харесвам и съм убедена, че:
"Най-богат е този, чиито удоволствия са най-евтини"
Когато се освободя от въздействието на въпросната публикация ще добавя и нещо ново.

[vesselin777]

Страхотна тема  . Аз също мисля да споделя малко от себе си . Много важен е мотива, когато ще правиш една добра постъпка, иначе нищо чудно повече да навредиш на човека, отколкото да му помогнеш. Казвам това, защото съм изпадал в доста странни парадокси. Например тръгвам да извършвам определено добро дело, защото знам, че е правилно и така трябва. Правя го за да се харесам на себе си, но въпреки това в този момент не съм си особено приятен. Странно. Да, ама няма нищо странно! Това е просто имитация на мен самия, от мен самия. Та нали аз съм този който е преценил, че това е добра постъпка и трябва да се направи. По този повод вече помагам тогава, когато го почувствам и въобще не разсъждавам как изглеждам в този момент. Повечето пъти се поставям на мястото на другия и ми става много приятно. Наречете го ако искате вид състрадание.

[Ros]

За себе си най-общо казано обичам да правя добро заради това да съприживея радостта на човека към когото е насочено моето добро.Правя го заради вътрешната ми необходимост  да го правя.Имам нужда, така се чувствам по-добре, така съм себе си.

[Zloqd]

Ros, и аз така като тебе - осъзнал съм, че изпитвам вътрешна необходимост да го правя ама защо...
Понякога не се стига до там, че другия да разбере в момента, че на този етап съм му помогнал, а може и изобщо да не разбере промисъла ми, но го правя защото след това си тръгвам с леко сърце 

[Ели]

Спонтанната проява на доброта винаги ме е обезоръжавала. Ако видя нещо такова пред очите си или, например, помогна на някое бабе да преодолее непосилно за нея тротоарно препятствие и после то ми каже нещо мило, ме избива на рев. По едно време правех разни неща, защото просто така си мислех, че е редно. Но изоставих това и започнах по-често да се вслушвам и чувам онзи глас, наречете го съвест, Вселена или просто нещо, което е в нас и вече знае, и по някакъв начин никога не ни подвежда.

[hdeshev]

Много хубава тема!

Нека ви предложа едно упражнение. Вгледайте се в себе си и опитайте да определите границите на вашето същество. Къде свършвате вие и започва останалия свят? Може би ще кажете, че това е кожата на тялото ви. Замислете се обаче, че вие влияете на много неща извън кожата ви. Средата в която живеете определя възприятията и поведението ви. Вие също й влияете и част от нея може да се възприеме като част от вас. Каква част? Ами не знам - при всеки различно.

Сега си представете ваш много близък приятел или любим човек. Къде свършва вашето същество и започва неговото/нейното? Когато се разбирате от един поглед, половин дума или просто телепатично вие различни същества ли сте или сте едно цяло?

Да опитаме с някой неприятен индивид, който не харесваме. Всеки е срещал хора, които ни дразнят и ни затрудняват по някакъв начин. Действайки върху тях или реагирайки на техните действия ние се променяме. Променяме и тях. Отново, запитайте се къде в нашите действия свършва нашата същност и започва тяхната.

Може би след достатъчно упражнения като горното ще забележим, че границата между нас и останалите е една условност. Просто механизъм, който опростява комуникацията в случаи като "Ела тук", "Донеси ми едикаквоси" и т.н. И дотам. Ще си позволя една изтъркана аналогия - много е възможно всички да сме като малки клетчици в един огромен организъм. Както кръвната клетка не се пита защо носи кислород на някой орган и помага на клетките в него, така и ние няма смисъл да се питаме когато помагаме на хората наоколо. Това е просто естествения ход на нещата. Помагаме и правим добро, защото така е правилно. Защото така помагаме на себе си. Хем веднага получаваме удовлетворение, че сме направили нещо хубаво, хем в бъдеще нещата ще са по-леки, защото тези работи се връщат обратно под една или друга форма.

Така, след като маскирах малко свободни съчинения свободно базирани на будистка философия като забавни упражнения, искам да ви пусна една мъдрост в този дух. Казват, че в будистките адове хората седят гладни на отрупана маса с вилици дълги 2 метра, с които не могат да се хранят. За сравнение в "рая" положението е същото, но просто хората са се научили да хранят човека, който седи отсреща на масата.

[бате Бино]

Чудна темичка се получи.
 Както е казано : " Да бъдеш добър е благородно, но да учиш другите на доброта е още по-благородно , при това - много по-лесно ! "  
Шегувам се. Много се радвам. Много ценни разсъждения се донадиха. Че и брат Дънов също хубаво го е казал . Едно е да дадеш на дядо си 30 лв  да си извика дърводелец да му припасне висналата врата на бараката, друго е да отидеш и да се поизпотиш лично ти
(Ице , твоето е за напреднали
 от  един момент май  всичко е условно   )

[ДарбиМак]

Смятам, че почнем ли да мислим защо правим добро вече не го правим заради доброто, а  заради себе си. Човек като прави добро не мисли как ще се отрази това на него самия или на другия човек или другия обект и какво ще е това добро. Човек в същността си е егоист и мисли за себе си много – да се запази, да се спаси, да отцелее. Понякога доброто изисква саможертва. Мошеш ли да пожертавш себе си без да му мислиш значи си изпълнен с доброта. ВСички ние обитаваме Земята, радваме се, мислим и сме щастливи поради една невероятна случайност. С нас и без нас света ще съществува и трябва да сме благодарни, че тази случайност ни е позволила да се радваме на живота.  Отредено ни е да бъдем тук съвсем за кратко и колкото повече добрини направим, толкова повече добро ще остане за следващите. Доброто трябва да сме ние самите и да го раздаваме навред.

[vesselin777]

ВСички ние обитаваме Земята, радваме се, мислим и сме щастливи поради една невероятна случайност. С нас и без нас света ще съществува и трябва да сме благодарни, че тази случайност ни е позволила да се радваме на живота.  Отредено ни е да бъдем тук съвсем за кратко и колкото повече добрини направим, толкова повече добро ще остане за следващите. Доброто трябва да сме ние самите и да го раздаваме навред.

Това пусто мое черепно съдържимо отказва да повярва в случайностите и това си е. Дори на квантово ниво всяко събитие възниква в резултат от точно определено предходно, но понеже с нашите ограничени мозъчета не можем да си съберем цялата картинка, си мислим, че се е случило просто ей така. Абсолютно същото е и с мислите ни. Днес под душа изведнъж се сетих къде са ми резервните ключове за колата. Това, че преди два дни ги търсих и отчаяно се опитвах да се сетя къде за последно съм ги виждал въобще не ми се връзва с това, че точно днес и точно в този момент се сетих. Понеже не ми е ясна (едва ли и изобщо на някой на тази планета) точно цялостната структура на човешкото съзнание, решавам че случайно ми е просветнало и толкова, а защо точно в този момент, когато релаксирах...... Доста практики лежат на този принцип, че и доста има изписано по въпроса.
 Хайде стига офтопик, ако ви е интересно можем да си спретнем нова темичка.

[Mемория]

Това за будисткия рай веднага ми отива в колекцията любими мисли.

Веско, и мойто малко мозъче отказва да повярва в случайности. Ето, тази женица, за която разказах - никога нямаше да се заговоря така с нея, ако не беше една мисъл на Бате Бино колко си струва човек да обикаля, само за да открива стойностните хора. От него се предаде на мен, аз се свързах с нея и сега нейната история стига обратно до него, а и всички тук.   

[бате Бино]

Веско, така е - не всичко можем да си обясним лесно. А някои от нещата - дори и трудно
Но дали изобщо ни е отредено ?  
"Ако заселим пустините, ще изгубим оазисите! " (Ст. Лец)
(    и това отива в колекцията ти , нали Меморийка ?  )

Би било скучно да имаме отговорите на всички въпроси. А още по-малко - всички да имаме еднакъв отговор ..

Да не забравяме какво е отговорил Исус на въпроса - защо се появяваме на тази земя. Той не е казал  " За да открием и обикнем Господа, за да се слеем с любовта , за да си родим деца, да си помагаме .. или нещо от сорта. Казал е друго :
"ЗА ПОЗНАНИЕ"
То ще ни подскаже всичко останало  ( опитът за тълкуване е мой )

[kris]

Просьлзихте ме.Прекрасно е да прочетеш своите чувства и емоции написани от друг.Но така могат да расьждават само здравословно хранещи се хора изчистени от мрьсотията те стават по добри по чувствителни и по сензитивни .На мен промяната в храненето преди години ми подеиства така изпьлни ме с много лекота и нежност и станах много по добра от само себе си и се отворих кьм невидимото до този момент за мен.Та идеята ми е че здравословния начин на живот и хранене от само себе си те подтиква кьм доброта.

[desi82]

Наистина темата е чудесна и споделям предходното мнение на Крис! И съм напълно съгласна с Веско че няма нищо случайно в този живот. За всичко си има причина и всичко се подчинява на закона за Причината и следствието!

[Veso]

Де да беше толкова лесно... спираш готвената храна и ставаш добро същество. Аз лично познавам доста добри и благи хора, които си похапват всичко и грам агресия в тях неможеш да забележеш, както и хора с здравословен начин на живот, които са изключително сприхави и агресивни. Е със сигурност храната оказва влияние на характера, но до каква степен е много трудно да се определи. Но мисля, че леко са преувеличени нещата, просто поради причината, че процеса на преминаване на такъв режим обикновено е свързан и с занимания с йога, медитации и най-различни подобни практики. И понеже ние имаме информация какви хора се занимават с тези работи, обикновено, спокойни и миролюбиви, не е невъзможно подсъзнателно да копираме техните модели на поведение и от там да си мислим, че сме станали по-добри, просто защото хората живеейки по този начин се очаква да са добри.
Но пък в крайна сметка резултатът е по-важен от колкото пътя по-който си стигнал до там, така че аз не омаловажавам промяната.

Аз ще си позволя да направя лек завой от доброто към злото, понеже някакси всички знаем, че едно без друго немогат, а отделна тема да се пуска за злото няма смисъл.

Както Бате Бино пита дали сме се замисляли защо правим добро така едни хора в миналия век са се опитали да разберат защо хората правят зло.

Та за целта ще ви представя два класически психологически експеримента от преди няколко десетилетия, които се надявам, че ще ви бъдат интересни.

Проф. Стенли Милграм, бил силно заинтригуван от холкоста и милионите евреи избити в газовите камери от хитлеровите войници. Замислил се, дали просто самите германци тогава са били зли, които са извършили тези нехуманни деяния или просто са обикновени хора изпълнявали заповеди на техните комндири. Затова той решава да проведе експеримент за да провери , до каква степен обикновените хора са готови да навредят на друго човешко същество ако им е наредено да го сторят.

Експериментът се е наричал 'подчинение', при който са събрани 40 напълно обикновени хора чрез обява във вестника. Като на тях им е казано, че ще участват в експеримент за изследване на паметта.

Експерименталните условия са били - две отделни стаи , в едната е трябвало да стои 'ученика' , завързан на стол с електроди по тялото за прилагане на електрически ток. В другата стая трябвало да стои 'учителя' , който при грешен отговор на 'ученика', да пуска електрически ток и да го наказва.

Устройството за подаване на ел. ток е имало диапазон от 0 до 450 волта , степенувано през 15 волта. Като при всеки грешен отговор на 'ученика' напраежението е трябвало да се вдига с по 15 волта.

Всички 40 участници в експеримента един по един са заемали длъжността 'учител'. Първоначално запитани , докъде биха стигнали с наказанието си , те, отговорили, че едва ли изобщо биха пуснали повече от една две степени. Но какво се случва всъщност?

Гениалността на експеримента е в това, че учените са записали на касета викове на човек в другата стая и по този начин пострадали няма. Но всички участници са били заблудение, че всичко е реалистично.

Резултатите са потресаващи абсолютно всички участници стигат до 300 волта (смъртоосна доза), само 5 от тях са прекъснали на този етап, 4 са подали до 315 и други и още 5 между 315 и 435 волта. Останалите 26 човека са подали пълната доза от 450 волта електричество.

Над 300 волта , виковете са били ужасни 'Моля ви спрете, отказвам да отговарям повече, искам да бъда освободен!'

Докато професара е насърчавал 'учителите' , че те ямат друг избор и трябва да продължат с приладаето а електричеството.

Вторият експеримент е проведен от Проф. Филип Зимбардо един от най-известните психолози в наши дни. През 1971 провежда експеримента 'затвор', в който участие взимат група студенти доброволци. Изкуственият затвор е направен в мазето на университета Станфорд. Като студентите са разделени на две групи: затворници и пазаачи. Първоначално предвиданата продължителност на експеримента е била две седмици, но експеримента е прекъснат на шестият ден поради садистични дела и сексуални извращения проявени от 'пазачите' и високите нива на стрес и депресия в 'затворниците' .

Честно казано не ми е ясно какво се случва в истинските затвори, ако такива неща се случват във експерименталните условия.

Този експеримент е чудесен пример за това как нашето поведение зависи от позицията, която заемаме в обществото и властта , която имаме и използваме въърху другите.

Разбира се в наши дни е невъзможно да се направят такива експерименти , поради завишените етични езисквания наложени с времето. Но пък тези експерименти са чудесен пример, че може би престъпниците и злодеите не са някакви други хора еди къде си, а са си напълно обикновени хора като вас и мен , просто поставени в необходимата ситуация, за да си разгърнат възможностите . Така, че на какво сме способни може би няма да разберем никога , а и май е по добре да не разбираме .

Препоръчвам ви книгата : 'The Lucifer Effec' (How Good People Turn Evil), (2007) на Philip Zimbardo, в която са дадени много други подобни примери и е тоста информативна за тези неща, както и подробно описание на целия експеримент с затвора. Само незнам дали я има на български издадена.