Покрай растройството на Коци миналата седмица си изоставих дневника, както и пречистването на дебелото черво. Нещо не се получиха нещата с това пречистване, имах голямо желание, но може би не бях психически съвсем готова, това го оценявам като опит да надскоча себе си и моментното си състояние.
Отлично разбирам и осъзнавам всичко, което чета-за правилното хранене, за нуждата от пречистванията, но просто не става...
Прекалено много информация насъбрах по различни теми, а и отдавна имам навика да започвам нещо и да го оставям недовършено, което пък от своя страна още повече ме депресира...Мисля, че при мен проблема си остава в главата
С нетърпение очаквам да тръгна на йога 4ас по скоро и да се успокоя, въпреки, че знам 4е спокойствието е вътре в мен, само трябва някакси да успея да стигна до него
Времето в което не писах, използвах да размишлявам върху тези неща. Прочетох и някъде из форума нещо, написано от Петко - защо наказваме тялото си с глад, ако действително няма нужда. Олекна ми от тази мисъл. На мен все гладуване ми се въртеше в главата и все си мислех и планувах кога и как да го направя в бъдеще време и забравях да се храня с удоволствие и благодарност в настоящия момент.
Не ми се бърза повече за никъде...Омръзна ми да си мисля все за бъдещето, искам да съм в настоящето, да се радвам на живота днес.
За да чувствам, че правя поне нещо добро за себе си, започнах от понеделник пречистването с хрян. За сега е добре, само първата лъжица беше трудна за преглъщане, вече свикнах с особения вкус на хряна.
Отворих днес книгата на Пол Брег "Чудото на гладуването" и попаднах на тази мисъл:
"Природата не трябва да се насилва. Цветето цъфти в своето подходящо време" Пол Братън.
Два пъти съм я чела тази книга и чак сега забелязвам някои неща...