ох, знам ли сега какво да ти кажа
аз още не се бях съвсем осъзнала по всички въпроси, когато се роди детето, та затова се научих и все още се уча в движение
даже си спомням, че на 3 месеца като беше, се чудех до кога още ще продължава това кърмене и няма ли да се отбива по скоро
не 4е не ми е било приятно да го кърмя, просто бях на 21 г и тотално под влияние на другите и на разни "умни" книжки на тема как се гледат деца. Мислех 4е е грешно да ми е приятно кърменето - все пак нямах пример около мен за кърмене по дълго от няколко месеца и вси4ки разправяха каква мъка било да кърмиш, всеки дава съвети, а на моето мнение и майчински инстинкти никой не обръщаше внимание. свекърва ми даже биберон му беше купила и постоянно му го буташе в устата...
заради което се скарахме жестоко със синът й хубавеца- той пък беше още пове4е без мнение тогава - мислеше 4е щом майка му така го е гледала него, зна4и така ще се гледа и нашето дето.
Беше ужасно тежко... Още помня и как като разбраха 4е съм бременна свекърът и свекървата казаха 4е искали ТЕ ДА ГЛЕДАТ ДЕТЕТО. МОЕТО ДЕТЕ!!!
Понеже ние сме били малки още. От тогава се настройх негативно към тях. Промяната обаче започна от раз и първото нещо беше именно нагласата ми към кърменето. И най-ве4е всичко стана защото се преместих при родителите ми сама с детето и там намерих подкрепа...Хич не ми се мисли какво щеше да стане с нас, ако бяхме живяли първата година при родителите на мъжа ми. Даже и той признава сега 4е за добре е станало тогава така 4е се върнах при моите родители