храненето на децата живо ме интересува. не само на моето, а на всички. мисля, 4е на това трябва да се обръща голямо внимание и да се мисли в дългосрочен план. нещо, което аз не осъзнах когато му беше времето.
синът ми сега е на 2,9 години с няколко кариеса и 3 счупени зъба.
копирах 4аст от поста си в темата :"Да се запознаем" и го допълних:
това което правя сега е да му по4иствам зъбите леко и внимателно само с мокра 4етка, без паста ако слу4айно е ял нещо сладко; предлагам му плодове вместо стандартните сандви4и за закуска и се карам с хората, като му подават бонбони и вафли, въпреки 4е съм ги предупредила да не го правят. редовно му предлагам сурови ядки и семки. яде също така и сготвени неща, като супа, картофи, ориз, месо (ве4е доста рядко), но се старая да му ги поднасям със салата (сега поне се радваме на домашни зеленчуци). от 2 месеца вече не ходи на градина, така 4е отново мога да внимавам за това, което яде. радвам се, че обича почти вси4ките плодове и зелен4уци, които е опитал досега и 4е му харесват някои от рецептите в сайта, даже обикновенно ги приготвяме заедно. забелязах, 4е като сме си сами вкъщи яде каквото ям и аз-не се храним на 100 % здравословно и сурово, но се старая голяма 4аст от храните, които му предлагам, да са сурови. не винаги успявам, за сега, надявам се, 4е с идването на лятото и разнообразието от плодове и зеленчуци ще ми е по-лесно.
лошо става оба4е, като идем на село при баба му и дядо му хи4 не ще и да 4уе за ябълка например, а предпо4ита кроасан4е, снакс, шоколад. не 4е не би ял кроасан ако и аз му го купя, и е ял не малко пъти, признавам си
но май ве4е знае от кой какво да о4аква, просто знае 4е там това му се предлага от баба му и дядо му, и го приема. като излезем на улицата да си играе с децата, вси4ки около него ядат неща, които не искам да яде и той, но той е дете и му се дояжда, а и децата го 4ерпят. не знам, но ми се струва, 4е вкусовете му някакси се влияят от хората около него. или може би защото родителите на мъжа ми тайно му бутат вафли
. с моите съм се разбрала какво може и какво не.
осъзнавам, 4е това надхитряване и надцакване което се полу4ава е много гадно и е негативно най-ве4е за детето, особено ако се караме пред него за какво може и какво не трябва да яде. опитвала съм много пъти да се разбера с тях на тази тема, но те си имат своите закостенели разбирания, които не търпят промяна. според тях аз лишавам детето от нещо наистина важно като не му давам вафла на закуска например и много 4есто когато сме на гости при тях остяват сладките неща на видно място, на масата или на някои шкаф, така, 4е детето да си поиска само, а аз да изляза лошата майка, която нищо не дава на горкото дете. иска ми се да бях по-твърда и да бях тропнала с крак, когато запо4наха през ден да му носят шоколади "да не лишавам детето" ама...и аз също съм му давала, така 4е вината е и моя. уж знам горе-долу кое е полезно и кое не, но и аз позволявах от време на време по нещо сладко. 4удно ми е, 4е в сравнение с връстниците си, които ядяха шоколади и сладкиши още непроходили и сега също ядат, само той има кариеси и проблеми със зъбите, дето все се опитвах да го опазя.
успокоявам се с това 4е първата година синът ми изкара по4ти само на кърма, по малко плодове за опитване, т.като самият той предпо4иташе основното да му е кърма и само да опитва от другото. но и месо и жълтък е ял от 9-тия месецпо хапка-две от време на време. опитвах се храненето му да е здравословно и ревностно го пазех от гризини, солети, сладки. оба4е като стана на година хемоглобинът му беше 72, при което аз доста се притесних, направихме изследванията още 2 пъти, в други лаборатории, да не би да има грешка в лабораторията, при което започнахме захранване с месо - ядене на месо и жълтък през ден и капки малтофер. леко по леко в храненето му се намърдаха и солети и снаксове и какво ли още не. бях обвинявана от роднини, 4е не съм способна да си захраня детето, защото съм се заинатила да го кърмя и съм го докарала до анемия. мъжът ми не ми оказа особена подкрепа в този момент, нито изказа мнение, защото беше постоянно по командировки, а и не беше особено заинтересован от храненето на детето.
сега оба4е ве4е е, защото на две години му се с4упи първото зъбче и забелязах първия кариес и тогава запо4нах да 4ета пове4е, да не би пък с кърмене да съм му развалила зъбите. според 4-мата зъболекари, които го прегледаха то4но кърменето е при4ината. аз оба4е си бях и още съм вътрешно убедена 4е нещо толкова естествено и нормално като кърменето не би могло да при4ини вреда на организма. 4етох доста неща, попаднах и на една книга - "Nutrition and physical degeneration" , която разглежда връзката между храненето и състоянието на зъбите и за важността на естествената храна. малко по малко започнах да събирам информация.
още нещо, на което Вери ми обърна внимание са ваксините и боледуванията. през първата година стриктно слагахме вси4ките ваксини и още по стриктно боледувахме след всяка от тях. освен силна реакция след поставянето на ваксината - до 3 дни температура, треперене, рев, след седмица, максимум 10 дни следваше за4ервено гърло, кашлица, хрема, отит - антибиотик по4ти всеки път. доста изпи. още на първите ваксини взех да се замислям 4е сигурно нещо не са 4итави, щом така боледува детето, но от страх и липса на информация продължихме да ги правим и детето продължи да си боледува до края на първата година и може би малко след това. тогава се заинтересувах по сериозно от вредата от ваксините и спрях да го водя да му ги бият. смених си личния лекар и обясних какво е положението на новия, при което някои от ваксините ги отлагахме докато той престана да ни звъни и да настоява, а някои ги писахме бити.
това е в момента положението при нас, надявам се да се подобри
бих искала да споделите вие как се справяте с храненето на децата или как бихте се справяли (ако още нямате), как се оправяте с доброжелателните роднини, които се натрапват със съвети или по-лошо - направо с храна, която не желаете да давате на децата си?
