Като малка бях много злоядо дете - не исках да ям почти никакво месо, манджи, бял ориз, картофи... На плодове налитах преди хранене, а всички ме убеждаваха, че трябвало за десерт
. Лелите в детската градина ставаха луди, заплашваха ме по всячески начини, как ли не се опитваха да ме убедят "да си изяждам всичко и бързо"... Аз ревях, седях на масата понякога и час след другите хлапета, но отказвах да ги ям манджите
.
Сега, като се замисля, това, което тогава на околните изглеждаше като капризничене и обикновена детска глезотия, нищо чудно да е било интуитивното усещане на още невръстния ми организъм, че не това е идеалното меню за мен... Ама кой да го разбере тогава
.
Не отричам, че по едно време доста свикнах с разни пакетирани чипсове и джунджурии, с които нашите са ме залъгвали с надеждата все пак да хапна "поне нещичко", но все пак навреме ги отказах и сега въобще не ми липсват.
А иначе с менюто в детските градини, училища, летни лагери за деца и т.н. картинката е плачевна... Едва ли ще се намери нещо в менюто им, дето да не е месно или минало през 3000 топлинни обработки. И добре, айде, не са длъжни навсякъде да предлагат веганска кухня, ама поне да спазваха правилно комбинациите на храните, егати... Ами то - където има месо, непременно ще турят и 5-6 филии бял хляб + картофи... Където има яйца - на всяка цена трябва да им сложат и кашкавал, и сиренце, а и малко ориз, че да не стане съвсем опростено
.
Абе, наистина си е сериозно положението... Дано все пак успеем да го подобрим някак - от нас зависи
.