Значи, в описанието на раздел "Дневници" пише, че всеки може да споделя ... дъра-дъра, и каквото прецени. Благодаря на създателите на този форум за тази възможност.
Някъде драснах в представянето си, че имах проблеми с яйчници, шийка на матка и тн. Всъщност за година и нещо направих бъбречна криза, намериха ми някакво възпаление на яйчниците, което се оказа, че не било възпаление, ми усукана киста около яйчника, два полипа, две ранички /друго му беше медицинското заглавие/, но като резултат за този период ми вляха литри с нещо, което даже не питах какво е, рязаха ме, стъргаха ме, гориха ме. С кеф да се почувстваш парче месо. А, междувременно и съмнения за рак, чудесия.
Минало, заминало, сега съм нов човек. Само дето, тоя новия добре познава стария, та му се връзва на номерата отвреме навреме.
По същество.
Как ги правите тия клизми, бе хора? Начи, освобождавам терена, вода, сол, квото трябва и се зареждам в банята. Гадното маркуче, след като спра да го използвам го закачам така, че да не мърда уж, как си отместя погледа, то пада и ръси съдържанието на иригатора из цялата баня. Аз, нали позитивно мисля, си викам, добре че е само вода и сол. Забърсвам и продължавам. Процедурата беше потресающа, но със силно упорство от моя страна, с частичен успех.
Сутрин - тройчатка. Няма време през деня да го мисля - изпих ли, кво изпих, затова сутрин мешано и давай. Толкова горчи, че чак животът ми се видя сладък. Отивам на работа и всичкото кретен наоколо не може да ми стъпи на малкия пръст. Викам си - тоя, ако знае как стартирах днес... Ма си трая, де.
Кат стана въпрос за работа - обикновено ми се реве сутрин. Но вече съм решила - не така. Събуждам се, опвам се и знам, че днес е страхотен ден. На огледалото в банята казвам, че аз съм си мойто пиленце, да не говорим, че като цяло съм много яко гадже.
Като рекох гадже, та се сетих. Може би вече имам резултат. Има един човек, за когото съм се зарекла, че като го видя първо ще го нокаутирам, после ще го поздравя. Щото все пак съм възпитана. Нощес го сънувах, в най-кошмарната ми ситуация, която можех да си представя. А аз бях толкова бяла и добра, и така добре се отнасях, че чак в съня си се питах на каква се правя. Може би подсъзнанието е решило вече да прости и ми казва да спра да се държа като магаре. А може и да е от тройчатката, как да знам.
С две думи, отправям се на пътешествие. Ако имах уърд в къщи, щях да си творя без да занимавам аудиторията, но нямам.
