Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Atlantis]

ДеНиро, напълно подкрепям 
Мен майче точно в тази пускта комуникация ми куцат нещата 
Ама има лъч надежда, че щом съм тръгнала в правилната посока, все някой ден ще се науча как стават нещата

[бате Бино]

Според мен, всички , които са вече в болница  с тежки заболявания, също са се осланяли на интуицията си..
Обещавам да почерпя, ако ми намерите дори един човек, който да признае, че се храни ( и живее )
"не по интуицията си "
  Очаквам вашите включвания  

( Изключваме, разбира се , тези, които са на кораб, в затвора ,  или на др. подобни места. Съгласен съм, те нямат много голям избор )

По-скоро ще се намерят такива, които с неохота да признаят, че май интуицията им не е била съвсем правилна
 

[DeNiro]

Според мен, всички , които са вече в болница  с тежки заболявания, също са се осланяли на интуицията си..
Обещавам да почерпя, ако ми намерите дори един човек, който да признае, че се храни
"не по интуицията си "
  Очаквам вашите включвания  

( Изключваме, разбира се , тези, които са в затвора , на кораб или на др. подобни места. Съгласен съм, те нямат много голям избор )

Разбирам, но аз визирах, че е добре да се осланяме на онази интуиция продиктувана от разума, а не от апетита. Разбира се, ще кажете интуицията си е интуиция. Затова и има значение доколко човек е навътре в нещата. Доколко е запознат коя храна би навредила и коя би била съзидателна за тялото му. В този случай на един интуицията би подсказала едно, а на друг, ще покаже друго. Така, че определено има смисъл от запознаване и навлизане в по-дълбоките води на материята наречена здравословно хранене, както и здравословно мислене. Всъщност двете са взаимосвързани. Въпросът е да се научим да подбираме, анализираме и усвояваме информацията правилно. Това е един вид изкувство. За съжаление, хората, които вече са в болница или не са чували за подобно изкуство или не са го усвоили правилно.
Ето онзи ден попаднах на пост в който една дама обясняваше, как сланината и ракията били полезни за тялото и, а зеленчуците, виното и плодовете не били. Хайде върви и докажи. Въпросът е има ли смисъл изобщо да се подтиква подобна натура към размисли и съмнения. Някак си, подобни личности са си взаимосвързани с подобни храни и чак сърце не ми дава да разваля подобна идилия. Дамата определено не беше и чувала за здравословно хранене и съответно нейната нтуиция би я подтикнала към сланината. Аз за това казвам, че има значение, кой какво е прочел, осмислил, възприел и прочие.

[Atlantis]

бате Бино, не е нужно "интуицията" да е някакво моментно, случайно хрумване, на което да се довериш. Наистина, ако познаваш тялото си достатъчно добре, интуицията подлежи на някаква вътрешна логика.
Със храната ми е трудно да дам пример, защото съм начинаещ, но при спорта е на същата логика. Като влезнеш в залата, на базата на моментното си състояние, енергия и настроение се насочваш към определена група уреди или упражнения. Просто тялото си знае дали в момента му се занимава с Тае-Бо или Йога и следвайки неговите сигнали ти интуитивно се насочваш на там

[бате Бино]

Аха, дойдохме си на думата..
Май се оказа , че не интиуицията , а познанието е на първо място..  

Atlantis , казваш  "ако познаваш тялото си достатъчно добре"
Добре звучащо клише, съгласен съм
Сещаш ли се обаче, че за целта са необходими солидни знания по анатомия и физиология?  
Ти имаш ли ги ?  
Ние може  да си мислим, че "познаваме тялото си " ,  но не познаваме  ли законите , по които то работи ,  лесно можем да станем колеги на  превърналите се  вече в  ангели , хиляди спортисти , които също преди това са си мислили, че са си познавали телата    Както и на тези, които цял живот ще бъдат сакати или в инвалидни колички.
Ако бяха повече информирани и по-малко самоуверени, вероятно щяха да допуснат това-онова и да предотвратят  събитията..  

А след като даваш пример със залата, ( добър пример )  нека да видим упражнението "мъртва тяга"  - с времето имаш усещането , че си станал почти киборг, вдигаш все по-тежка и по-тежка щанга с лекота, докато изведнъж кръстът не каже "ЧАТ" , след което 1 година си на легло и далеч от залата..  
Същото е и с "бутане от лег" - тъй както си във форма да избуташ и вол, изведнъж късаш гръден мускул
и  за половин година си аут .. Нагледал съм се 30 г. по залите. 

[DeNiro]

Да, така е. Трябва да се абстрахираме от апетита в такива моменти. Аз например планувам какво, ще ям преди още да огладнея, именно за да не позволявам на апетита да ме провокира да се нахвърля върху каквото и да  е храна, когато дойде момента да го заситя. Например, интуицията ми днес ми подскава, че ще се чувствам добре и с някаква салата, освен с телешкият бъргер.
С цялото ми уважения Бате Бино, но разговора май взе да отива в посоката "кокошката или яйцето". Какво пречи познанието на интуицията. Всъщност познанието е торта в почвата от която изниква семенцето на интуицията. Аз пак казвам, човешкият орханизъм е едно цяло и не трябва да се поставя на дисекция постоянно. Познанието, интуицията...всчко е част от едно тяло.

[бате Бино]

Интуиция без познание е много по-малко ,отколкото  интуиция + познание. Това искам да кажа. Даже често е по-добре да я няма тази "голата" интуиция. Най-много да те подведе..  
И когато не ти достига интуиция - тогава  ще прочетеш, ще поанализираш и изведнъж ще се почувстваш достатъчно "интуитивен"  
Вече ако няма възможност за информиране , мислене и за анализ, тогава  - да , разчитаме на интуицията си.
Но ако се замислим,  и тогава тя ще е на база нашият опит , натрупан във времена, когато сме имали възможност да се информираме и да анализираме  

 Най-важното ,според мен , е да можем да отсяваме кога можем да минем само с интуиция и кога е нужно повече..
Но без познание това с отсяването  няма как да се случи    

[DeNiro]

Интуиция без познание е много по-малко ,отколкото  интуиция + познание. Това искам да кажа. Даже често е по-добре да я няма тази "голата" интуиция.  Защото когато не ти достига тя- тогава  ще прочетеш, ще помислиш и изведнъж ще се почувстваш достатъчно "интуитивен"      

Аха, разбрах сега. Значи следвайки тази логика, дивите животни при които няма познание, а всичко се свежда до интуиция би следвало да са по-нещастни от човека, който от своя страна е плод на дълговековно програмиране. Ок, но аз се хващам на бас, че именно поради липсата на познание, дивите животни са именно истински щастливите за разлика от човека, който насилствено убива интуицията, чрез познанието и по този начин се отдалечава от здравето и природата, вместо да се уединява с тях.
Но е добре да се говори на тази тема и много може да се напише по тези въпроси. Темата за размисъл е необятна. От една страна, какво ми е дало познанието освен най-вече умението да живеем в цивилизованият свят и в частност да боравим с творенията на научно-техническият прогрес. Вдичко това прави ли ме щастлив? ...твърдо НЕ( поне не мен)! Ако питаш мен именно познанието е онова, което съсипва красотата в човешките взаимоотношения.

[бате Бино]

Слабичко ти е сравнението. Те винаги са били в своята естествена среда. (Която е непроменена милион години.)  А ние -отдавна сме далеч от нея.
 Отдалечаването от природата закърнява способността за интуиция. Защото вече не се НАЛАГА да я имаме в същата степен   На същият принцип , на който закърняват органи и функции, които не се тренират   Които са станали излишни.   Основен физиологичен закон.  


Щастието не го намесвай, то е съвсем друга категория, друга потребност.. Да оставим, че още няма общоприета формула за него
 Връзката му с познанието? Всичко зависи дали имаш потребност от познание - ако имаш такава, а то ти липсва - ще бъдеш нещастен. Ако нямаш потребност , си "ОК" .Както е казано - "щастлив като глупак"  
Въпрос на потребности..

[бате Бино]

Има и друго
Изброй всички неща , които те правят щастлив СЕГА. После се запитай: А колко от тях ще ме ощастливяват  когато съм на 70? На 80?  Предложение за отговор: вероятно николко..
Докато ако това е познанието, на практика нищо няма да ти попречи и на 80 и на 90..
Трябват ти само едни добри очила, ако дотогава не са успели да направят и изкуствени очи  

[Atlantis]

Е много задълбочихме нещата, а те майче не са чак толкова сложни 
Иначе мен днеска "интуицията" ми подсказва, че трябва да се сдобия с едно бурканче кокосово масло, да видя как ще ми подейства на кожата.
Ако някой има любима марка да споделя

[миа]

Никак не са сложни нещата, но ние човеците, особено когато се отдалечим от естеството на същите тези неща, имаме склонността да се заплитаме и овързваме сами в гордиеви възли.
Здравата интуиция е резултат от сборуването на много фактори, като качествена информираност + високо ниво на духовно съзнание + любов + желание да помагаш +  излъчване и стимулиране на доброто + необвързване +въображение + кристално чисти мисли и т.н.
Ето тука Норбеков набляга на въображението, но си има и подводни камъни и не си ли овладял доброто плуване, резултатът ще е болезнен.

http://www.highviewart.com/taynata-na-ozdravyavaneto-spored-norbekov-4351.html?utm_campaign=shareaholic&utm_medium=facebook&utm_source=socialnetwork

Но както е казал един мъдрец "Не съществува по- добър учител от болката", така и болезнената интуиция има на много неща да ни научи.

П.П. За животните можем само да вметнем, че може би наистина имат някакво ниво на интуиция, но не можем да говорим от тяхно име дали и доколко са щастливи, защото не сме им в кожата.

[Vov]

Според мен, всички , които са вече в болница  с тежки заболявания, също са се осланяли на интуицията си..

   
 
Всеки възрастен, а и много младежи, вече е "наркозависим" следствие на невежествено хранене от най-ранно детство... Никаква интуиция не може да ни помогне, ако първо не си върнем изначалните настройки.
Според мен това може да стане в продължение на 1 година - с достатъчно продължително и правилно проведено въздържане от храна, старателно и неотменно спазване на препоръкита зе хранене/пиене/мислене/дишане/движение... през нея, а още едно такова - в началото на следващата година. Чак тогава, дори след десетилетия невежество, можем, ако искаме , да си върнем безценните инстинкти за живота ни като биологична единица.

[Сочи]

Атлантис, преди години започнах собствената си промяна именно със спорт. Той пораздвижи застоялата енергия и отпуши някой информационни канали вътре в мен, един от които беше именно интуицията. Тогава не знаех нищичко за храните и влиянието им. Просто „случайно“ установих, че растителната храна ми дава повече енергия. Подхождах точно както ти със спорта - имаш нужда от тае-бо, ами просто към тази зала тръгваш, удома има зеленчуци и месо - просто посягам към зеленчуците. Едва след години започнах да чета научна литература. И всъщност това, което ми донесе науката е промяна на съзнанието и начина ми на мислене, оттам автоматично и още промени в начина ми на живот.

Нещата наистина не са сложни, както казва миа, просто се отпускаш и живееш живота си така както смяташ, че е правилно за теб. И всичко се случва от самосебе си.
Вярвай в себе си и собственото си съвършенство.
Вслушай се в тялото си, то само ще ти каже от какво се нуждае. 

[Тихия]

Последните четири изречения на Сочи, формулират една завършена жизнена философия, която апропо аз споделям.
Много приказки се изприказваха, ама много.

[Atlantis]

Сочи, интересно е, че и при мен промяната започна от спорта. 
И до ден днешен го поставям на 1-во място, дори пред здравословното хранене (не, че едното изключва другото разбира се). Имам познат вегетарианец, който практикува йога и се чувства страхотно. За жалост на мен по-бавните движения и спортове ми действат изнервящо.
Не знам кое може да се нарече интуиция, и как трябва да я разбираме, но определено има нещо. Когато почнах да се занимавам със спорт бях на 21-22 и нямаше определена причина за това. Тогава на дневен ред ми бяха съвсем други неща. Просто в един момент почувствах нуждата от много повече движение и грижа за тялото. И до ден днешен мисля, че спорта ми е спестил много главоболия и ми е помогнал в едни от най-лошите ми моменти.
Но това ми решение не беше нито премислено, нито осъзнато, нито водено от някакъв вид себепознание. То си беше просто едно чувство, една нужда.

[Сочи]

Да, тогава и аз го поставях на първа позиция. И определено спининг, тае-бо, аеробика и зумба са си за моя темперамент. А започнах да спортувам за да престана да се търкалям  Напълнях безумно след раждането. Но това беше първият импулс, който подадох за активиране на последвалите промени, без въобще да го съзнавам. Колелото беше задвижено, останалото взе да се случва само.
Навярно и ти затова си тук в този форум, защото е време за следваща стъпка 

[Atlantis]

Да Сочи, точно затова съм тук. 
Само дето следващата стъпка ми е по-трудна и малко по-неясна. Все още леко се лутам, защото ми се иска всичко да науча и да усвоя веднага... ама то си иска време. Все пак вярвам, че рано или късно ще се ориентирам в ситуацията 

[бате Бино]

Много приказки се изприказваха, ама много.

Ами, Тихий, във форум обикновено е така
Всеки счита, че неговите думи са най-верните..
( "И на магарето собственият му рев е мил" ) 

Но ти, след като претендираш да си мъдър и извисен , се очаква да имаш търпение и толерантност и към другите, които не са чак толкова напреднали  като теб.. Учудващо е  тези думи да излизат точно от теб.
Може пък и другите  да имат да кажат нещо оригинално и ценно , освен теб.  

[Atlantis]

Аз иначе да се похваля... една позната ей сега ми каза, че има останало половин бурканче кокосово масло и няма да го използва... та утре ще взема да го пробвам.
Маслото е на Dragon Superfood.
Стана ми интересно, че тя го е използвала едновременно за козметични и кулинарни нужди, което леко ме шашна