Ето на пак пиша - само , че нещата не вървят много гладко в нашето семейство и не ми се споделя даже. Като за начало мъжът ми започна да се отдръпва от вегетарианството и си стана пак предишният върл месояд .
Тъжно ми е - има толкова здравни проблеми а е като магаре на мост - дори не желае да се информира как може да си помогне - РАБОТА , ПАРИ, РАБОТА ,ПАРИ . Това се чува всеки ден у дома - и искайки даже да споделя нещо което ме вълнува различно от тази тема - винаги се оказвам нездравомислещата , летяща в облаците и фантазираща ...
Децата поне са с мен и се опитвам да не се двоумят - разрешаваме им да се яде месо ако поискат , но при всеки такъв случай обяснявам надълго и на широко - какво ядат как е убито и защо не е полезно да се яде
Започна да се купува и промишлени количества сладко , редовно по бутилка кола - / поне замени пушенето с тях / знам ли май е по добър вариант / . И с това въведе още по голямо изкушение- нон стоп ми се задават въпроси, може ли един десерт , и с всеки ден се задават все по често за съжаление .
Много ми е трудно , не от гледна точка на изкушение а защото се чувствам сама .
Малката ми е голяма подкрепа - мисля , че да е вегетарианец и е писано . Не дава да се убие дори муха / щях да съгреша и като ме видя с палка - попита като я ударя нямало ли да умре мухата ? - после добави че обичала мухите , с което ме закова .Разбрах , че имам по разумен човек и от самата себе си насреща - въпреки, че е на 3 години.
Моето меню си остава зеленчуци - ябълки , ядки и кълнове , правя си често сокчета , пчелен прашец сутрин и вечер , масло с лимон и се жабуря отвреме на време с шарлан , или сусамово масло / незнам защо ги сменям като за разнообразие ли ?
Обрахме една дива ябълка по вкусна не бях яла и кой в каквото може пълни.В шапката си в блузата
, раничката не стигна и даже ме е яд ,че много ябълки оставихме - но поне ги одрусахме хубаво за животинките да си хапнат .
Нямам време и няма на кого да оставя децата за да ходя на йога - липсва ми много контакт с правилните хора .
Иска ми се да имам и малко повече лично пространство - всеки си има стая освен мен - и като се събудя сутрин по раничко - няма къде да се усамотя - вечно преча , пускайки си рано котлона да си варя вода или правейки си гимнастика - гледам да не е до децата за да не ги будя , но мъжът ми спи в всекидневната и там пак ми се цупи като му се завлача.
Трудно ми е да направя компромис с детето си за да имам лично време - още е стресирана от двата дни прекарани в градината , много и беше тежко - чувствителна душичка е . А на мен малко ми трябваше , не ми стига че вода от чешмата и дават да пие - яде само готвено и то с месо - ами и за капак и едната и госпожа започна да ми се оплаква колко много е плакала и се държа толкова сопнато , че се разплаках като я оставих втората сутрин . Поседях половин час в колата чудих се дали да я взема , но я оставих . После разговарях с директорката която ме уверяваше , че това няма да се повтори , но - няма желание и нямам вяра за да отавя вече детето си там . Толкова ни е хубаво заедно , замислях се и на няколко пъти дали аз не саботирах това тя да ходи на градина с отрицателните си очаквания
Но ми се иска да има друг вариант където и аз и тя сме щастливи и така...
