Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: За децата и храната  (Прочетена 22872 пъти)

vladi

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 486
Re:За децата и храната
« Отговор #80 -: 09-02-2010, 15:10:22 »

На мен се полага да побутна темата напред.  :)

Бенато, исках да те питам туй-онуй за режима на вашия батко.  :) Интересуват ме разни практически въпроси като: колко пъти седмично му предлагате картофи, ориз, варива; колко порции са кълновете; стремите ли се да има 100% сурови дни или оставяте детето да реши?

Много ще съм благодарна, ако отделиш време да напишеш 1-2 негови менюто, за да имам идеи как да подобря храненето у дома. :)

Попаднах на брошурка със съвети какво да се прави и какво да не се прави, за да хапват децата повече зеленчуци. Инстинктивно си ги знаем тези неща, но ще гледам да ги систематизирам тук, за да се подсещаме.  :)

катеринка

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 171
Re:За децата и храната
« Отговор #81 -: 17-02-2010, 18:38:04 »

Добър вечер на всички!Аз със моите родители имам същите проблеми като вашите,стигали сме до ужасни скандали относно храненето и лекарствата.Заплашиха ме,че ще извикат социалните,защото искам да си уморя децата от глад и болести.Положението ми се струва отчайващо - какво ще правим,незнам(като цяло)?Най-лошото е,че съпругът ми е също толкова заблуден и не иска да прозре истината,а синът ми,който е на 12 копира всичко от него.Не иска да чува за здравословно хранене.Щом тати го яде,значи няма проблем.Единственото,което успях да направя до сега - забраних в къщи да се вкарват неща в лъскави опаковки,за да не гледа малката.НЯМАМ ДУМИ И ИДЕЯ КАК ДА ПРОМЕНЯ НЕЩАТА!!!
Активен

Вери

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2153
    • Магията на суровата храна
Re:За децата и храната
« Отговор #82 -: 17-02-2010, 18:40:43 »

Отдръпни се за известно време.
Приеми техния начин на хранене. Води тиха и пасивна война. На сила хубост не става.
Активен

Кате

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 247
Re:За децата и храната
« Отговор #83 -: 25-02-2010, 03:05:37 »

Вери е права, насила хубост не става. Аз сега съм изпаднала в спокоен период, не споря с никой и се опитвам да не си налагам мнението по въпросите за храненето на детето пред родителите ми, както и пред родителите на мъжа ми. Надявам се, че убеждавам с личен пример поне детето си. Сега синът ми е на 3 и половина и вече сам отказва месо с думите " Аз не искам да ям умряло животно "  или " не искам да ям това, жал ми е за горката животинка" .Той вижда, че само аз не ям месо от семейството. И най-вече, 4е тази промяна се затвърди в мен. Но понякога се случва и да яде месо, особено като сме при бабите. Ако я ял месо или друго нещо вредно, на другия ден до обяд е само сок и плодовете са самият обяд. Предполагам, 4е се чувства раздвоен между моите нови принципи и принципите на средата в която расте. Когато ходи на градина лелите ми казват, че се храни като другите деца. Когато сме си вкъщи обикновено започваме сутринта със сок или плодове, после давам ядки-орехи и бадеми, на обяд му давам нещо сготвено веганско - ориз, картофи, супа, царевица, грах..., слетобяд пак повтарям плод и ве4ерята пак е нещо сготвено. това е, в общи линии, и моят начин на хранене в момента. тази седмица, например, слетобедите закусваше с гранола бар и плод.
Активен

Кате

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 247
Re:За децата и храната
« Отговор #84 -: 10-04-2010, 07:58:14 »

искам да ви разкажа за края на нашето кърмене...Това е нещо, което май аз преживях по-трудно от детето  и дори и сега много ми  липсва :surpris_25:
В началото на март ми предложиха работа, заради която обаче трябваше да отида 4 дни на обучение в Русе. Съгласих се доста неохотно, най-вече заради кърменето. Коци тогава беше на 3 и 7 месеца. Въпреки, че осъзнавах че вече е "голям" , според хорските разбирания, за да продължава да бъде кърмаче, ми беше много трудно да взема решение. Искаше ми се просто тези мили моменти за специална близост между нас никога да не свършват.. :surpris_25:

Реших се и заминах за Русе. Оставих Коци при майка ми със свито сърце. Първите 3 дни гърдите ми бяха много подути и пълни с мляко. Цедях се на ръка сутрин и вечер. На четвъртия ден вечерта се прибрах със смесени чувства и въпроси "да го накърмя ли сега на заспиване или не", "как да се държа ако той си поиска"
Коци ме послещна с думите че вече е голям и няма нужда от такива бебешки работи като кърмене (явно майка ми го беше обработила). Като си легнахме да спим обаче се започна - искаше да го накърмя, аз пробвах да поговорим, но не стана. Той се разрева и ми каза 4е не е трябвало да ходя на Русе и сега вече да нямам мляко. И двамата се чувствахме много зле от ситуацията. Още повече се тормозех, защото първоначалните ми намерения бяха да го кърмя докато той се откаже сам, много исках естествено отбиване, когато и аз и детето сме готови за това...и накрая така и стана  :). Накърмих го онази вечер и всичко се успокои, и на двамата ни олекна  :) Много се измъчвах с мисълта, 4е детето може да си помисли, че не го обичам вече и затова не го кърмя. Но за щастие мисля че успях постепенно в следващите дни, да го убедя и да му покажа, че дори и млякото да спре, аз продължавам да го обичам и пак можем да правим толкова много неща заедно и да запазим близостта и връзката помежду си.

В следващите две седмици, докато се уредят нещата покрай започването на работата, си останахме вкъщи и нещата се нормализираха. Всяка вечер и на обяд преди заспиване Коци проверяваше дали има мляко и като видеше, че няма (то вече наистина беше много намаляло) просто ме гушваше и започвах да му разказвам приказка за заспиване. И сега се гушваме на заспиване, даже скоро пак се беше сетил да провери за мляко и му дадох  ;D но нямаше   :surpris_25:

забелязвам че става все по-самостоятелен. Сега изкара една седмица на село при бабата и дядото по бащина линия, за пръв път го оставих с тях и са си прекарали много добре. А преди самото дете не искаше да остава повече от един час сам там, камо ли пък ден. Е, не беше съвсем без мое присъствие, защото всяка вечер след работа се прибирах  и аз на село при него и сутрин отново тръгвах от там...но доста ме изненада. От една страна даже ми е криво че чак толкова добре си изкарва без мен  ;D но пък разбирам, че той расте и има нужда от свобода и ако сега не му я дам, после вече ще е късно  :heart_2:
Активен

Keit

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 105
Re:За децата и храната
« Отговор #85 -: 13-04-2010, 14:40:31 »

О, много мила история, докосна сърцето ми :peperudi: Кате, според мен и двамата сте се справили чудесно. Желанието ти да го кърмиш е било много силно, за да имаш кърма толкова дълго време.
Активен
С желание всичко се постига!

Даниела

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1580
Re:За децата и храната
« Отговор #86 -: 13-04-2010, 15:29:19 »

 :peperudi: и на мен ми стана много мило...аз не успях да кърмя, нямах никакви знания и кърмих само един месец. За мен беше ужасно мъчение кърменето, много беше болезнено. Възхищавам се на всички майки, които успяват да кърмят толкова дълго време. :Content_14:
Активен

Вери

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2153
    • Магията на суровата храна
Re:За децата и храната
« Отговор #87 -: 14-04-2010, 03:08:01 »

Кате, всичко има начало и край. Знаеш.
Поздравления за дългото кърмене!  :love_026:
Ние продължаваме- Ясен е на 22 месеца почти и няма никакво намерение да се отказва. Бетер новородено е на моменти заради последната четворка зъби.
Активен

Кате

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 247
Re:За децата и храната
« Отговор #88 -: 14-04-2010, 07:03:29 »

Благодаря ви,

Кейт, наистина имах голямо желание да кърмя Коци и най-вече отбиването да протече леко за него и когато той е готов за това. 
Дани, не съжалявай, за това 4е не си могла да кърмиш детето си. По-важното е 4е си се опитала, имала си желание и си направила всичко възможно. Синът ти със сигурност го е усетил това  :heart_2:
Вери, браво на вас, продължавайте все така. И Коци имаше периоди, в който ми напомняше на новородено  :D 
Активен

Вери

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2153
    • Магията на суровата храна
Re:За децата и храната
« Отговор #89 -: 14-04-2010, 07:06:34 »

Аз също кърмих Маги месец, хайде 40 дена. То пък беше едно кърмене....придружено с изцеждане и даване на добавка. Нещо желанието и опитването се бяха изпарили поради незнание, липса на търпение и упоритост.
Активен

Кате

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 247
Re:За децата и храната
« Отговор #90 -: 14-04-2010, 07:33:12 »

И аз в началото бях готова да се откажа, нямах никаква информация, сега се чудя на себе си, но така си беше. Карах си по стандартната схема на захранване - от втория месец сок4ета, от 3 тия плодово пюре...добре, че самото дете ги отказваше и аз в един момент се уморих да настоявам. Хубавото беше, 4е тогава живеехме с таткото при моята баба и тя постоянно ме хокаше да оставя детето на мира и да си го кърмя, 4е цял живот после ще яде и ще пие други работи. Много добре ми действаше  ;D
Към третия-4етвъртия месец аз и детето се преместихме при моите родители в Козлодуй и преоткрих бг-мама, информацията там за кърменето (не знам защо преди раждането не съм се заинтересувала от нея) много ми помогна, беше точно това, от което имах нужда.

Аз също съм давала 3 пъти адаптирано мляко, в много малко количество-30 мл, като за дохранване, но Коци не го искаше и го повръщаше
Активен
 

Страницата е създадена за 0.09 секунди с 23 запитвания.