искам да ви разкажа за края на нашето кърмене...Това е нещо, което май аз преживях по-трудно от детето и дори и сега много ми липсва
В началото на март ми предложиха работа, заради която обаче трябваше да отида 4 дни на обучение в Русе. Съгласих се доста неохотно, най-вече заради кърменето. Коци тогава беше на 3 и 7 месеца. Въпреки, че осъзнавах че вече е "голям" , според хорските разбирания, за да продължава да бъде кърмаче, ми беше много трудно да взема решение. Искаше ми се просто тези мили моменти за специална близост между нас никога да не свършват..
Реших се и заминах за Русе. Оставих Коци при майка ми със свито сърце. Първите 3 дни гърдите ми бяха много подути и пълни с мляко. Цедях се на ръка сутрин и вечер. На четвъртия ден вечерта се прибрах със смесени чувства и въпроси "да го накърмя ли сега на заспиване или не", "как да се държа ако той си поиска"
Коци ме послещна с думите че вече е голям и няма нужда от такива бебешки работи като кърмене (явно майка ми го беше обработила). Като си легнахме да спим обаче се започна - искаше да го накърмя, аз пробвах да поговорим, но не стана. Той се разрева и ми каза 4е не е трябвало да ходя на Русе и сега вече да нямам мляко. И двамата се чувствахме много зле от ситуацията. Още повече се тормозех, защото първоначалните ми намерения бяха да го кърмя докато той се откаже сам, много исках естествено отбиване, когато и аз и детето сме готови за това...и накрая така и стана
. Накърмих го онази вечер и всичко се успокои, и на двамата ни олекна
Много се измъчвах с мисълта, 4е детето може да си помисли, че не го обичам вече и затова не го кърмя. Но за щастие мисля че успях постепенно в следващите дни, да го убедя и да му покажа, че дори и млякото да спре, аз продължавам да го обичам и пак можем да правим толкова много неща заедно и да запазим близостта и връзката помежду си.
В следващите две седмици, докато се уредят нещата покрай започването на работата, си останахме вкъщи и нещата се нормализираха. Всяка вечер и на обяд преди заспиване Коци проверяваше дали има мляко и като видеше, че няма (то вече наистина беше много намаляло) просто ме гушваше и започвах да му разказвам приказка за заспиване. И сега се гушваме на заспиване, даже скоро пак се беше сетил да провери за мляко и му дадох
но нямаше
забелязвам че става все по-самостоятелен. Сега изкара една седмица на село при бабата и дядото по бащина линия, за пръв път го оставих с тях и са си прекарали много добре. А преди самото дете не искаше да остава повече от един час сам там, камо ли пък ден. Е, не беше съвсем без мое присъствие, защото всяка вечер след работа се прибирах и аз на село при него и сутрин отново тръгвах от там...но доста ме изненада. От една страна даже ми е криво че чак толкова добре си изкарва без мен
но пък разбирам, че той расте и има нужда от свобода и ако сега не му я дам, после вече ще е късно