А, не се притеснявай, все пак аз не разчитам на някого да уравновесява душевният ми покой, както се изразяваш. Но твоето изречение ме кара да си мисля, че може би това ти е работа. Как да платя аз за твоята радост, след като за самия мене нямам средствата осигуряващи ми икономическата стабилност, заради което изписах тези постове? Европари отиват навсякъде, нищо не се създава, нищо не остава, а когато ги има трябва да се харчат от раз и набързо... Надпреварите за тях... не ми казвай, че ще се радваш, когато тези хора намерят душевен покой, защото причината е очевидна.
Аз не съм спокоен, защото още нямам земята, също и запасите от зърна и храни в светлата си кухня, с които да изкарам зимата. Ъндъстенд?
Аз се боря да мога да имам тези неща, а търговеца се бори аз да съм сакат, та да не мога! А аз наскоро минах 6500 км до Атлантика и обратно - за да съм смешен, или неспособен да осигуря това, което обикновена овца може да осигури. Това има много скъпа цена, и е породено от изкуственото усложняване по горната формула, което означава, че някой цели да извлече печалба от това. А пък аз съответно вече искам това да е мъртъв човек.
И да ми казват неща от сорта:
"...нека не сме добри, нека сме щастливо себе си" а здравето не може да го няма ако сме"
ми се струва неуместно на този фон.