Относно витамините съм със смесени чувства. От малка са ми давали масовите мултивитамини - разни дъвчащи животинки, сиропи Саностол и т.н. В интерес на истината до училищна възраст бях доста здраво дете, но е било от храната (сладко и тестени боклуци въобще не ядях и дори не обичах), после като ме накараха да ги проям и се почнаха проблемите, съответно ходенето по доктори и лекарствата - противоалергични, антибиотици и какво ли не още. Голям парадокс се е получил при мен - да ме научат да ям шоколад насила, защото другите деца обичали и на нашите им било мъчно да гледат как другите нагъват, пък аз не искам
В един момент просто ми писна и спрях да ходя на лекар, когато се разболея - ефект имаше и то положителен. Научени сме да гледаме на медицинските лица като абсолютни авторитети, а всъщност не виждаме че и те самите са с един куп болести.
Като попрочетох малко повече за витамините и разбрах как, кога и колко трябва да се приемат съответните препарати, чак тогава усетих някакво действие. Против съм постоянното вземане на добавки, но се оказва че храната в днешно време е прекалено бедна - лоши почви, престой по складове, химическа обработка. Демек, май не може да си набавим абсолютно всичко и понякога се появява недостиг, въпреки че се храним добре и разнообразно. Тогава може да се прибегне и към добавки, но за предпочитане от естествени източници, със сертификат и т.н. От обикновените ежедневни витамини няма абсолютно никакъв смисъл.
А това да се предписват разни химически вещества на новородено е престъпление, тъй като по принцип кърмата би трябвало да съдържа всичко необходимо.