Здравейте и от мен!
Казвам се Мариана, приятно ми е! Накратко за мен – аз съм едно „здраво” родопско чедо (родена съм в Смолян), скоро ще изпълня една петилетка откакто уча, работя и пребивавам в модерната европейска столица С метро – София, на 23 съм. Друго не се сещам, че да не заприлича представянето ми на лексикон....
Моята история – винаги съм си била ящно дете с предпочитания към сладкишчетата и млечните продукти, за сметка на това месо не обичам – ама какво от това. В прекрасните години на пубертета ми се сдобих с наднормено тегло, комплекси и всичко което следва от това. За щастие по-сериозни здравословни проблеми не съм имала. Като изключим сърцебиене, което се оказа психологически проблем (резултат от паническо разсройство) – но известно време пиех успокоителни, щото никой в началото така и не разбра какъв ми е проблема – та ей от притеснение съм получавала сърцебиене. Този проблем с малко терапия и правилно дишане го преодолях.
Проблясък относно правилното хранене успях да получа благодарение на излишните кг – скачайки от диета на диета, да не ги изброявам, че колкото са много, толкова са и безумни, попаднах на лечебното гладуване – прочетох книгата на Лидия Ковачева, и започнах. Първо промених начина си на хранене, после включих разтоварващи дни, правих и кратки гладувания от по 3,5 дни – и така за 3 месеца свалих 14кг и като бонус се отървах от гадните пъпки. Всичко беше ок до момента, в който родителите ми и и въобще домочадието – не решиха, че съм прекалено отслабнала и не знам си още какво и че трябвало да спра диетата. Първо спрях разтоварващите дни, а оттам и всичко останало се върна по старому.....честно казано килограмите успях да ги „наваксам” и малко отгоре едва тази година. Още ме е яд на себе си, че съм се предала толкова лесно....отдавам го на факта, че съм била все още дете....
„Възкръсването” на интересът ми към здравословното хранене се дължи най-вече на все по често проявяващите се отново у мен депресивност, избухливост и появилите се признаци на хранително разстройство. Общо взето си дадах сметка, че съм се превърнала в роб на храната и не е нормално да откачам и истерясвам за една вафла, проявявайки признаци на някакъв вид зависимост....С две думи, не това е човекът, който всъщност съм. (Надявам се!)
Към момента отказах всички меса с изкл на рибата и то рядко, така любимите ми сиренца постепенно ги замествам с овкусено тофу, старая се поне 70% от нещата които хапвам да са сурови и в общи линии за целия ден в менюто ми има един път нещо готвено.....Скоро ще направя и едно гладуване на плодчета. Все още съм в началото на пътя, по който вие вече уверено крачите, но надявам чрез постоянството и нарастващата в мен убеденост, че това е начинът и пътят – да преоткрия някъде загубеното ми равновесие (и физическо и духовно). Това малко странно звучи, ама не намирам друг начин да го изразя...
Надявам се в готината си групичка да приемате и такива неопределени индивиди като мен, защото енергията и ентусиазмът ви са заразяващи Успявате да зарадвате искрено човек и да го „зарибите” за идеята! Благодарско!
Специални благодарности на Мер за желанието да сподели наученото, да даде кураж и надежда и на някой друг и да направи този път по-лек и достъпен за всички със съвети, идеи, рецепти и не на последно място - подкрепа!
Май се олях...сори, за което
