Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[vasilena]

Аз тъкмо щях а попитам как е минала срещата,че много ми се искаше да дойда,ама "брада" стана този път.
 

[ДарбиМак]

Василенче, аз мислех да ти звъня... защото и аз до последния момент се чудех да тръгвам ли да не тръгвам ли. Земята е мокра и не става за тефирич. Но се метнах на колелото и право там. Дойдоха Милена с мъжа си и Надежда. Разходихме се из гората. Поприказвахме си. Уговорихме се в началото на септември да направим един малък поход в гората на Аладжата с водач Дарби. Щото познавам местността в детайли и обещах да ги (ви) заведа на едно енергийно място.

[vasilena]

Оууууу суреп,аз съм много "ЗА" да ходим по енергийни места.Коя беше Надежда,че съвсем изключих?Нещо за друга сбирка не казаха ли,преди септември?

[ДарбиМак]

Василенче, няма да има друга сбирка, поне не организирана от координатора. Милена каза, че била заето до края на август. Затова и заковахме датата за началото на септември. Надежда е едно мило момиче с къдрава коса. Май на срещата стоеше срещу нас.
Днес нещо не съм в настроение   От облачното време сигурно ....
Ето какво ще похапвам днес:
7.00 -  цветен прашец
8.00 -  смути - киселец и праскови
10.00 - диня
12.00 - суров омлет
16.00 - ореховки, остатъка от смутито
20.00 - кракери, салата от домати, краставички, пиперка, лук, магданоз, тофу

[vladi]

Днес нещо не съм в настроение   От облачното време сигурно ....

Зелено нектарче, Дарби, зелено нектарче е вълшебното хапченце! Изпитано! 

Направих си от твоето варено жито за обед... Ммммм... Ще майсторя и ореховки, дано им харесат на децата!

[vasilena]

Да,сетих се коя е Надежда  .....еми септември тогава,щом Милена е заета
А днес и аз не съм в настоение,ама изобщо....тия двамата от сутринта ми разказаха играта,направо съм кълбо от нерви
 

[ДарбиМак]

юхууу, бандата, привет!
Днес пак започна деня в  ранна доба. Обаче не с приятности, а с неприятности. Тая седмица я подкарах - думи нямам  Но след всяка неприятност идват две приятности и аз сега си ги чакам да ме споходят. За сега ме боли глава  и се чудя как тъй стана, че не ми се е случвало това от много време
Ето и менюто ми:
6.00 - цветен прашец
7.00 - смути - обичайния киселец с банан (ей няма опасване това чудо)
9.30 - праскова, ореховки ммммммм! много са вкусни!
12.00 - кракери, тиквичков тахан
15,30 - две праскови (ореховките свършиха  )
20.00 - суров миш-маш - това е  суровия омлет плюс доматки, пиперка, лук, магданоз, солчица и зехтинче само ако ви е по вкуса. чудех се дали да напиша рецептата, но е производна на суровия омлет та се отказах.
да ви кажа имам две деца, да са живи и здрави, така ми подяждат в сладкото! майката не може се вреди. и аз си крия в едни кутийки и си ги нося на работа, щото не могат до тук да се доберат мискините  ама те не си спират фафлите  като ми ръбат бисквитките   

[ДарбиМак]

Е!?! Какво има да пиша аз в моя дневник  хапвам там някви здравословни манджи а всеки ден минавам 15 км в най-големия прашоляк, прибирам се в електрифицираното ми жилище и готвя мазна мусака на мойте тамагочита. 
А хората си живеят здравословно.  Далеч от циливилизацията, хранят си децата правилно и природосъобразно.
Повече нищо няма да пиша аз, ами само ще чета, кво са написали хората дето знаят как се правят нещата. Или ако не знаят ги правят както знаят и то се получава.
Напрово съвсем благородно завиждам на Ню Ейдж за начина на живот който води със семейството си. Има да се учаааааа. МНого да се уча!
Надявам се до няколко години да сменя и аз начина на живот. Че децата ги изтрових с продуктите на цивилизацията, но може внуците да отгледам правилно 

[escorial]

Разправях ли аз да ходим във Вилкабамба...  

[ДарбиМак]

хайде, тръгвам! направо там ли ще се видим 

[ДарбиМак]

Днес ядох сурова царевица. До сега не съм пробвала, но днес изръфах един мамул. Ако не сте опитвали да ви кажа, че е много вкусно.
И ето какво си хапнах днес! От патлджан е. Напрово, мммммммммммм!

[marulka]

ох лелче, пускай бърже рецептата за патладжана, че са израсли цяла камара на градината, да ги награбвам

царевицата е супер, то никва разлика във вкуса с варената, няма смисъл да я убивате ако ви се яде царевица...

[ДарбиМак]

да, царевицата има абсолютно същия вкус даже по-добър като е сурова.
аз със тоя патладжан ще направя революция на храненето вкъщи. едвам си го спасих от месоядните

[marulka]

той баш на месо има вкус тая пущина, много е добър... Верито беше пуснала некви рецепти с патладжан в сайта си, ма едната е с оцет (който не понасям), другата не мога да я схвана, дано твоята да е по-елементарна, че ми се прияде вече...

[ДарбиМак]

аз от нейния сайт взех идята за мариноване на патладжана. но си го направих по мой начин. абе днес го мислих някоко часа докато го забъркам

[Вери]

Да, верно е, има вкусна месо. Ние мариновахме миналата седмица цели 5 патладжана. Познайте дали има все още от него. Днес пак купих. Замислила съм този път лазаня.
Марулче, ако ти се занимава и имаш време, драсни там какво не можеш да схванеш. да не спамим тук.

[ДарбиМак]

Приятели, последните няколко дни прекарах сред чудните гори и скали на Рила. Обикалях в Мальовишкия дял. Бяхме три мадами и много се веселихме. Първият ден пътувахме в горещ ден към Говедарци. Беше ужасна жега и хладната прегръдка на планината ни прие ласкаво. Почувствахме се очаквани На следващия ден сутринта валеше дъжд и това ни смути. ПРи дъждовно време само трябва да вървиш и нищо не можеш да видиш около себе си. А ние бяхе отишли не само да се уморим, но и да се насладим на чудната природа. Много скоро слънцето се усмихна и разсея облаците от небето. Маршрута беше лек и приятен. Първо минаваше през поляни обсипани с цветен килим. Аромата от свежите треви ни омайваше допълнително. А пред нас се откриваше все повече  величествената  осанка  на Мальовица. ПРеди няколко години тази местност беше опустушена от пожар, но сега природата  е възстановила растенията и гледката е много възраждаща. И най-лошото да се случи винаги може да се възстанови красивото и доброто. Пътеката ни заведе до Страшното езеро. Това е едно гушнало се между скалите езерце, в което се потапя една скала със силует на чудовище. Това чудовище пие ненаситно вода от езерото и се оглежда. Туристите не се страхуват от него.Судоволствие отдъхват край него. И ние поседнахме морно на тревичката за да се порадваме на чистият въздух и спокойствието на водата. След като напълнихме очите и душите си тръгнахме обратно към хижата.  На другият ден ни очакваше същинската част от маршрута – връх Мальовица – Рилски езера. Мальовица е един от най-красивите връхове в България.  Изкачването му е изпитание за начинаещия турист. Упорито изкачване! Пътеката минава през три тераси, които са почивка за краката. Стръмната пътека  минава през живопистни водопадчета, ромон на ручейчета. Освен туристите по пътеката имаше и кончета, които кой знае защо бяха решили да пладнуват на стръмния склон на Мальовица. Катерейки се нагоре изведнъж пред очите ни се показа гушналото се в гънките на върха Еленино езеро. То е много красиво. В него се оглежда Елени връх и Мальовица. Много измамно кани да се задържиш около него, но последния етап от изкачването мами към върха. И така след 3 часа изкачване ние бяхме на връх Мальовица. Неможете да си представите каква радост за очите е да погледнеш от високо. Гледката е невероятна. Случихме на ясно време. Виждаше се много ясно Мусала и Вихрен. Това рядко се случва в планината особено през лятото. Обикновено има облаци, които скриват чудната гледка. След върха следва една дълга почти равна пътека през Вазов връх до Седемте рилски езера. Върви се по билото и от двете страни се виждат чудни панорамни гледки. От ляво се вижда Рилски манастир, гушнат в гората, а от дясно Урдините езера сред суровите скали на циркуса. Рилските езера е много посещавано място от туристи  и от  не съвсем туристи. На мен лично не ми допада, че е лесно достъпно и се навъртат там хора, които определено нямат  място в планината. Сквернят я с присъствието си. Замърсяват природата.  Но така или иначе когато стигнеш най-високото езеро – Сълзата – и погледнеш от горе се открива чудна гледка. Аз лично най-много харесвам Окото.  Та поседнахме при Окото за да се порадваме на слънцето. А то ни гушна в меката си топлина и ни дари с най-разкошната си ласка. Много е вкусно са си похапнеш на такова място, а колко е сладко да си пийнеш водица... За такива мигове си струва да живее човек. Много ми се иска да прекарам на това място няколко дни на палатка с любим човек и да се радваме на взаимни ласки под звездите. Звуците на природата са достатъчно романтични за да се наслади човек на себе си и любимия до него човек. Е, ако някой реши да посвири на сакс няма да го замеряме с камъни, но смятам, че това не е съвсем необходимо.  Седемте езера са – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнаци, Трилистник, Рибно, Долно езеро. Изреждам ги в реда им от горе на долу. На нивото на Бъбрека е поляната на дъновистите. Това е едно ширико, обширно плато. Наистина внушава страхопочитание. НИе застанахме в центъра на кръга, където дъновистите извършват ритуалите си. Заредихме се с енергията на това плато и поехме към хижата. За хижата няма да ви разправям. Едно място, където може да стигнеш с лифт. От това по-ужасно няма! На следващият ден през чудесна гора слизахме към Говедарци. Гората беше много гостоприемна. Хапнахме доста боровинки. Набрахме си билки. Беше едно много разтоварващо вървене, краката се освободиха от напрежението. Бяхме доволни и в същото време тъжни, защото ни предстоеше да се върнем в града.
Ето това е едно малко ходене в планината, което те зарежда с енергия поне за няколко месеца суетене и бързане да свършиш работата за която ще получиш заплата...

[Mariya]

Здравей,ДарбиМак!
Чудесни пътешествия.Да се самопокана за другата година и аз.

[ДарбиМак]

Мария, привет!  Няма никакви проблеми. Вземаш една раница и идваш на баира  после ти ще пишеш пътеписи 

[Mariya]

Мария, привет!  Няма никакви проблеми. Вземаш една раница и идваш на баира  после ти ще пишеш пътеписи 

Здравей ,и обувките ще си взема че без тях не тръгвам по баирите ,аз ще снимам че не съм много по писането.
само да не ме забравиш  ,някаде около май,юни 2010 съм там .Кажи на кой баир ще сме