Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[iskrena]

... пчеларска ферма "Мана". Това е Манол Тодоров от Царево - няколко пъти е печелил първи награди за манов мед на изложенията в Царево.

МАНов мед от МАНол, ми, много ясно, че трябва тоя да е ЦАР на изложенията в ЦАРево - името му го подсказва 

[salvaje]

Днес, сигурно съм изпил 2 литра сок от моркови (предимно), ябълки и цвекло. Доста добре понасям първите студени дни. Май по-добре от предната зима...само незнам защо...малко съм гузен, но предната зима бях много по-строг суровоядец от тази много често почнах да ям варени кълнове от нахут. Друго влошаване в диета ми...миналата зима салатите ми бяха абсолютно без подправки... а сега мога да кажа, че съм се пристрастил към горчицата. И май към лютото...немога да си намеря достатъчно люта горчица без всякаква ненужна химия вътре...  но даже и като няма химия, все слагат някакъв оцет и сол в горчицата, трябва да видя дали лесно се прави домашна...

Още по-странно...до края лятото обожавах лука и често изяждах по една глава на сядане. А сега като ям много по-малко лук и чуствам дълго време нещо неприятно в устата си, така че го отказах. Но пък засилих лютите чушки и черния пипер. Чудя се...дали индийците са прави и тялото ми иска люто за да се стопли, или подсъзнанието ми си мисли, че индийците са прави и затова иска люто за да се стопли... много сложно!

Покрай тази горчица, почнах и да ям много марули. А пък после покрай марулите и много горчица... и май е крайно време да ги спра. Не им е сезона вече и си представям какво постижение на химията са.

Лятото мисля, че доста съм се доближавал до 80/10/10. И се чуствах доста добре. Сега обаче плодовете не ми вдъхват таково довере...и съм доста далече от 80/10/10. Даже удрям по някоя друга лъжица тахан.   И пак се чуствам доста добре. А в някой отношения тренировките са по-добре от лятото. Съвсем почвам да се обърквам вече   значи или мазнините не са ми чак такъв проблем...или просто все още изразходвам някакво гориво останало отпреди и като свърши ще е рязък спад...

Хм...само деградира храненето ми май. Поне вече свикнах малко с житените кълнове и не са ми толкова гадни.

Преди няколко седмици, за кратко, се завърна синузита ми, запуши ми се едната ноздра. Понеже наскоро преди това бях правил някакви прегрешения с ориз и тестени, и се зачудих...чак пък от толкоз малко ли се намери слуз да се задържи в носа ми...Но мина доста бързо, а сега носът ми е доста отпушен и не тече (или поне не толкова), както преди обичаше да прави супер дразнещо, като изляза отвън на студено.

Иначе много се издразних на запушения нос. Много е гадно да правиш стойка на ръце с запушен нос. Но точно тя мисля, че ми помогна да го отпуша по-бързо.  

[purelove]

Можеш да си направиш домашна горчица без изкуствени консерванти, оцветители и сгъстители. Използваш бял синап или черен, подслаждаш с кафява захар или мед, студено пресована мазнина, хималайска сол
http://didi-mybook.blogspot.com/2012/10/blog-post_4762.html
http://pep-4o.blogspot.com/2012/10/blog-post_16.html

[salvaje]

Лунното момиче, благодаря за рецептите. 

[salvaje]

Прочетах Strength from Eating от 1924. Припомни ми две важни неща, които все забравям. Храната трябва да се дъвче докато не стане на течна пихтия. И 2 хранения на ден е по-добре от 3. Според автора това важи даже и за хора занимаващи се с тежка физическа работа, че даже и в по-голяма сила.

Някакви експерименти ми се въртят в главата, но не съм решил още как точно да ги осъществя.  Не мога да се храня разделно, особено зимата, но като цяло се стремя да не смесвам твърде много неща на едно хранене. Обикновенно ям по три пъти на ден и често някакви леки похапвания между тях. Например, на основно ядене немога да се наям с ядки, мандарини или мед, но ми се прияждат някой път и ги ям между основните. 

Сега ми се иска да пробвам за няколко седмици да мина на 2 основни и никакви похапвания между тях. Но това пък означава, че на едно ядене ще трябва да смесвам повече неща или пък изобщо да не ги ям...

Малко съм объркан . Искам да разбера как е по-оптимално за организма ми да преработва храната: с по-често ядене на сравнително еднороодна храна или с по-рядко ядене на по-смесена храна. И май знам отговора но ме е страх да го приложа...по-рядко и еднородна.

[purelove]

Какво имаш предвид под "по-често" ? Дори и когато не си гладен, само защото си обвързал храненето с часовниковия механизъм?
Salvaje, нали си даваш  сметка, че дори да си изчислил до прецизност технологичното време, което му отнема на организма, за да хидролизира храната и да използва една част за енергия, друга за пластичен материал, в отганизма ни протичат не само процеси на анаболизъм, но и катаболизъм. Т.е. след определен интервал, ти дори и да не подадеш поредната порция храна отвън, организма ти ще рециклира болни и отслабени клетки и пак "гладен" няма да остане. Минава на ендогенно хранене и рециклира отпадъка оптимално. Т.е. процеса на хранене е непрекъснат. С подаването на поредната порция отвън единствено натоварваш ендокринната, храносмилатената, ензимната система.. Ако се храниш интервално с 2 основни и 2 по между тях - е кога организма ти ще разгради отпадъчните в-ва ? Тези отпадъци само се акумулират, подкисляват организма и разяждат здравата тъкан. Т.е. когато говориш за оптимална преработка на храната вкл и време за преработване на отпадъка. Тялото винаги е нахранено
Лично аз ти препоръчвам режима, който спазвах аз и съпруга ми в момента - двукратно хранене (салата, микс от няколко зеленчука) и някакъв плод или два фреша. Никакви екстрахирани мазнини (в изкл случаи лъжица мазнина на ден),  никакви  - мед, ядки, тахан, фурми, банани и разни супер храни. Максимално просто хранене.
Плодовете се ядат самостоятелно. Различни видове не се омешват на едно хранене.
Експериментирай ако искаш да си здрав и енергичен

[iskrena]

Л.М., какъв е проблемът с меда, ядките, фурмите???

[salvaje]

Така, почнах постепенно да намалям размера на закуската и да избягвам междинните хапвания. С закуската става доста лесно... радвам се, че вече го няма тоя страх, че ако не закуся и ще отслабна още... С междинните хапвания е доста трудно... все ми се прияжда нещо...и последните 2 дена неможех да устоя много...

Но поне с друго начинание имам повече успех. От доста време, все  се каня да почвам контрастни душове, и всеки път си казвам, сега е много студено, айде като се стопли... Най-накрая спрях да си го казвам и почнах да ги правя. И разбира се чуството след тях е прекрасно...като сега 

Сега съм на някаква ретро натуропатска вълна в четивата си. Чета Назад към Природата на Адолф Луст и това ми беше вдъхновението да спра да отлагам контрастните душове. Харесва ми как книгата ми променя втълпеното мнение за студа, като за нещо лошо от което се настива, към целебно средство на природата.

[salvaje]

Днес забелязах, че ми е абсолютно невъзможно да гледам към слънцето и да не се усмихвам. 

[salvaje]

Все  нови и нови дневни ритуали добавям...

Сутрин и вечер мигам с лице потопено в студена вода. Доста усвежаващо действа на очите. Доотпушва носа ако има нещо.

Вечер, завършвам регулярния душ, със контрастни душове. Горещата вода отваря порите на кожата, студената ги затваря, и всичко това трябва да способства изхвърлянето на токсини през кожата. Най-добре би било да ги правя контрастните душове сутрин, но нямам толкова смелост... След контрастните душове не бързам да се облека а оставам по кожа за да диша... последните два дена излизам и на терасата, където ефекта е по-голям.

От около 4-5 дена спа без възглавница. Мисля, че вече свикнах без нея.

Напоследък си мисля колко много глупости са ми втълпили възрастните докато съм бил дете, уж за да съм здрав, а то точно обратния ефект има...глупости от типа на:

"Закуската е най-важното хранене за деня!"
"На нищо не мирише сиренето. Яж, яж! Хубаво е."
"Сложи си шапката!"
"Не излизай къпан!"
"Не стой на течение да не настинеш!"
"Не ходи бос!"

[Тихия]

Това за слънцето го усещам и аз.

[salvaje]

Снощи четах от "Твойте Сили и как да ги използваш" от 1888 на Прентис Мъмфорд. И попаднах на доста интересни неща. Накратко, всяко опитомяване на растение или животно от човека е перверзия и робство за духа на животно или растението. Питомните растения и животни са ограбени от силите си и стават безпомощни и зависими от изкуствените грижи на човека и когато той яде от тях внася в своя дух тази безпомощност и зависимост и също губи от силите си.

No animal taken from its wild or natural condition, and
trained by man through successive generations for man’s use, is
really improved as an animal. It is only improved for man’s use
or pleasure. An animal overloaded with fat, such as may be seen
at an agricultural show, is deprived of agility and strength. The
development of fat to such an excess is an injury to the animal.
Man’s domestication of fowl or animal is artificial; it makes that
fowl or animal entirely dependent on him for its support; it is
then unable to sustain itself as in its wild or natural state. The
domesticated duck or goose is a helpless waddler, almost unable
to fly: its power of flight has been lost through generations of
captivity. The bird or animal has a right to all the powers nature
has given it. We rob it of those powers for the sake of its flesh,
its eggs, or such use as we can make of it.
The spirit of the domesticated animal is absorbed into that
of man. With it he absorbs the spirit of slavery, of dependence,
of helplessness. He absorbs an unnatural, forced, and artificial
product of spirit. This tinges his own spirit with that of slavery,
dependence, and a certain helplessness. So the wrong he does
the animal returns again to him.
Nature refuses at last to perpetuate forced or artificial
conditions in any sort of life. The higher or finer the breeding,
the greater the care required to sustain bird, animal, or vegetable,
the more liable are they to disease. Our highly bred cattle
must have warmer housing, and food requiring more care in
its preparation, than the so‑called inferior type. A Californian
mustang, which is a near approach to the wild horse, will
sustain itself and do hard work where the highly bred animal
would starve. Eventually, a point is reached where artificial
breeding can go no farther. The artificialized type grows more
and more delicate, and requires more and more care. If that
care be removed, and the animal can survive, it returns in a few
generations to the original wild type, as is seen in the rabbit;
which, if left alone, will in three or four generations revert to
gray, the color of the wild species, and when it is gray is a hardier
animal than when white or “pied.” Nature, after all, knows best
what to do with her own. Man makes no real improvements
on nature. Let the spirit alone to its own impulses, let the spirit
alone to its own direction, and it will do all things well. When
we meddle with it, we bungle.
All grains, fruits, and vegetables cultivated by man are natural
types captured and enslaved by him. They are bred to forced
conditions. They are dependent on man’s care. Remove that
care and they cannot sustain themselves, as do the wild growths,
or as did the parents of our present wheat, potato, apple, cherry,
or other vegetable in their natural states. In consuming these
artificial growths, man absorbs also their spirit of dependence,
of slavery, and unnatural condition. All this tends to cripple and
retard the growth of his spiritual powers.
All cultivated vegetable growths, like all artificially raised
animals, are more subject to disease than the same species
in their wild state. If neglected by man, they either disappear
altogether or revert to the original type.
You may ask how could man have lived without the
cultivated grains, fruits, vegetables, and animals? The answer is
that man is not a body, but a spirit using that body; that had
this spirit grown naturally it would have found other and better
means for feeding and strengthening the body than those
now used; that a higher degree of spiritual power would have
gathered, appropriated, or condensed out of the elements any
food or any flavor of food desired, as did the Christ when he
fed the multitude; that when man, ages ago in his blindness,
feared to trust in this way to spirit, and trusted altogether in the
material,—in flesh and grain for food and in artificially reared
flesh and grain at that,—he cut himself off from his higher and
better life and happiness, the life of his spirit.
The tree of knowledge in the Garden of Eden, and the
ill effect of its fruit on two persons, is not fable. The garden
was the earth in its natural condition. Adam and Eve were
the ancestors of our present white races. They were brought
to this earth by a superior power from another planet. They
possessed an intelligence superior to the dark races then on
the earth. The powers that brought them wished these two
persons to depend on their own spiritual powers for support.
They wished them to feed only on the wild fruits about them,
so they should absorb only the natural and more powerful
spirit of such growth. They did not wish them to enslave any
form of spirit embodied in a material organization, and corrupt
that spirit through any forced and artificial process. The tree
of knowledge implied that there were ways and means for
bringing about these artificial growths which it was not well
for them to know. The superior wisdom wished them to learn
their spiritual powers, as they do us. These would have done
for them far more than the material, as they can for us. The
spirit’s faculties, when cultivated, can enable people to leave
their bodies, traverse vast spaces, and visit other continents,
and even planets. It can make man entirely independent of
the present cumbrous devices for locomotion. There would
be no need for bringing any merchandise or product of one
land to another when a few seconds could carry our spiritual
body to those lands. Spiritual power would make all and any
food desired out of the elements, at will. This would render
unnecessary cultivation of the soil, and all forced and artificial
growths of animal or vegetable.
Adam and Eve failed to trust in this power. The knowledge
forbidden them was the knowledge for sustaining the life of
their bodies through these forced and artificial states of animals
and vegetables,—through captivity of natural organizations,—
through an unnatural development in such captivity,—through
a making of the animal what nature did not intend it should be,
as well as the plant,—through killing and slaying, and renewing
of the human body’s life by the unnatural life or spirit from
another body.
“If ye eat of the fruit of the tree of knowledge,” said to them
the Higher Power, “ye shall surely die.” They did eat or absorb
the thought of this knowledge from some source, possibly from
the lower races about them. They captured the wild animal,
and made it, through artificial rearing, a creature nature did not
intend it should be. They did the same by the plant. Then came
the slaying of these animals, and the feeding of their own bodies
with their blood. Twice is it repeated in the earlier chapters of
Genesis, “Ye shall not partake of the life which is in the blood.”
In Eden the animals did not fear man; there was no need
for their domestication. Even to‑day wild creatures in their
natural state can be wooed by persistent kindness to thorough
tameness.
But with captivity and killing and hunting, the bird and
animal learned to fear man; Eden was over. The fear implanted
in the animal is through eating of its blood, again transferred to
man. So is every other unnatural or distorted quality, coming of
artificial or unnatural growth. We absorb of the helplessness of
plant or animal entirely dependent on man’s care.
Adam and Eve failed because of their inability to comprehend
and trust to spiritual law; they would trust only to the material.
The material is temporary; the spiritual is permanent. What
we see, be it tree, animal, or any form of matter, is really held
together by spirit. We should call the attraction of cohesion, the
power of spirit to hold all matter together. To trust in material
things and material law, as it is mistakenly called, is to trust to
the engine that draws the railway train, instead of the engineer
who runs it. The engine represents the material; the engineer,
the moving and controlling spirit.

[salvaje]

Днес, вървях из дъжда. Минавайки покрай макдоналдс, се хванах, че гледам на хората зад стъклото със подобно съжеление, каквото бих изпитал към диво животно, затворено в клетка за да се експериментира с него. Знам че не трябва да се съжеляват и съдят хората...поне се осъзнах на време!

[съншине :3]

Това, за което си помислих докато четях поста ти беше, че и аз изпитвам съжаление, но не и вина от това. Животното не може да се защити от човека, докато човек (особено сега с интернет) има купища информация, която трябва само малко да пресее, а не да се хваща за 1 книга и толкова. Когато споря с хората относно месоядство и т.н. техните аргументи в 95% от случайте са четени в "БодиБилдинг"-теам   Вървят като овци по стадото без въобще да мислят дали наистина това е най-доброто за тях.

Вчера гледах една лекция на Ошо относно отговорността. Учили са ни от малки да поемаме отговорност към родителите си, роднините и т.н., но не са ни научили да поемем отговорност към самите себе си. Може би това е да "порастнеш" - да знаеш, че ти ковеш здравето и съдбата си. Ако повече хора бяха осъзнати, нямаше да има нужда дори и от закони, които да укротяват "животинско(То)" в нас. Щяхме да бъдем добри, защото е под нивото ни и в грешка с природата каквато и да е било лоша постъпка - към самите себе си и другите живи същества.

[salvaje]

И аз не съм изпитал вина...невиждам причина, а и да имаше, вината е доста безотговорно пилеене на енергия. Иначе, съм много съгласен за отговорността към себе си (не че имаме отговорност към някой друг де). 

[salvaje]

Най-накрая дойде времето, което чаках цяла зима.  Трябва малко да се успокоя, че вчера и днес, най-зверски преяждам с пъпеши, ягоди, череши, домати и краставици...

[съншине :3]

Давай, давай - да не съжаляваш зимата. 

[Iggiberry]

Какво означава преяждам? Колко кг примерно? Да знам аз къде съм.

[съншине :3]

Зависи на кои, колко му е голям стомаха. Стане ли ти тейко, получиш дискомфорт или пък те хване мързел след  хранене - значи си преял. Поне аз така си го разбирам, мойе и да греша. Извинявам се за правописа, лош кирилизатор. 

[salvaje]

Трудно ми е да кажа колко килограма, но ориентировъчно вечерята ми снощи беше:

един и половина (средно големи) пъпеша
череши ( ~ 800 - 1200 грама, трудно ми е да кажа колко, имах една щайга с домашни череши и бях притеснен че се развалят...направих най-доброто на което бях способен...)
2 розови домата + 4 курнишона + половин глава лук
малко покълнал слънчоглед

Преди да легна...немога да кажа че бях гладен, но ми се прияде мед...така че и малко мед.