Мисля, че акцента на темата е „Защо всъщност правим добро?“, нали?
Немалко философия се появи в предните постове и в това лошо няма – все пак Добро и Зло са философски категории, приемани, дефинирани, отричани и прилагани според времето, целите, нуждите и обстоятелствата. Беспорно няма категорично мнение що е това „Добро“, по-скоро понятието е като
размито множество в математиката и съответно налага ползването на
размита логика.
Но темата е за правенето на „Добро“, а тук се споменаха кражби на ток, кражби от богати, от държавата, от какво ли не и от кого ли не още, неплащане на осигуровки като форма на социален протест, убийства за възмездие, игнориране на закони и държавноста като цяло и прочее други „добри дела“, които меко казано ме хвърлиха в смут, но в същото време само затвърдиха размитостта на понятието. Накратко – субективизъм в най-яркото му проявление, поради характера на понятието, разбира се...
По-удачно би било, а и по темата, ако всеки си дефинира своето си виждане за „Добро“ и сподели защо всъщност го прави, ако изобщо прави добро... Иначе отново ще изпаднем във философски колапс.
Що се отнася до Държавата, смея да напомня на тези, които са забравили, че държавата – това сме ние и никой друг. И какъвто е народа, такава му е и държавата. Има и поговорка – Всеки народ си заслужава управниците. Дистанцирайки се от държавата, можем удобно да я приемем като враг – ТЯ, която несправедливо ни ограбва, взема ни пенсиите, данъците, кара ни да плащаме осигуровки, да се ваксинираме, ограничава ни в редица отношения и т.н. Е как да не се изкушиш да не прецакаш и/или ограбиш врага, когато ти падне на сгода?
От другата страна на барикадата сме НИЕ – онеправданите от несправедливите действия на държавата спрямо нас. С две думи има конфликт, а тезата е, че докато държаавата не се промени, т.е. да промени отношението си спрямо нас, НИЕ ще сме в правото си да правим „ДОБРИ“ неща спрямо нея.
Но нали има и уредени държави по света? Тях кой ги е оправил? Някой външен? Не, нали?
Та дилемата е дали рано или късно да оправим държавата си или да търсим изход от положението (популярен е Терминал 2 на летище София)?
Удобно е да чакаме, както повечето време сме чакали, а ако нещата не се оправят да си имаме оправдание и да намерим душевен мир.
Малко е объркващо за мен. Защото на практика най-често се сблъскваме с някой чиновник или друго лице, олицетворяващо Държавата а не с нея самата, нали?
А тези политици/управници/чиновници и прочие държавни служители, изхранващи се от нашите данъци не са паднали от Марс, а са от нашите среди – те са нечии съседи, роднини, приятели, познати. Ако болшинството от нас са „Добри“ по общоприетата за това норма, то няма как тези хора да са други и обратно.
Мисля, че казаното дотук не е в противоречие със заглавието на темата.
Но да не удължавам повече поста, че то може да се пише до безкрай...
Смятам, че следващите постове е добре да са по-конкретни и да отговарят на въпроса „Защо всъщност правим добро?“ иначе рискуваме да разводним темата до хомеопатични концентрации...
Всъщност аз вече съм отговорил на този въпрос в предишните си постове, както и някои от съфорумците.
Та така де, защо всъщност правим добро?
Автор
Тема: Защо всъщност правим добро? Замисляли ли сме се изобщо? :) (Прочетена 73395 пъти)