Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Ortodoksalen_Anorektik]

Истинска свобода има разбира се и тя минава през клошарския бизнес.   ЕТ  създава много стрес, нужда от задължителни мисли всеки ден по:  реклама, поръчки, касов апарат и абонамент, счетоводителка, осигуровки, офис евентуално наем и заплати. Това е кошмар .....  а на клошарина му е все тая, ще повърви един два часа да претараши казаните и ще намери нещо да кльопа.  Хем фитнес хем чист въздух ..
Свободата настъпва когато няма желания а талава липса на желания съм срещал само в литературата не и на живо.

[Ros]

Предварително се извинявам, че формално съм извън темата, но го правя с най-добри намерения!
Орто, ще ти задам три въпроса, ако искаш отговаряй:
1.Това симпатично и щастливо момче на аватара ти ,ти ли си?
2.Съзнателно ли си си избрал ролята на вечната опозиция и на всяка цена?
3.Съзнателно ли сам отсичаш клона, на който пак сам си избрал да кацнеш?
Ако на втория и третия въпрос имаш положителен отговор, струва си да се замислиш дали не е по-добре поне малко да обичаш опонентите си .Така ще заобичаш повече и себе си.

[triedin]

Всъщност не съществува добро и зло.Тези понятия са две от вечните философски категории,които никога няма да получат своята дефиниция.Защото са илюзия,плод на човешкото съзнание,резултат от двойнствеността на света  в който живеем или както искате така го разбирайте. Всичко е въпрос на гледна точка.И тази относителност беше добре илюстрирана в примера с котенцата.А такива могат да бъдат давани до безкрайност.А относно самият въпрос защо правим добро/приемайки думата добро като условна,тоест касаеща Нашето разбиране,възпитание,осъзнатост,соц.принадлежност,религия и т.н./ отговора е един - егоизъм.И повярвайте ми в това няма нищо лошо...хм и нищо добро. 

[Ptirinha]

Хем фитнес хем чист въздух ..

интересно е защо са му чистия въздух и фитнеса(виждам, че това показваш като плюс), при условие, че кльопа развалена храна от и без това развалените продукти по дефолт(от производителя)..

**е, ако намери кълнове и зеленчуци, може и да е останало нещо по-различно

[Ros]

"Самосъжалението поражда необходимост за направа на добрина."

Всъщност не съществува добро и зло.Тези понятия са две от вечните философски категории,които никога няма да получат своята дефиниция.Защото са илюзия,плод на човешкото съзнание,резултат от двойнствеността на света  в който живеем или както искате така го разбирайте. Всичко е въпрос на гледна точка.И тази относителност беше добре илюстрирана в примера с котенцата.А такива могат да бъдат давани до безкрайност.А относно самият въпрос защо правим добро/приемайки думата добро като условна,тоест касаеща Нашето разбиране,възпитание,осъзнатост,соц.принадлежност,религия и т.н./ отговора е един - егоизъм.И повярвайте ми в това няма нищо лошо...хм и нищо добро. 

zigzag и  triedin са и прави и не са.Всичко зависи с каква мисъл е направено доброто/ и изобщо каквото и да е действие и от чия страна е погледнато/.
Винаги има две страни.Ако правим добро с добри намерения, то наистина е добро/за правещия добро/Тук  не участват нито самосъжалението нито егоизма и тем подобни.Ако доброто е направено от съжаление или самосъжаление - да доброто е плод на самосъжаление, но си остава добро.Ако е направено от егоистични помисли - да доброто е плод на егоизъм, но си остава добро.До тук става въпрос за доброто, погледнато от страна на правещия добро.
Друго е, ако погледнем от страна на получаващия доброто.Тук вече зависи той от какъв ъгъл ще го погледне.Ако го погледне под ъгъл 180градуса, за него вече въпросното добро става чисто зло.

Та мисълта ми не вярвайте сляпо на всичко прочетено, без да сте го отнесли към конкретния случай.Визирам само тези, кото публикуват чужди мисли .Моля, поне посочвайте автора , когато го копирате.Мисля, че това е важно, дори има отделна тема по този въпрос.

 

[Ros]

Това е мнение, изчистено от субективизъм.
Винаги има две страни.Ако действията ни са плод на  добри намерения, то наистина става въпрос за  добро/за извършителя на действието/Тук  не участват нито самосъжалението нито егоизма и тем подобни.Ако действията ни са плод на  съжаление или самосъжаление - то наистина става въпрос за самосъжаление, .Ако  действията ни са плод на егоистични помисли - то наистина става въпрос за егоизъм.До тук става въпрос за действията, погледнати от страна на правещия съответното действие.

Друго е, ако погледнем от страна на получаващия резултата от съответното действие.Тук вече зависи той от какъв ъгъл ще го погледне.Ако го погледне под ъгъл 180градуса, за него вече въпросното действие става чисто зло.

[triedin]

Здравей,Ros
  И съм прав и не съм...Винаги има две страни...Зависи от кой ъгъл ще го погледне...  
  Разбираш ли вече за какво говоря.Но да оставим настрана този въпрос.Дали има или няма добро е без значение в случая.По-важен е мотивът. По-важно е защо аджеба извършваме или не,дадено действие/добро/.За мен водещо е Егото /в думата егоизъм всъщност не би трябвало да се влага нещо негативно/.Каквото и да направя, го правя заради себе си.Дълго време ми беше необходимо за да го приема,защото в повечето случаи порива за дадената алтруистична постъпка е подсъзнателен и не си давах сметка,че този който има нужда повече от тази постъпка,помощ или каквото е там съм Аз самия.А за да анализираш собствените си дела е необходимо да се погледнеш отстрани.При това без да влагаш никакви емоции,напълно безпристрастно,ако искаш да си обективен.Трудничко си е.
  Ще се опитам съвсем кратичко да ти изложа мнението си.Във всеки човек е заложена Любовта.Онази Вселенска Любов,която Твореца вдъхва в нас още с първата глътка въздух.Затова и винаги твърдя,че лоши хора по рождение няма.Човек е такъв,какъвто е.АЗ СЪМ.Чувала си това словосъчетание.Като какви израстваме после и защо е друга дълга тема.Но тази Любов всеки я носи в себе си.Може да е нищожна,може никога да не се прояви.Но тя е там някъде в нас.Къде точно,аз не знам.За мен не е важно.
Но беше важно да разбера,че човек освен материално има и други тела.И всяко едно от тях си има своите потребности.Къде повече,къде по-малко ние задоволяваме потребностите на всяко едно от тях.С тези потребности нека си се занимава психологията./мога само да вметна,че начина по които са градирани от физиологични към нужди от духовност някакси много приличат на градацията на системата ни от тела/Това което аз казвам е,че желанието да извършваме така наречените добри дела са продукт именно на тези най-висши потребности от духовност.Които пък без онази,въпросната Любов,която носим в себе си никога няма да се появят.А защо въпреки всичко говоря за егоизъм?Защото колкото и да е възвишено делото ни, ние чрез него задоволяваме първо своите потребности,своето Его.Това което се получава е продукт на този наш стремеж.

[Ros]

Здравей, triedin !Радвам се, че сподели своето мнение и ти благодаря!
Съгласна съм с написаното от теб.Напълно се покрива с изводите, към които съм достигнала и аз след дългото ми търсене.Винаги съм си задавала много въпроси, защо хората постъпват по определен начин и съм изчела много в тая връзка.Само четене обаче, както си разбрал и ти, е необходимо, но не и достатъчно условие.Иска се и доста време, а и силно желание да стигнеш до своята истина, защото както много точно си го написал:

"При това без да влагаш никакви емоции,напълно безпристрастно,ако искаш да си обективен.Трудничко си е."

Много си е трудно да не влагаш емоция.Иска се пак много четене и време за прилагане на нечий опит, защото не сме нито първите нито последните, които се вълнуват от нещата в живота, най-общо казано.

[Veso]

А вие как бихте го описали това лишено от емоции безпристрастно поглеждане на себе си отстрани ? В смисъл, как според вас човек може да го постигне ?

[Ros]

Много на място зададен  въпрос!
За себе си мога да кажа, че се старая, доколкото мога да гледам на нещата като наблюдател/отнесено към емоции/, но усещам , че този стремеж е "пътуване" и все искаш да стигнеш по-далеч и по-далеч .....!

[Zloqd]

Прави ми впечатление, че доста хора ограничават понятието добро само в материалното измерение т.е. да дадеш нещо на някой или да ми помогнеш.
Не по-малко добро е да можеш непресторено да споделиш радоста на познат, който се е похвалил за постигнат успех, вместо тайничко да му завидим (ако още не сме постигнали това) или да реагираме с явно или скрито пренебрежение.
Някой би казал, че това е нищо, но колко хора са способни да дадат "нищо, но от сърце" вместо непременно да търсят начин да оставят добрината като паметник на тази земя.

И още един пример: ако аз имам една ябълка и още някой има една ябълка и ги разменим накрая пак ще сме с по една ябълка, но ако аз имам една идея и друг има една идея и ги разменим и двамата ще имаме по две идеи.

[Ortodoksalen_Anorektik]

А вие как бихте го описали това лишено от емоции безпристрастно поглеждане на себе си отстрани ? В смисъл, как според вас човек може да го постигне ?

Много е лесно, когато можеш аналитично да се поставиш в три фази. От едната страна на оградата, после от другата и накрая по средата. Точно тогава е лесно да прецениш дали се харесваш или не и да приемеш задаващите се проблеми от това.
Може да се постигне с много знания, които не гарантират по никакъв начин щастие. Ако основната идея е да преследваме щастието, основния фал е ограниченото време с което разполагаме за достигане на целта. Тогава идва ред на втората фаза да преследваме безсмъртието и косвено щастието.

[Veso]

А вие как бихте го описали това лишено от емоции безпристрастно поглеждане на себе си отстрани ? В смисъл, как според вас човек може да го постигне ?

Много е лесно, когато можеш аналитично да се поставиш в три фази. От едната страна на оградата, после от другата и накрая по средата. Точно тогава е лесно да прецениш дали се харесваш или не и да приемеш задаващите се проблеми от това.
Може да се постигне с много знания, които не гарантират по никакъв начин щастие. Ако основната идея е да преследваме щастието, основния фал е ограниченото време с което разполагаме за достигане на целта. Тогава идва ред на втората фаза да преследваме безсмъртието и косвено щастието.

Ами аз в този отговор не виждам реален отговор. Въпросът беше - Как да се постигне това самопоставяне спрямо оградата ?

Всъщност може би трябва да дадем дефиниция на самото понятие "поглеждане отстрани". Ясно е, че не говорим за физическия аспект на поглеждането от страни, това всеки го може с помощтта на огледало или две. Следователно различният поглед към себе си включва цял конгломерат от променливи като убеждения, възгледи, вярвания, ценности и прочие, които при всеки човек са различни. Следователно поглеждането отстрани ще трябва да го потърсим при някой друг човек, които има различни на нашите променливи. Освен ако някой не претендира, че има контрол над тези променливи и може реално да ги променя във всеки един момент. Аз лично немога. Би могло да се получи с времето, когато нашите променливи вече са се поменили и тогава след време да дадем оценка на това, което сме били, но едва ли можем да дадем реална оценка на това, което сме в момента.

Аз много често си се смея на собствените разсъждения, които съм имал преди години, както и веротно ще се смея на сегашните ми разсъждения като се сетя за тях след години, когато променливите ми са се променили достатъчно.

[triedin]

А вие как бихте го описали това лишено от емоции безпристрастно поглеждане на себе си отстрани ? В смисъл, как според вас човек може да го постигне ?

Единственият начин ,който аз знам е с помощта на медитацията.И понеже това понятие е прекалено общо ти предлагам да потърсиш инфо за Сама Сати/Правилно Внимание/ или Випасана медитация.
Когато за първи път започнах да опитвам да наблюдавам себе си,било то като тяло,усещания или емоции не бях и чувал за тях.Не,че сега знам нищо повече  Просто когато ми се случи да загубя контрол върху емоциите си/а на мен все още ми се случва често  / гледам после да намеря време да пресъздам цялата случка в съзнанието си, все едно я гледам на кино,като страничен наблюдател.В началото не ми беше лесно, и само спомена ме изкарваше извън релси,но се стараех да не се асоциирам с възникващото чувство.Тоест то съществува,но аз не му принадлежа,а само го наблюдавам като нещо извън мен/трудно се намират точните думи/.След многократно преповтаряне на случката започна да се получава по-лесно.Почнах да откривам нови ракурси и други гледни точки, докато достигна до осъзнаването на цялата абсурдност на възникналата в мен отрицателна емоция.Това е начин да опозная по-добре себе си.Безпристрасното наблюдение например на положителните емоции може да ти даде изненадващи резултати за истинските причини за тяхното възникване,за Егото ти. В информацията за която ти споменах, можеш да намериш много по-детайлно обяснение как точно се постига това състояние. И въпреки това има неща,които колкото и да четем за тях,докато не ги пробваме никога няма да ги разберем.

[бате Бино]

Така е. Дори и японците казали : Искаме да имаме акъла на българите. Ама този, дето им идва после

[natalia]

 Ако искаш да си щастлив за 1ден,отиди на пазар.Ако искаш да си щастлив цял уикенд,иди за риба,играй голф...Искаш да си щастлив цял месец-вземи си отпуска,иди до Австралия...Искаш да си щастлив цяла година?Наследи богатство.Но ако искаш да си щастлив цял живот,трябва да намериш начин да участваш в живота на другите.Да намериш начин да допринасяш...това е мн вярно и някакси ми идва отвътре и ме прави наистина мн щастлива  но трябва да си медитативен и осъзнат иначе не се получава 

[eula]

Защо всъщност правим добро?

Много добър въпрос, а коментарите по темата са достойни за книга по психоанализ 

Но защо наистина правим добро? Честно казано не съм сигурен, защо. Предполагам, че това се случва защото "добрата" ни страна е взела надмощие и диктува постъпките ни. Всъщност може ли "лош" човек да направи добро? Ако може, той продължава ли да е лош въпреки стореното добро или е просто изключение от правилото?

Аз лично когато правя добри неща (защото ми се случва да правя и лоши такива  ) ги правя спонтанно, без да се замислям за причини и последствия. Просто идва импулс и ... това е.

Невинаги добрините се отплащат, но аз и не ги правя за да имам отплата (противно на вселенското законодателство  ) . Не напразно има почва израза: "Няма ненаказано добро". Надали е изсмукан от пръстите.

Но ... пак да кажа, че според мен истинските добрини са рожби на импулс и то когато "добрата" ни страна контролира положението.  А може и да не съм прав... 

[mariiina]

 :kisss:Ееееее, аз веднаж го писах...но хайде пак...Правенето на добро е нашия защитен здравословен щит!Правенето на добро е в думи и дела!!!

[vanko57]

Ами аз в този отговор не виждам реален отговор. Въпросът беше - Как да се постигне това самопоставяне спрямо оградата ?

Всъщност може би трябва да дадем дефиниция на самото понятие "поглеждане отстрани". Ясно е, че не говорим за физическия аспект на поглеждането от страни, това всеки го може с помощтта на огледало или две. Следователно различният поглед към себе си включва цял конгломерат от променливи като убеждения, възгледи, вярвания, ценности и прочие, които при всеки човек са различни. Следователно поглеждането отстрани ще трябва да го потърсим при някой друг човек, които има различни на нашите променливи.

Весо, поглеждането отстрани се изгражда, ако не си го носиш от преди. Това че си задаваш въпроса е вече показателно за желание да го развиеш.

Как обаче да разбереш върху какво трябва да работиш - Погледни хората около теб, оцени техните недостатъци - тези които най те дразнят, е това върху което трябва да наблегнеш.

Процесът е лично изживян и проверен. Много е неприятно, но работи.

Освен ако някой не претендира, че има контрол над тези променливи и може реално да ги променя във всеки един момент.

Тези които имат контрол върху някои променливи никога няма да го проявят като претенция. Това са въплатени същности, които са съградили себе си и възможността да работят с Енергията.

 Аз лично немога. 

Аз много често си се смея на собствените разсъждения, които съм имал преди години, както и веротно ще се смея на сегашните ми разсъждения като се сетя за тях след години, когато променливите ми са се променили достатъчно.

Ето това са достойни за похвала оценки. Те показват, че притежаваш потенциала и че можеш да го развиеш.

Поздрави

[Миоджералвомбо]

¨Защо всъщност правим добро? Замисляли ли сме се изобщо?¨
Видях сега тази тема и ми се стори интересно разсъждението на Бате Бино.Реших да отговоря,но не мога да дам отговор.Понеже въпроса включва всички ние ,зададен е в 1. мн.ч.Затова ще се огранича да дам отговор все едно, че !Например аз правя добро понякога само и то само по една причина.Тя е следната:и без това правя достатъчно злини- съзнателни.След това гледам  да направя също толкова добрини.Така има равновесие резултатите от злините се изравняват с резултатите от добрините .Така съм спокоен и си гледам работата след това.Обичам да правя добрини ,както и злини,въпрос на време и място,и също на моментно лекомислено хрумване-що се отнася до добрините  и на задълбочен анализ,когато трябва да преценя дали да извърша дадена злина.Това му викам динамично равновесие. toothА бих желал да е статично.Сега като се замислих да погледна от друга точка въпроса на бате Бино.Защо да правим добро,като може и да не правим нищо?...Но, за да не правим добро ,не бива да вършим и зло.Ако правим само добро,ще станем ние зле,понеже няма да има равновесие,така ще стане....Сега ,ако някой каже-ама аз като правя добро съм в равновесие,тогава да го питаме ,а какво е зло и правиш ли го?Ако каже -не,тогава ,защо именува действията си като добрини.Мисля ,че всеки човек влага различно съдържание в една и съща дума ,която мнозина употребяват и затова стават споровете.Един казал :ама това дето ти имаш пред вид не е така!А другия отвърнал-така е!А имат пред вид нещо,обозначено с една и съща дума!Тогава какво излиза.Излиза ,че спорещите вкарват в думата различен смисъл ,всеки за себе си поотделно.Ей това му е лошото на думите -много думи - малко смисъл...