Зло е нереалистичната представа за действителността - огромният брой илюзии изолират все повече и повече всеки човек. Особено вредна е нереалната самооценка. Илюзорното самонадценяване или комплексите за малоценност еднакво възпрепятстват осъзнаването на грешките и възможността за тяхното своевременно отстраняване. Nе се заблуждавайте, че става въпрос само за материални богатства. Всичко, което има висока стойност за вас - емоционални преживявания, знания, духовни и естетически постижения, са вашите богатства, които ви карат ревностно да ги защитавате и ви противопоставят на другите, които не ги ценят като вас. Високото мнение за себе си винаги създава предпоставка да се гледа на хората като нисшестоящи, да се критикуват и осъждат, а това създава атмосфера на взаимно недоверие и дисхармония в междуличностните отношения. Зло е несъобразяването с хода на времето, променливостта на истините и тяхната относителност.
Постоянно срещана илюзия е, че е възможно злото да бъде избягвано. Хората се опитват да избягват всичко подозрително, живеейки в страх, благодарение на който стават още по-лесни жертви. Всичко това е отново резултат на нереалната самооценка, надценяването на собствените положителни качества и подценяването на недостатъците. Така всеки смята себе си почти за ангел, а всички останали за дяволи. Решаването на този проблем е доста трудно, защото при неразвито философско (абстрактно) мислене е невъзможно да се приемат такива твърдения като: злото е най-добрият учител или за да можеш да се справиш със злото не трябва да бягаш от него, а да го гледаш в очите, за да можеш да изучиш неговите силни и слаби страни. Именно тези идеи раждат твърденията, че злото трябва да се посреща с радост - радостта от новия урок - нали това е смисълът на нашето съществуване. Но повечето хора определят смисъла на съществуването си в съвсем други посоки и учението за тях се превръща в досадно задължение.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) - поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония - човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят други светове освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички следващи от това последствия. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
"Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят, вие също.
Извън скучните филосовски цитати по системата COPY /PASTE по горе следва и малко от мен.
Разказа за котенцата е много сладък. От него поне за мен не следва никаква добрина а една лавина от проблеми. Котенцата са 4 броя. Това е огромно количество бълхи. Едното става ловец, изяжда заразен плъх с щам ехериция или бяс. Заразява се побеснява и ухапва и одира сладките дечица на сладкот семейство загрижено за котенцата. Другото засмуква токсоплазмоза за да може МАМА като забременее да направи качествен аборт. Третото снася сладки тении в пясъчника от където скришом похапва двугодишното им хлапе. те живели задружно и щастливо докато един ден се наложило да продадат апартамента за да оздравеят. Наели детектив да търси кой е виновен за бедите им. Изпратили терминатор в миналото да унищожи малките сладки котенца и тн тн по ортодоксалски
Познавам клошар който ми е споделял че на ден от казаните си докарва по 40-50 лв. Шляе се по цял ден на чист въздух ( е миризмата на изхвърлени кълнове и зеленчуци от казаните не се брои ).
Има и тристаен апартамент на центъра със спрени ток и вода естествено. Не че няма пари да ги плати, просто за идеята да е свободен, истински свободен.
Автор
Тема: Защо всъщност правим добро? Замисляли ли сме се изобщо? :) (Прочетена 73386 пъти)