Случиха се някои неща последните седмици, които противоречат на човешката физиология. Дълго е за разправяне. Влезнах в 4 лм и пуснах пълна кръвна картина. Кръвта ми беше със синкав цвят, но не беше червена. Приеха ме по спешност в хематологично отделение. Установи се, че организма ми не произвежда еритроцити и никой не можеше да ми каже защо еритропоетезата е стопирана. Последва едно разглеждане на всеки сегмент в тялото ми "под лупа", което разбира се не беше безвъзмездно и ми излезе около половин апартамент. Чупя рекордите по желязо, фолиева киселина, б12, нямам тежки метали в организма, всяко кътче от организма ми минаха, нямам възпалителни процеси и неопластични заболявания. Ензима С6Р0, еритропоетена -в норма, всичко, ама всичко ми е ОК. Събрах 3 купчини с документи. Побърках се да чета и да не намирам отговори. В крайна сметка в Германия попаднах на един хематолог, който ми нареди пъзела. Направи връзката с алтернативното хранене и ми обясни, че щом се захранвам през белите дробове и усвоявам веществата от въздуха, белите дробове са достатъчно условие за пречистване на тялото и въздуха. Стомаха ми не прави чужди вещества, които системата на тялото да се опитва да ги премахне, респективно инхалаторен кислород не е необходимо да навлиза в кръвообращението и да "гори" нежеланите вещества, както и техните "трупове" както при обикновеното хранене се случва. Изтриването на отровите от кръвния профил става с участието на червените кръвни клетки, произведени от гръбначния мозък. А моето тяло е спряло да ги произвежда, защото е напълно свободно от токсини. Токсините от въздуха ги пречистват двата филтъра- бели дробове и кожа. Това било идеалния случай в който спирало производството на червени кръвни клетки напълно и кръвта на човек е само лимфа, която има синкав цвят. Вкараха ми венозно с инфузия мин. количество изолиран пестицид в кръвта, колкото да проследят нормата на реакцията и еритропоетезата заработи. Отново организма ми продуцира еритроцити, не знам до кога. Най-вероятно докато го изчистя. Такива ми ти работи покрай мен. Като знам колко тревоги създадох на мъжа ми, да си призная малко съжалявам за този процес на адаптация или най-малко че опознах безграничната гъвкавост на организма. Повечето специалисти бяха категорични, че в това състояние няма да мога да износя плода. (То не че ми има нещо на състоянието, ама върви им разправяй..) Към момента с бебето сме добре, всичко се развива нормално и няма рискове..Това е най-важното.
zhivko , а ти от колко време практикуваш и как ти се отразява? От къде черпиш информация и чии опит следваш?
