Здравейте отново, чак днес намерих време да пиша.
Томирис, по принцип си права за сладкото; за щастие аз не съм му голям фен, даже плодовете ги предпочитам по-зелени. Мисля, че проблемът ми идва по-скоро от големия интервал между обяда и вечерята. Ще трябва да измисля някакво междинно ядене следобед - малко ядки или някакъв зеленчук. Надявам се с времето организмът ми да започне да усвоява по-пълноценно храната и да се насищам с по-малки количества.
Освен това, когато сме у бабата на мъжа ми (както сега се наложи за цяла седмица) и той приготвя храната, прави наистина огромни салати. Мисля, че този навик му е останал от времето, когато ядеше месо и поглъщаше много по-големи количества храна от сега.А и като че ли още има някакво несъзнателно притеснение, че само със салата (например) няма да може да се засити и затова приготвя повече.
Последните два дни съм предимно на салати, ядки, плодове, авокади, малко хляб и вчера малко грах от консерва.
Днес хапнах праскова и малко грозде; за обяд ще правя картофено пюре (с масло, без мляко) по настояване и молба на мъжа ми. Много го обича, отдавна не е ял и не можах да му откажа. Аз също много обичам картофи, въпреки че въглехидратите в тях ме приспиват, затова гледам да ги избягвам, а когато ям, ги ям с обелките (естествено, ако не са зелени).
Маслото ще ми е първата животинска храна от около две седмици насам. Предвидила съм да хапна малко козе сирене, ако много ми се прияде сирене (мляко и яйца не обичам, консумирах основно сирена от животинските), но засега не съм усетила потребност.
Вчера се сдобих с ей-това чудо и довечера ще го изпробвам за една салата от зеле и моркови:
