Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[DeNiro]

На милиони места в тялото ни при Въздържане от храна се образуват мъъъънички празнинки, "джобчета".  Те дори създават нещо като "абстиненция" .....

 
Всичко онова, което наричате странични ефекти по време на гладолечение е свързано не толкова с лечебният процес, колкото с понятието хранителна абстиненция. Храненето е толкова силна зависимост, че на практика е най-голямата в човешкият живот. Когато лишавате тялото от определени хранителни вещества по време на гладуване то изпада в състояние на ХРАНИТЕЛНА АБСТИНЕНЦИЯ! Никой в този форум така и не разпозна истинското лице на онова, което наричате обичайните странични ефекти и никой не спомена думата абстиненция. Абстиненцията(ефект на отнемането) се проявява тогава, когато се прекрати приемът на конкретни вещества. Абстиненцията бива физическа и психическа, като обикновено втората е по-трайната от двете.
Ето защо и смятам, че дългото гладуване от раз, практикувано от хора без никакъв предходен опит в гладуването и провеждащи го без надзора на специалист, може да докара на същите сериозна и опасна форма на абстиненция.

[Vov]

На милиони места в тялото ни при Въздържане от храна се образуват мъъъънички празнинки, "джобчета".  Те дори създават нещо като "абстиненция" .....

 
Всичко онова, което наричате странични ефекти по време на гладолечение е свързано не толкова с лечебният процес, колкото с понятието хранителна абстиненция. Храненето е толкова силна зависимост, че на практика е най-голямата в човешкият живот. Когато лишавате тялото от определени хранителни вещества по време на гладуване то изпада в състояние на ХРАНИТЕЛНА АБСТИНЕНЦИЯ! Никой в този форум така и не разпозна истинското лице на онова, което наричате обичайните странични ефекти и никой не спомена думата абстиненция. Абстиненцията(ефект на отнемането) се проявява тогава, когато се прекрати приемът на конкретни вещества. Абстиненцията бива физическа и психическа, като обикновено втората е по-трайната от двете.
Ето защо и смятам, че дългото гладуване от раз, практикувано от хора без никакъв предходен опит в гладуването и провеждащи го без надзора на специалист, може да докара на същите сериозна и опасна форма на абстиненция.

 

Самият ефект на отнемането не е нещо вредно или опасно, но, ако човек е сам и се уплаши, или се поддаде на влечението, може да си нанесе огромни вреди. Описан е случай, когато един самолечител пил само вода 21 дни (той е бил отминал далеч физическите признаци, но не и душевните, както казва Де Ниро). Решил, че достатъчно се е пречистил, отишъл в една сладкарница и набързо изял 2 чинии с макарони... Докато го закарат до болницата, човекът си умрял. 
Както в много други човешки дейности, по-добри резултати, при това по-лесно, се постигат, когато очистващите се са група от поне 2 души. 

[DeNiro]

[/quote]
Самият ефект на отнемането не е нещо вредно или опасно, но, ако човек е сам и се уплаши, или се поддаде на влечението, може да си нанесе огромни вреди. Описан е случай, когато един самолечител пил само вода 21 дни (той е бил отминал далеч физическите признаци, но не и душевните, както казва Де Ниро). Решил, че достатъчно се е пречистил, отишъл в една сладкарница и набързо изял 2 чинии с макарони... Докато го закарат до болницата, човекът си умрял. 
Както в много други човешки дейности, по-добри резултати, при това по-лесно, се постигат, когато очистващите се са група от поне 2 души. 
[/quote]
Не е опасен ефекта на отнемането ли? Вова ти зависимост прекратявал ли си някога? Защото аз съм прекратявал силна лекарствена зависимост преди 3 години. Три седмици се тресях и се влачих дори буквално по пода с кръвно 90 на 55 при положение, че нормално ми беше високо преди абстиненцията. От абстиненция си отиваш като едното нищо приятелю. Освен това, когато започне и да върнеш обратно отказаното вещество, не се знае как ще реагира вече тялото и не е гаранция, че ще излезнеш от абстиненция. Това се е случило и при самолечиля с 21 дневният глад. Това се е случило и с лечителят, който веднъж някой спомена във форума дето си отишъл на четиридесет и незнам кой ден от захранването си. А що народ си е отишъл след дълъг отказ от храна да не говорим. Какво се случи със слкънцеядката от Сливен? Какво се случи с последователката на Джасмухийн в Шотландия? Научиш ли веднъж организъма да живее без храна, после не се знае как ще приеме храната обратно, особено пък ако не проведеш перфектно захранването. Как ще ти помогне някой в случая, когато нещата не опират до съвет или подкрепа, а до чист късмет и до случайността? Истината е че монетата си има две страни и че гладуването като цяло не е чак толкова безопасно. Който е наивен нека да вярва в митове и легенди, който има глава на раменете си може да чете, да се интересува и да не рискува с дълги курсове на гладолечение при положение, че не притежава необходимата практика и познания зад гърба си. Не казвам, че гладолечението е опасно като цяло, а само в случаите в които се практикува от хора без необходимият опит(тренинг) и знания и без съветите на медицинско лице. Доста често казваме, че в Бългатия нямало медицински специалисти в областта на гладолечението, а това не е вярно. И д-р Емилова и Вергиния Георгиева и Гайдурков са в час и съм сигурен че никой няма да върнат, ако ги потърси за съвет. Те не се занимавали с гладуване, а с плодуване. Аз пък да ви кажа, че плодуването точно е по-безопасният и по-сигурният метод. Освен това соколечението е още по-приятно и безопасно. Изобщо не разбирам, защо трябва да се тъпчем с баници и свинско, а после да причиняваме огромен стрес на организмите си, чрез дълготраен отказ от храна. Всичко това за мен са крайности. Не че и аз не съм страдал от подобни крайности. Затова сега вече си хапвам от всичко по-малко, спортувам по много и всичко със здравето ми е перфектно.
Поздрави

[бате Бино]

Де Ниро, примерът ти  с лекарствената пристрастеност не е много  удачен   (А когато дадеш слаб пример, опонентът  цака точно него и така ти рухва и цялата теза   ) Не са сравними  нещата..
Лекарствата са еволюционно чужди на организма химични въздействия. А гладуването е еволюционно присъщо. То е по-скоро практика отколкото изключение в природата. Както  студът, горещината. Който е привикнал към тях, няма проблем. Който не е - има. Един ескимос ще има проблем ако заживее в пустинята, както и един бушмен - в Гренландия  Въпросът е всяка промяна да става много бавно, това е най-важното като че ли . Ето , Вовата не е ходил да пита Емилова или Георгиева и пак се справил .  
Иначе си прав, а и  може  ли да има спор? - за всяка дейност си има тънкости, от раз не става дори и с много "позитивно мислене"  
 

[Vov]

М-даа, аз нали това се опитвам да разясня през цялото време. Че не е добре човек сам да прави въздържане от храна - първите 2 пъти. А също, че не е добре да се приема примерно "само сок от череши" - 10 - 12 дни... но тук пишещите и четящи вероятно са наясно защо...
Самото прекратяване на приемането напр. на марихуана/никотин/алкохол и пр., които не са придружени с някакво друго крехко състояние, не могат да навредят, само са неприятни - за известно време. Е, изнервен, разтресен, изтерзан, изтощен, раздразнителен и пр. човек трябва да е всъответната болнично-санаториална обстановка по време на лечението, не да ходи на работа, това е задължително... (Смятам за разбираемо, че не можем да изброяваме постоянно всички възможни случаи и да даваме теоретични препоръки за всеки от тях) .
Също, че Временното въздържане от храна може да реши на 80, дори 100% състояния като астма (и всички алергии), артрит и всички костни, сърдечно-съдови (прединфарктни, прединсултни), предракови, стомашно-чревни, високо/ниско кръвно налягане, дори серопозитивност към СПИН, малария, хепатит и пр., алкохолизъм, нарко-, кафе- и пр. зависимости,множествена склероза, псориазис... и, ДОРИ наднормено тегло(!! ) - ако човек се отнася с необходимата грижа към себе си. Противопоказанията са доста малко и много рядко срещани.

Ааа за абстиненция: още при първото ми, полуневежествено, но без груби грешки провеждане (1989), спрях да пуша и да ям месо(!) без никакви трудности.  Разбираемо е, че мъките по време на лечението, са част от цената за грешното/невежествено хранене, пиене, мислене - с години.

[DeNiro]

Де Ниро, примерът ти  с лекарствената пристрастеност не е много  удачен   (А когато дадеш слаб пример, опонентът  цака точно него и така ти рухва и цялата теза   ) Не са сравними  нещата..
Лекарствата са еволюционно чужди на организма химични въздействия. А гладуването е еволюционно присъщо. То е по-скоро практика отколкото изключение в природата. Както  студът, горещината. Който е привикнал към тях, няма проблем. Който не е - има. Един ескимос ще има проблем ако заживее в пустинята, както и един бушмен - в Гренландия  Въпросът е всяка промяна да става много бавно, това е най-важното като че ли . Ето , Вовата не е ходил да пита Емилова или Георгиева и пак се справил .  
Иначе си прав, а и  може  ли да има спор? - за всяка дейност си има тънкости, от раз не става дори и с много "позитивно мислене"  
 

На практика целлият живот е изграден от зависимости Бате Бино. Всичко е зависимост, абсолютно всичко. Храненето, движението, любовта, приятелството, бракът, абсолютно всичко за което се сетиш. И дали ще спре човек да се храни за дълъг период от време или ще загуби любим човек или любимата си работа, тоест каквато и ще РЯЗКА промяна да претърпи и от каквото и ще естество да е тази промяна, резултата винаги ще бъде един и същ и същият може да се обобщи с понятието абстиненция. Симптомите на абстиненцията удивително си приличат въпреки различията на зависимостите.
И аз казвам, че въпросът е в това всяка промяна да става много бавно. Един ескимос като нищо ще си заживее в пустинята, стига да му се осигури време за адаптация, че даже и ще трепери от студ в пустинната нощ, нищо че е свикнал с много по-ниски температури. Всичко е въпрос на адаптация.

[grow]

от Уикипедия

"Абстиненцията (от латинското abstinens - липсващ, отсъстващ) е доброволен отказ от задоволяването на плътски желания, вкусове и страсти, които доставят удоволствие."

добре ама:

"Като профилактична (предпазна) абстиненция в медицината се означава въздържането от определени действия, навици или храни, с цел да се предотврати развитието на определено заболяване или да се подпомогне неговото лечение. Примери за профилактична абстиненция са:

въздържане от храни, съдържащи захар, при диабет;
въздържане от храни, съдържащи мазнини и холестерол, при атеросклероза;
въздържане от тютюнопушене при заболявания на дихателната система, при рак на долната устна и орофаринкса, носни полипи и други;
въздържане от говорене след операция на гласните струни или отстраняване на сливиците;
и други."   

Излиза, че абстиненцията е нещо което си спестяваме, нещо което ни харесва, но крайния ефект е предимно негативен.
Защо трябва да характеризираме зависимостта към храненето като непременно лоша?

Аз си мисля, че става въпрос за здраве на първо четене като се говори за хранене и приемане на течности. Има хора за които вкуса е водещия, при тях вероятно имаме основание да кажем имат зависимост, но дали ще имат непременно абстиненция от липсата на храна заради вкуса и и усещането за ситост.

   Ако има алтернатива с която тялото няма да има нужда от храна, липсата на хранителни вещества ще е запълнена, не виждам защо ще има каквато и да била зависимост, но това е и доста идеалистично.
Ако можех да заменя времето прекарано в готвене и консумиране на храна в нещо по смислено, на драго сърце, но съм зависим

Вече личните емоции, отношения, любов и т.н. са друго нещо, тях пак доброволно си ги причиняваме,но  нали те ни прават по различни, по-човечни, правят ни зависими, част от човешкото, останалото свързано с хранене или ефекта от въздържане от хранене за мен е израз на нуждата от набавяне на енергия, ЕНЕРГИЯ!

[Vov]

...
На милиони места в тялото ни при Въздържане от храна се образуват мъъъънички празнинки, "джобчета".  Те дори създават нещо като "абстиненция" кретенска дума, показваща състоянието на зависим човек при недостиг на това, от което е зависим (кафе, цигара, друг по-силен наркотик, сол, захар...).

Тоест, за нуждите на това обсъждане, използвах "абстиненция" за означаване на състояние, когато човек се чувства зле, неработоспособен, несъсредоточим, в лошо настроение, с намалени способности за ...всичко и т.н, поради недостиг или липса на нещо несъществено, нещо въображаемо важно, нещо, без което можем, но сме се докарали до зависимост, а сега ни трябва да преодолеем един труден период от време и отново бихме станали СВОБОДНИ, освободени от тази зависимост.
Включително и от храна. От каквото и да е - истински свободният човек, дух, е  свободен - свободен от всякакви зависимости. Независимо от конкретните обстоятелства, той запазва главното у себе си - свободата на духа, е, и на тялото, доколкото може...
Според мен всички и всякакви усилия за постигане на такава степен на свобода, са достойни за уважение. Те трябва да се подкрепят всякак, никога да не се осмиват или обезкуражават...
Изобщо, пътища за развитие - дал Господ, стига да искаме да попрогледнем и да тръгнем по тях... 
Тук огромната част от хората има какво да постигаме и в отношението ни към храната и храненето. Свободни ли сме, или зависими от "сладко, вкусно, обилно..." хапване?         

[Vov]

...
Защо трябва да характеризираме зависимостта към храненето като непременно лоша?
...
   Ако има алтернатива с която тялото няма да има нужда от храна, липсата на хранителни вещества ще е запълнена, не виждам защо ще има каквато и да била зависимост....
Ако можех да заменя времето прекарано в готвене и консумиране на храна в нещо по смислено, на драго сърце, но съм зависим
....
хранене или ефекта от въздържане от хранене за мен е израз на нуждата от набавяне на енергия, ЕНЕРГИЯ!

Според мен зависимостта от храненето е "лоша" само в случаите, когато допускаме временното отсъствие на храна да влоши цялостното ни битие - физическо и духовно, способностите ни да се радваме на живота, на себе си, на близките си, на Природата... А както знаят рускоговорещите "Дурной пример заразительнее..." Хиляди пъти е по-лесно човек да започне да пие напр. кафе, отколкото - да спре.

[Дали е възможно някой просветен да разтълкува - в светлината на хранене - известната история от Библията, че на А. и Е. било забранено само 1 нещо - ДА ЯДАТ от дървото на познанието...?]

Дори в санаториална обстановка, когато не сме в обичайната си всекидневна среда, още от първия път се усеща огромната свобода - например от икономисано време от пазаруване, приготвяна не храна, хранене ...
Вярвам, че мнозина в този форум са съвсем убедени, че ние, хората, си набавяме енергия далеч не само от храната... Способността ни да превръщаме и оползотворяваме други видове енергия е многократно доказана, макар и не обяснена с известните научни категории... Тоест, храната не е, изобщо не е единствен източник на необходимата ни за щастливо съществуване енергия!
Дори само това да беше, е достатъчно основание да преразглеждаме - ако трябва - многократно, отношението ни към храната и храненето изобщо.
За сега не мога писмено да го изразя по-ясно; аз мнооого обичам да се храня. Като започна да дъвча сурови неща, мога да не спирам 2 и повече часа (!). Но това не означава, че без храна не мога, или че който и да е друг човек не може.
На фона на стотиците хиляди (или милиони, кой ли ги е броил) излекувани, при това все от "нелечими" заболявания, наличието на 10, 20 или 100 неуспешни случая е просто =0 и не може да служи за аргумент по принцип.
Съвсем друг е въпросът кой може да провежда безопасно и лечебно такива процеси, какво е нужно да знае и пр.

[DeNiro]

 Казвате храната не трябва да бъде отъждествявана като лоша зависимост. Нека да уточним обаче за коя храна говорим? Ако говорим за суровата храна идваща от природата съм съгласен, че тя е добра, необходима зависимост. Визирам плодовете, зеленчуците, ядките, кълновете и всички останали храни, които са ни предоставени директно от природата. Тези храни са дар от природата и са благодат за човешкото тяло. Употребявани в умерени количества те по никакъв начин не натоварват храносмилателната система и са безценен източник на полезни хранителни вещества. Вкусът на тази храна е достатъчен за да те засити, но не и да доведе до преяждане.
 Обаче ако говорим за преработената храна, която е продукт на хранително-вкусовата индустрия  бих казал, че тя е крайно лоша и опасна зависимост. И това е така, защото е набъхана до козерката с овкусители, консерванти и оцветители които оказват наркотично въздействие върху тялото. Да не говорим за солта, захарта и всякакв видове подправки. Всичко това кара крайният потребител да лапа по-бързо, по-дълго и по-големи хапки, защото МУ Е ВКУСНО! Сам по себе си този факт доказва зависимостта. Както казва колегата Иван Стойчев ние сме се превърнали в едни фабрики. Аз съм убеден, че наближава времето в което този факт, ще бъде осъзнат от обществото и ще бъдат регламентирани със закон допустими граници и нива за овкусяването на храната. Защото много вкусната храна винаги води до преяждане, пък било то и само с няколко хапки, макар, че в повечето случаи става дума за много по-голямо количесвтво. Много вкусната храна на практика, ще бъде забранена и трябва да бъде забранена, защото ни превръща в наркомани. И между впрочем за мен няма голямо значение дали овкусителите, които се слагат в храните са от изкуствен или естествен произход, защото какво значение има, че са от естествен произход при положение, че завишават по изкуствен начин нивото на вкуса и на практика и тук имаме на лице предпоставка за създаване на зависимост в потребителя. Лошото е че ще минат години докато навлезнат подобни забрани, а дотогава обществото, ще продължава да бъде жертва на (цитирам Бате Бино)"високонравственият производителел, решил да заработи за бентли докато е още млад".

[Тихия]

За тези, които търсят винаги нечие откритие, за да повярват в нещо, ето научното доказателство, откъде черпим своята енергия.
http://psihobg.com/?p=2706

За останалите е вдъхновението, да откриеш себе си в по-светли измерения.

[Vov]

М-да, засега остава още мнооого нучни трудове да се случат, въпросите са повече от отговорите, чакат се още и още потвърждения, но, звучи вълшебно!

Моите първи информации, водещи в същата посока отново са от преди 30-50 години, по-късно потвърдени, но без специализирани изследвания. Всички, преминали курса, при достатъчно внимание, също са забелязали изменения, които успешно се обясняват само с подобни явления - пряка преработка и усвояване на слънчева енергия от човешкото тяло.

[Vov]

Приятели и съфорумци,
Във връзка с обсъждания в други теми, искам да подчертая, че вярвам в:

Пътища към здраве, че и към щастие, има много повече от един.
Пътища към излекуване, също.
Според мен, една от целите на този форум е, да добием/споделим знания и умения онтносно:
1. Как да възстановим даденото ни от Природата здраве без да му вредим! Т.е., като променяме дадено нежелано състояние, премахваме някакво страдание, да не причиняваме вреда и предпоставки за друго страдание, или ако положението е много тежко, да причиняваме малки и обратими вреди - по време на лечебните действия. Тоест, грубо казано, не искаме да отрежем крайник, за да се спасим от ...разширени вени например.
2. Как след грубото подобряване (напр. премахване на алергия) да продължим с малки, леки стъпки, да донастройваме триединния си организъм така, че той да стои здрав до края на отреденото ни време.
3. (Вече е в програмата-максимум) Пътища да добавим към здравето радост, и, дори щастие!   

[grow]

Ето една такава тема    http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=128.msg72286#msg72286
с недовършени/изяснени въпроси, вероятно е по политически причини, възможно е да е било и петък тогава.

Всички осъзнаваме че сме почти 2015г и че нещо открито и систематизирано напр. преди 40г може спокойно да се ползва като основа, но не и като абсолютна истина, още повече единствена.
   Всичко е въпрос на оптимизация на едно или друго ниво, все пак живейки съзнателно в настоящето като следствие еволюираме.

[Vov]

Макар, че при въздържане от храна е много трудно да се изпоти човек, споделям следното.
 Според мен изпотяването е аварийна реакция. Изработена е еволюционно за временно охлаждане на тялото при предпазване от прегряване.
При аварийното спасяване винаги нещо по-маловажно се жертва, за да се спаси нещо по-важно. (Предполагам, че всеки знае, че прегряването води до топлинен "удар", а ако продължи - до загуба на съзнание и смърт).
Когато се потим, тялото избутва навън вода, за да се охлади от нейното изпарение. Бозайниците без потни жлези разтварят уста и изплезват език със същата цел.
Изпотяването води до обезводняване, но в някои случаи това е далеч по-малката беда.
В избутваната вън от клетките вода се съдържат също много боклуци с различна степен на отровност, НО И безценни микроелементи. Това води до недостиг на тези полезни, дори много ценни вещества. След охлаждане, нашите тела с голяма сила и скорост всмукват (най-вероятно) всичко, което се намира по кожата.
Ако междувременно там са попаднали силни отрови - и тях.  Тоест, и в този случай, ако си живеехме както сме еволюирали последните 20-30 и повече хиляди години, бедата от обратното всмукване щеше да е малка - само нежеланите, току що изхвърлени отрови, с които някакси сме живели. Но в големите градове, при работа с отровни вещества и ползване на защитно облекло без охлаждане, при допълнително случване на още някакви неизвестни, случайни фактори, много е желателно при изпотяване, незабавно, още преди да сме изсъхнали, да вземем душ. Тъй като това рядко е възможно, е добре да се пазим от попадане на неизвестни вещества върху изпотени участъци от кожата ни. Това попадане лесно става при събличане на защитно облекло, покрито с отрови...
А за протокола, установил съм, че добре почистеният организъм има в пъти по-голям температурен диапазон, в който понася студ и жега без измръзване и без изпотяване.  

[бате Бино]

Премествам тук един пост на Elia.  ( беше в темата "химически следи" )

    
Re:химически следи
« Отговор #268 -: 09-12-2014, 13:45:00 »
   
Излекувах чрез суровоядство гинекологичното заболяване, което имах и от части подобрих състоянието на стомаха си.Но имам позната, възрастна жена, която вече повече от 20 години е на сурова храна.Била е за хемодиализа , но днес кората на бъбрека е възстановена.
Но аз получих възпаление на нервите на двете ръце при работа в студена кухня и чистене на лед от хладилниците.Две години приложих какво ли не, без резултат.При изповед дадох обещание, че ако Бог излекува тази болест, докато мога ще пея в църковен хор.Болестта изчезна напълно след две седмици.
Суровоядството не е панацея за всички болести.Ако беше така много слабоумни и сакати хора досега да бяха изцелени.То може да помогне и да излекува дадено заболяване, при друго само да подобри състоянието, а при трето - да не даде никакъв ефект.Аз за възпален нерв не получих ефект от суровата храна, имаше само леко подобрение от гладуване на зеленчукови сокове за 25 дни.Но болестта не беше изчезнала.
Важна за мен е силната вяра и полагането на усилия до край чрез използване на различни методики на лечение.
Суровата храна обаче чрез запазените в нея витамини, ензими и ферменти може да окаже до голяма степен положителен ефект, дори при тежки заболявания като рак, диабет, Бехтер и др.Нашият народен лечител Петър Димков при тези заболявания е препоръчвал 100 % сурова храна.

[Vov]

Премествам тук един пост на Elia.  ( беше в темата "химически следи" )
    
Re:химически следи
« Отговор #268 -: 09-12-2014, 13:45:00 »
   
...Суровоядството не е панацея за всички болести....Важна за мен е силната вяра и полагането на усилия до край чрез използване на различни методики на лечение.

 
От обичайна, "всекидневна" гледна точка, здравето ни, в най-широк смисъл, е резултат от:
- наследствено предадени особености, записани в дезоксирибонуклеиновите вериги, пренасящи тези особености;
- любовта и храненето, получени в най-ранна възраст;
- възпитанието и изградените хранителни и пиителни навици в детството и в младостта;
- общата насоченост на мислите, душата и духа ни;
- достатъчно силното ни желание да подобрим нещата;
- достатъчно ниското ниво на мързел;
- достатъчно високо ниво на постянство в търсенията, упражненията и практикуването изобщо на новонаучените неща;
- съставът и количеството на храната;
- технологията на приготвмяне на храната;
-редът и технологията на приемане на храната;
- същото - за течностите (състав, количество, технологии...);
- степен на осъзнатост и техника на дишането;
- нивото на познания относно хранене, пиене, мислене, здраве...;
- осъзнаване и все по-пълно познаване на себе си;
- решителното тръгване по пътя на самоусъвършенстване, всеобща добронамереност, любов, прошка, приемане на себе си, изграждане на голяма любов към себе си, вътрешна и външна чистота (периодично почистване  )...;
- търсене, намиране на учител(и) [никой не може да открие всичко сам];
- своевременно, навременно започване на активни действия, използване на комплексни въздействия...

Колко мечти има здравият човек?
Много и най-различни.
А колко мечти има болният човек?  

[Евгени]

Вов, пропускаш физическата активност като предпоставка за добро здраве. Тя не е по-маловажна от душевния комфорт или храненето.

[Vov]

Възможностите за подобряване на здравето на всеки човек са огромни! Те може да бъдат използвани и осъществени главно от самия човек. Учители и информация колкото щем, има и фалшива такава, и лъжеучители, някои от тях откровено си вярват, но повечето от официалните...

Един от моите учители казва: "10 (десет) часа на седмица работа върху себе си и резултатите са зашеметяващи"... Колко седмици така, зависи от 1000 неща.

Като се замисля, ако съм здрав, добре с парите, радостен, от време на време дори - щастлив, вероятността да мога да помагам на близки, приятели, Род, Родина, Планета... са много по-големи отколкото ако съм болен, съответно беден и нещастен.
Следователно 10 часа на седмица не са твърде много. Пък и, колкото повече напредвам, толкова по-малко време изразходвам за топлинна обработка на храна, сън, почивка,... защото ставам все по-здрав, работоспособен, жизнен(а) и т.н.

Обикновено се иска едно по-продължително усилие първата година, след това става все по-лесно.

П.П. Ако някой случайно си мисли, че след примерно 20 - 40 и повече години няма да му се правят нещата, които прави сега - на 18 - 25 - 30 г, не е вярно, пак ще иска да ги прави. И на 45, и на 55, и на 95 - също.
Не смятам, че можем да се намесваме в плановете Му относно кой колко да/ще живее. Но, можем поне да се поддържаме здрави през целия този срок!    

[Vov]

Вов, пропускаш физическата активност като предпоставка за добро здраве. Тя не е по-маловажна от душевния комфорт или храненето.

Бързо четеш, според мен.