Невероятна си Лунно момиче! Щастлива съм, че мога да общувам с теб, макар и виртуално.
Според мен твоят организъм е направил еволюционен скок, количествените натрупвания са довели
до качествени изменения. Стана ми интересно, за колко години станаха натрупванията и дали като през тези
осем месеца не използваш вкусовите си сетива, са се развили по-силно други?
Желая здраве на теб и малките юнаци!
Стартирах пролетта на 2009 г. (като на шега) след като прочетох книгата на Майкъл Вернер. Всичко започна оттам, че в една от главите автора говори за около 4 процентна усвояемост на биоактивните вещества от храната. Паралелно с това физиологията ме учеше на друго. Тогава аз се заинатих и реших да изцедя гнойта от раните както се казва, за да разбера каква е истината, защото се чувствах адски глупаво, че чета нещо, което не знам доколко е достоверно като информация. Тогава ми хрумна да проследя и засека промените, които настъпват с храната на входа и края на храносмилателния канал. Подложих я на химичен анализ. Оказа се , че организма усвоява незначителна част от хранителните в-ва като цифрата беше под 2 %, като в отпадъка "полезното" беше в пъти повече от натрупаното като дългосрочни депа и пластичен материал. Тогава реших, че КПД-то на организма ми е сравнително ниско и се започнаха едни форсирани РДТ за доста дългосрочни периоди. Склонна бях да вярвам, че чудесните изследвания са маскирано състояние, т.к. всяка специфична биохим. единица си има своята индивидуална денонощна променяща се крива. Започнах да гледам все по-често нешънъл джиографик и чета учебници по зоология, да гледам филми и наблюдавам пещерни видове, които могат да изкарат до 10 пълни години НАПЪЛНО без храна. Основният ми стимул беше, че човек може да живее без храна, ако съзнателно промени програмата на инстинктите на храненето си. Ако пробуди мозъка си и събуди хипофизата... Защото точно това е ролята на Слънцето - да спомогне за пречистване на тялото от токсините, да стимулира мозъчните и другите метаболитни (телесни) хормони, да постигне спокойствие на психиката и като следствие на гореопоменатите , тялото самосиндикално да изостави храната като нещо, което го натоварва и преминава на онова, което Вердин нарича "вътрешното слънце" - битуващото в тялото съзнание. Съществената разлика с класическото гладуване е, че тялото действа по ред и когато провеждаш РДТ, тялото усвоява, а не изгражда.Изгражда само поразените от патогените места, защото това единствено влиза във процеса "възсатновяване и кърпене". При слънчевото гледане механизма е друг и основната грешка, която допуснах беше свързана с неразбиране на процесите на физическо ниво. Да не говорим, че ако не си бос и стъпил в рохка земя, ефекта е нулев. Естествено тук има значение в каква степен на напредък е процеса в теб, в началото всичко има ефект и резултат, но колкото по-напреднал е процеса, толкова е по-капризен откъм детайлното изпълнение. Затова като цяло слънчевото хранене се прави в най-лесните за осигуряване условия, но всъщност е една от най-трудните за изпълнение практики. Лесно достъпно, но трудно изпълнимо. Като скалата - камък навсякъде, но е труден за добиване... Но определено смятам, че качествената детоксикация е "царския път". И определено всичко има значение - общият ти тонус, в какво настроение си, положението на клепача и въобще възприемането на идващата светлина, през какво се гледа (примерно през стълко, вода), има значение и календара (датата), дали си обут или бос ...
Облагите - доста по-сензитивна съм, разполагам с повече жизнена енергия. По принцип никое от сетивата ми не беше закърняло и ми е трудно да определя дали в момента фунцкията е по изразена. Определено цялостен ефект в/у организма има. В началото на бременността имах резерви и бях адски скептично настроена, но прехода и "захранването" (макар, да твърдя, че няма такова, просто защото процесите не спират, просто се сменя източника и вида на храната) , бяха доста трудни. Почти невъзможни. Но до края на първото тримесечие, феталната морфология ми показа, че плода няма нужда да бъде стимулиран и да си набавя градивния материал от околката среда (т.е. чрез физическата храна). В една от фейсбук групите (Pranic world) се запознах с родители, които отглеждат подрастващи организми изцяло с прана. Досега не бях срещала сведения, но тези семейства споделят уникални закономерности.
Междудругото сега като родител доста по-често ме жегват въпроса дали децата ми получават всичко необходимо чрез кърмата. И в тази връзка, наскоро задоволих един свой организмов мерак. Наблюдавах как един елемент преминава в друг - т.е. как Ca се разпада и преминава в Mg 2+.
Автор
Тема: Къде сте бебчета-суровоядчета: да обменим опит (Прочетена 99475 пъти)